Решение № 5263 от 22.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11821/2009 г.

Решение № 5263 от 22.04.2010 г. на ВАС по адм. д. № 11821/2009 г., IV о., докладчик съдията Татяна Хинова Производството е по чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от Лъчезария Иванова Павлова срещу решение № 400 от 29.06.2009 г., постановено от Административен съд Плевен, трети състав по адм. д. № 164/2009 г. С касационната жалба са мотивирани доводи за неправилност на решението в частта, в която е прекратено производството по жалбата срещу заповед № РД-15-3129 от 28.05.1998 г. и заповед № РД-15-857 от 31.05.2000 г. и е направено искане в тази част решението да бъде отменено и делото върнато за разглеждане на тази жалба по същество. При условията на евентуалност е направено искане при уважаване на касационната жалба в тази част да бъде отменено решението и в частта, с която е отхвърлена жалбата срещу заповед № РД-12-2332 от 24.09.2008 г. и делото да се върне за ново разглеждане. Ответникът кмета на община Плевен не е взел становище по касационната жалба. Заинтересованите страни не вземат становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и от надлежна страна, поради което разглеждането й е процесуално допустимо. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по оспорване на заповед № РД-12-2332 от 24.09.2008 г., с която кмета на община Плевен е одобрил оценка на предоставена за ползване на Съльо Христов Петков земеделска земя от 600 кв. м. в м. "Нежовец", землището на гр. Плевен, поземлен имот № 56722.735.104 в размер на 480,00 лв. В хода на производството с молба от 24.03.2009 г. жалбоподателката Лъчезария Иванова Павлова е заявила, че оспорва и заповед № РД-15-3129/28.05.1998 г. и заповед № РД-15-8571/31.05.2000 г. С обжалваното решение, съдът е приел, че оспорването на тези две заповеди е недопустимо, поради просрочие. Съдът е приел, че с одобрения ПНИ имота, предоставен на ползвателя Съльо Христов Петков е коректно отразен като е вписан бившия собственик. От момента на обявяване на плана на новообразуваните имоти за засегнатите лица е започнало изтичането на срока за оспорването му, както и срока за оспорване на всички предходни административни актове, свързани с отразени в ПНИ правоотношения. Оспорването, предявено инцидентно в образуваното производство е просрочено. На това основание съдът е оставил без разглеждане жалбата срещу двете предходни заповеди. По същество на спора, с който е бил сезиран, съдът е приел, че заповедта по § 31 от ПЗР на ПМС № 234 от 16.12.1999 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ е издадена при наличие на всички материално-правни предпоставки. По отношение на размера на определената оценка не е имало спор, тъй като жалбоподателката изрично е заявила, че не оспорва размера и на това основание е отказала назначаване на експертиза. С оглед на тези доводи, съдът е потвърдил оспорената заповед № РД-12-2332 от 24.09.2008 г. Обжалваното решение е правилно. При постановяването му не са допуснати нарушения, които да налагат отмяната му. С касационната жалба са мотивирани доводи за неправилност на обжалваното решение, в частта с която е оставена без разглеждане инцидентно предявената жалба за отмяна на заповед на кмета на община Плевен, с които е признато право на ползвателя да придобие собственост и съответно е извършена поправка на очевидна фактическа грешка на основание чл. 18, ал. 2 от ЗАП (отм.) на тази предходната заповед. Изводите на решаващият съд са обосновани и законосъобразни. С обнародването на заповедта на областния управител по § 4к, ал. 6 ПЗР на ЗСПЗЗ всички заинтересовани лица могат да обжалват ПНИ във всичките му части - текстова, графична и регистъра на собствениците, който е неразделна част от плана. Лъчезария Павлова е могла също да го обжалва, защото в него за собственик на имота, е било записано лице различно от наследодателката й. Като не е обжалвала плана на новообразуваните имоти в срок, по отношение на Лъчезария Павлова, той е влязъл в законна сила във всичките му части. След влизането в сила на ПНИ кметът на общината е издал и заповедта за оценката на имота, предмет на жалбата. Недопустимо е при влязъл в сила план на новообразуваните имоти да се оспорва заповедта на кмета на общината, с която е призната трансформация на правото на ползване в право на собственост. С влизането в сила на ПНИ заповедта на кмета на общината по § 4а или § 4б влиза в законна сила, защото въз основа на тази заповед в плана на новообразуваните имоти за този ползвател с трансформирано право на собственост е отреден самостоятелен новообразуван имот, който е записан в регистъра на имотите, като негова собственост. Неоснователни са твърденията в касационната жалба, че след като заповедта на кмета за признаване правото на собственост не е връчена на жалбоподателката или на някой от наследниците на общия наследодател Величка Павлова Цветкова, то тази заповед не е влязла в законна сила. С обнародване на заповедта на областния управител, с която е одобрен ПНИ за местността "Нежовец", на жалбоподателката и останалите заинтересовани страни е станало известно, лицето, което е вписано за собственик на имота. В разписния лист, неразделна част към плана на новообразуваните имоти изрично е вписано и основанието на което е извършен този запис - заповед на кмета на община Плевен. Това обстоятелство е могло да бъде обжалвано. При необжалван ПНИ последният е влязъл в сила във всичките му части, в това число и по отношение на отразяването на обстоятелствата от записа в разписния лист. Правилни са изводите на съда, че съединената жалба е процесуално недопустима като просрочена. Освен на това основание, настоящият състав приема, че оспорването предходната заповед по § 62, ал. 3 от ПЗР на ПМС № 456 от 11.12.1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ е недопустимо, поради просрочие, тъй като тази заповед е изпратена в административния съд с административната преписка на 11.02.2009 г. От тази дата цялата преписка е била на разположение на жалбоподателката, която при проявена процесуална активност е могла да се запознае с преписката, в това число и приложените там две заповеди, които е оспорила инцидентно едва на 24.03.2009 г. От друга страна не може да се приеме, че е налице надлежно оспорване на административен акт по реда иницииран от жалбоподателката. Съдебно-административното производство по оспорване на индивидуален административен акт започва с предявяване на жалба, чиято форма и съдържание изрично са предвидени в разпоредбата на чл. 150 от АПК. Формални са изискванията относно необходимите приложения към жалбата, както и начина на подаване и образуване на производството пред съда. Единствената процесуална възможност за съединяване на жалби е предвидена в разпоредбата на чл. 129 от АПК и тази разпоредба не е приложима в случая. Недопустимо е с молба, която не отговаря на формалните изисквания за надлежно оспорване на административен акт, съдът да се произнася по предмет, различен от този по който е образувано производството пред него. Факта, че е налице преюдициална обусловеност също не дава възможност за инцидентно произнасяне по законосъобразността на административен акт, който не е предмет на жалбата, по която е образувано производството. В случая формалните изисквания за започване на производство по оспорване на индивидуален административен акт не са спазени, но тъй като се касае до съществено нарушение на процесуалните правила, а такова и в този смисъл не е релевирано с касационната жалба, съобразно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК това не е основание за отмяна на обжалваното решение. Касационни отменителни основания и доводи за неправилност на решението в частта, с която е отхвърлено оспорването на заповед № РД-12-2332/24.09.2008 г. не са мотивирани. Искането за отмяна на решението в тази част е при евентуална обусловеност с оглед искането за отмяна на решението в частта, с която е оставено без разглеждане оспорване на заповед № РД-15-3129/28.05.1998 г. и заповед № РД-15-8571/31.05.2000 г. По изложените доводи, настоящият състав приема, че релевираните доводи за неправилност на решението в тази част са неоснователни, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд - четвърто отделение