Решение № 10677 от 9.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5978/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка със Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Образувано е по касационна жалба на П. Б. К. от гр. Благоевград, чрез процесуалния му представител адв. Даутева, против решение 2561 от 17.04.2024г., постановено по адм. дело 4611/2023г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед РОК23 - РД09 -1921 от 26.04.2023г. на кмета на Столична община /СО/ - район Овча купел, с която на основание чл. 194 ал. 2 ЗУТ е наредено на собственика на поземлен имот /ПИ/ идентификатор 68134.4326.134, отреден за УПИ XIII 134, кв. 94 по плана на м. Подлозището Горна баня - разширение, П. Б. К. да осигури свободен достъп в имота си в полза на Софийска вода АД за извършване на необходимите, спешни ремонтни дейности при настъпила авария на водопровод в ПИ идентификатор 68134.4326.134 за УПИ XIII 134, кв. 94 по плана на м. Подлозището Горна баня - разширение, гр. София. С решението жалбоподателят е осъден да заплати и разноските по делото. В касационната жалба се твърди неправилност на решението поради неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост отменителни основания по чл. 209 т. 3 АПК. Навеждат се съображения, че в случая не става въпрос за ремонт на стар етернитов водопровод, а реално до изграждането на нов полиетиленов водопровод, като по този начин е заобиколен законът, който изисква за това учредяването на вещно право. Изразява становище и че не са установени наличието на предпоставките за прилагане на чл. 194 ал. 2 ЗУТ, а именно дали е бил поканен да осигури достъп и е отказал, както и другите изискващи се предпоставки по разпоредбата, като излага съображения и че конкретната ситуация е извън приложното й поле. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя заповедта, а алтернативно иска делото да бъде върнато за ново разглеждане в АССГ с даване на задължителни указания по прилагането на закона. Ответникът кметът на СО район Овча купел, чрез процесуалния си представител юрк. Петков, изразява становище на първо място за недопустимост на оспорването, тъй като излага съображения, че не са налице предпоставките по чл. 280 ал. 1 т. 1 и 3 ГПК във връзка с чл. 144 АПК. Алтернативно твърди неоснователност на касационната жалба. Иска касационната жалба да бъде оставена без разглеждане и производството по делото прекратено, а алтернативно иска същата да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на юркисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното решение, за когото то е неблагоприятно и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Неоснователно е възражението на ответника по касация за недопустимост на оспорването, поради липса на предпоставките по чл. 280 ал. 1 т. 1 и 3 ГПК. Тези разпоредби са неприложими в съдебното административно производство, включително на основание чл. 144 от АПК, тъй като в АПК е налице изрична правна уредба относно допустимостта на касационното оспорване в разпоредбите от 208 и следващите АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. За да постанови оспореното решение съставът на АССГ е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на предоставени му правомощия със заповед на кмета на СО, без допуснати съществени нарушения на административно производствените правила и в съответствие с изискванията на чл. 59, ал. 2 АПК. Приел е и че оспорената заповед е материално законосъобразна, тъй като въз основа на събраните доказателства е достигнал до извод за наличие на предпоставките по чл. 194 ал. 2 ЗУТ, а именно доказателства за аварийна ситуация във връзка с направена проверка от служители на районната администрация и служители на 06 РПУ на СДВР на 27.03.2023г., при която е установен, че е извършена незаконна подмяна на съществуващ транзитен водопровод от неоторизирани лица, при което е установен теч от снадките и скобите и разлив на питейна вода в съседни имоти. Приел е, че в резултат на аварията и настъпилия теч е спряно водоподаването към съседни имоти, а жалбоподателят в производството не е осигурил достъп доброволно до имота си за отстраняване на настъпилата авария. Позовал се е и на установяванията на приетата по делото съдебно техническа експертиза. По тези съображения е приел наличието на предпоставките по чл. 194 ал. 2 ЗУТ за издаване на заповедта, а възраженията за неправомерна подмяна на съществуващ водопровод, осъществена от самия жалбоподател. По тези съображения е приел, че оспорената заповед е законосъобразна и е отхвърлил оспорването. Решението е правилно. Съгласно чл. 194 ал. 2 ЗУТ Собствениците на недвижими имоти са длъжни да осигуряват свободен достъп в тях за извършване на дейности и мероприятия при бедствия, аварии и катастрофи и изпълнение на комплексни геозащитни проекти (укрепване на свлачища, защита на речни и морски брегове и други отводнителни и укрепителни работи). Изпълнението на дейностите и проектите се извършва така, че да не засяга обектите на основното застрояване. Достъпът се осигурява със заповед на органите по ал. 1, освен ако в специален закон не е предвидено друго. Правилно съдът е приел, че релевантните за издаване на заповед по посочената разпоредба предпоставки, са настъпването на бедствие, авария или друго от посочените в разпоредбата извънредни събития. В тези случай собствениците на имотите са длъжни да осигурят достъп, като този достъп се осъществява на базата на издадена заповед, без да е изрично посочено, че такава се издава само в случаите, когато е отказан достъп. Разпоредбата не изисква първо поканване за предоставяне на достъп. Предвид изложеното настоящият състав намира, че е правилен и съответен на закона извода на пръвонистнационния съд, че в случая са налице предпоставките по посочената разпоредба, тъй като е безспорно установено възникването на авария на водопровод, намиращ се в имота на жалбоподателя, за отстраняването на която е следвало да се осигури достъп до имота. Неотносими към настоящото производство са всички наведени в касационната жалба възражения относно това, че в случая не е извършен ремонт на водопровод, а строеж на нов такъв, предвид сменените тръби, за това, че се касае за незаконен строеж, като и възраженията, че за смяната е следвало да има учредени съответни вещни права каквито не са учредяване на Софийска вода АД. Предвид изложеното обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото и своевременно заявената претенция за присъждане на разноски от ответника кмета на СО район Овча купел, касаторът дължи заплащането на сумата от 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение в минимален размер, на основание чл. 143 ал. 3 АПК във връзка чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във връзка с чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,