Решение № 13985 от 31.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2132/2011 г.

Решение № 13985 от 31.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 2132/2011 г., I о., докладчик съдията Виолета Ковачева Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК. Образувано е по жалба, подадена от Златко Георгиев Златев в качеството му на управител на заличеното "Алфа Медия" ООД - Добрич, против акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) № 10 от 13.01.2011 г. на Съвета за електронни медии (СЕМ), с което на дружеството са определени задължения в размер общо на 12 873,29 лв., произтичащи от такси по чл. 102 от Закона за радиото и телевизията (ЗРТ). Жалбоподателят поддържа, че оспореният АУПДВ е нищожен, тъй като юридическото лице към момента на издаването на акта е било заличено и освен това сумите по акта не се дължат, тъй като дружеството не е извършвало реално дейност, а заплащането на таксите, уредени в Тарифата за таксите за радио- и телевизионна дейност, е свързано с предоставянето на услуга, каквато в случая няма. По съображения в този смисъл жалбоподателят моли оспореният АУПДВ да бъде обявен за нищожен, респ. да бъде отменен изцяло като незаконосъобразен. Ответникът по жалбата - Съветът за електронни медии, чрез пълномощника си - юрк. Петрова, оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена. В писмени бележки от пълномощника се поддържа, че актът е издаден от компетентен орган, поради това, че съгласно чл. 32, ал. 1, т. 2 от ЗРТ СЕМ е оправомощен да осъществява надзор върху дейността на радио- и телевизионните оператори за спазването на този закон, от което следва, че СЕМ е органът, който издава АУПДВ за дължимите такси по ЗРТ, като се позовава и на писмо на изпълнителния директор на АДВ от 2.07.2008 г.. Наред с това според чл. 166, ал. 2 ДОПК актът се издава от ръководителя на съответната администрация, като в случая актът е подписан от председателя на СЕМ. Ответникът поддържа, че актът е съобразен с материалния закон. Жалбоподателят е имал възможност да поиска прекратяване на лицензията, ако не е извършвал дейността, и евентуално да обжалва мълчаливия или изричния отказ на регулаторния орган, ако е считал, че има такъв, което той не е сторил. Освен това се твърди, че нито в ЗРТ, нито в Тарифата за таксите за радио- и телевизионна дейност (ТТРТД) се съдържа хипотеза, в която годишните такси за радио- и телевизионна дейност не се дължат, ако регистрираният оператор не извършва дейността, за която е регистриран. Според ответника неоснователно се поддържа, че СЕМ не е осъществявал надзор върху дейността, тъй като по аргумент от чл. 8, ал. 4 и чл. 12, ал. 4 от ТТРТД таксата се дължи за периода от регистрацията или издаването на лицензия до прекратяването, отнемането или заличаването й. По подробни съображения в този смисъл ответникът счита, че оспорването следва да бъде отхвърлено. Върховният административен съд - първо отделение, като направи проверка на обжалвания акт по реда на чл. 146 АПК и след като обсъди доказателствата по делото и доводите на страните, намира следното: Жалбата е подадена от легитимирано лице при наличие на правен интерес и в преклузивния срок за обжалване по чл. 149, ал. 1 АПК и отговаря на изискванията по чл. 150 и 151 АПК, поради което е допустима. С оспорения АУПДВ № 10 от 13.01.2011 г., издаден от СЕМ, подписан от председателя му Г. Лозанов, на "Алфа Медиа" ООД - Добрич, представлявано от управителя Златко Златев и от Христиан Ненов, на основание чл. 32, т. 18 ЗРТ вр. с чл. 102 от с. з. и чл. 12, ал. 1, т. 2 от ТТРТД вр чл. 162, ал. 2, т. 3 и 9 ДОПК, решение на СЕМ съгласно протокол № 2 от 11.01.2011 г. и при условията на чл. 24, ал. 1 АПК са определени публични държавни вземания в размер общо на 12 873,29 лв. заедно със законната лихва до окончателното изплащане на сумата. От данните по административната преписка се установява, че жалбоподателят притежава лицензия за радиодейност като търговски оператор за създаване на радиопрограма "Радио глас" № 431-00457 от 26.07.2001 г., издадена от Държавната комисия по далекосъобщения на основание чл. 27, т. 6 от Закона за далекосъобщенията вр. с чл. 115, ал. 1 и 3 от ЗРТ, решение № 15-00-170 на Националния съвет за радио и телевизия от 7 май 2001 г., Решение № 580 на МС от 16.07.2001 г. и решение № 1637 на Държавната комисия по далекосъобщения от 26.07.2001 г. Срокът за действие на лицензията е бил 10 години. Представено е по делото извлечение от търговски регистър, а и не се спори от ответника по делото, че "Алфа Медиа" ООД е заличено като търговец на 4.10.2010 г. Съставена е била докладна записка вх. № 30-06-190 от 5.11.2010 г. от счетоводител в дирекция "Финансови дейности" на СЕМ до членовете на СЕМ за съставени справки за възникнали и изискуеми задължения на оператори, които не са изпълнени доброволно в срок, както и втора докладна записка - № 30-06-223 от 7.01.2011 г., относно издаване на актове за установяване на публични държавни вземания. По протокол № 67 от 9.11.2010 г. на СЕМ е взето решение за стартиране на процедура по установяване на публични държавни вземания, като уведомлението за това е получено от жалбоподателя на 17.11.2010 г., видно от известието за доставяне. С решение по протокол № 2 от 11.01.2011 г. на СЕМ е взето решение за издаване на АУПДВ, като съгласно изготвените справки дружество "Алфа Медия" дължи сумата 12 873,29 лева. Видно от известието за доставяне, така съставеният АУПДВ за горната сума е връчен на жалбоподателя на 21.01.2011 г., като съответно е подадена жалба срещу него на 2.02.2011 г. Предвид установената фактическа обстановка от правна страна настоящият състав приема следното: Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган за установяване на публични държавни вземания по ЗРТ - годишни регистрационни такси, дължими за регистрирана телевизионна дейност, за които не е извършено доброволно плащане. Актът за установяване на публични държавни вземания се съдържа в решение на СЕМ, с което е решено издаване на акт за публично държавно вземане с адресат жалбоподателят в качеството му на радиооператор за неплатени годишни лицензионни (регистрационни) такси, дължими съгласно чл. 102 ЗРТ. В разпоредбата на чл. 32, ал. 1, т. 18 ЗРТ са изброени правомощията на СЕМ, в които не е изрично включена компетентност за издаване на АУПДВ, но в конкретния случай компетентността на СЕМ произтича от общите правила, уреждащи издаването на АУПДВ. Съгласно чл. 166, ал. 1 ДОПК установяването на публичните вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон, а според ал. 2, ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане, който се издава по реда за издаване на административен акт, предвиден в АПК. Ако в съответния закон не е определен органът за издаване на акта, той се определя от кмета на общината, съответно от ръководителя на съответната администрация. В ЗРТ не са определени нито компетентен орган, нито процесуален ред за издаване на акт за установяване на публично вземане поради неплащане на годишни лицензионни (регистрационни) такси. Предвид цитираните текстове от ДОПК редът за издаването на такъв акт е този за издаване на индивидуален административен акт по АПК, а компетентният орган се определя от ръководителя на съответната администрация. Съветът за електронни медии в качеството си на колегиален, независим специализиран орган по регулиране на медийните услуги е свикан на заседание от ръководителя на съответната администрация - в случая от председателя на СЕМ, поради което атакуваният АУПДВ е издаден от компетентен орган съгласно изискванията на чл. 166, ал. 2 ДОПК. В този смисъл неоснователно е и възражението в оспорването, че актът е нищожен предвид заличаването на дружеството от търговския регистър, тъй като за процесния период, за който са дължими сумите, дружеството е съществувало като такова, а отговорността за дължите суми след заличаването му е въпрос на изпълнението на акта. Не са допуснати и нарушения на административнопроизводствени правила при издаването на акта, като заинтересованото лице е уведомено за започване на производството и му е дадена възможност да представи съответни доказателства и да направи възражения. При преценка за съответствието на оспорения АУПДВ с материалния закон съдът намира, че същият е законосъобразен. Оспореният АУПДВ е издаден на основание чл. 102 от ЗРТ във вр. с чл. 12, ал. 1, т. 2 ТТРТД. Съгласно тези разпоредби средствата във фонд "Радио и телевизия" се набират от: събраните месечни такси за приемане на радио- и телевизионни програми; първоначалните и годишните лицензионни, съответно регистрационни такси, събирани от Съвета за електронни медии; лихви върху средствата, набирани във фонда; дарения и завещания; други източници, определени в закон, а съгласно ал. 2 лицензионните и регистрационните такси, събирани от Съвета за електронни медии, покриват административните му разходи за дейностите, свързани с лицензирането, регистрирането и надзора върху дейността за спазване на условията, предвидени в лицензиите, и на условията, при които е извършена регистрацията. Съгласно пък чл. 12, ал. 1, т. 2 ТТРТД за надзора по спазване на заявените програмен проект, програмна концепция, програмен профил или програмна схема се събира годишна регистрационна такса, както следва: за радиодейност - 3000 лв., на каквато база е определен размерът на дължите такси в обжалвания акт. Изчислените такси в оспорения АУПДВ на СЕМ са за периода от 16.06.2006 до 30.09.2010 г., за който период дружеството е притежавало лицензия и не е било заличено. Няма данни по делото, а и не се спори от ответната страна, че не са заплащани дължимите лицензионни такси. Предвид така изложеното обжалваният АУПДВ е издаден в съответствие с приложимите материалноправни норми. Нито в ЗРТ, нито в ТТРТД се съдържа хипотеза, в която годишните такси за радио- и телевизионна дейност не се дължат, ако регистрираният оператор не извършва дейността, за която е регистриран. Неоснователно е възражението, че не се дължи заплащане на такса, тъй като СЕМ не е осъществявал надзор върху дейността на "Алфа Медия" ООД. Действително няма данни и не се спори от ответника в касационното производство, че дружеството не е извършвало дейността, за която е регистрирано, няма данни за изготвяна и разпространявана програма, но следва да се има предвид, че таксите по чл. 102, ал. 3, т. 3 ЗРТ се дължат за осъществяване на надзор по спазване на условията за извършване на радио- и телевизионна дейност и за спазване на заявените програмен продукт, концепция, профил и схема, което означава, че за осъществяване на надзора критерий е наличието на лицензия или регистрация, а крайният момент на осъществяването на този надзор е юридическият факт на прекратяване на лицензията. Съветът за електронни медии не е задължен да следи на коя дата определен оператор започва да излъчва програма и на коя дата спира излъчването. При условие че лицензията е била действаща за процесния период и независимо от това как и в какъв обем е осъществявана надзорната дейност, то няма основание регулирането на отношенията между лицензионния оператор и регулаторния орган да се третират по начин, различен от установения в закона. Следва да се има предвид, че лицензирането не се свързва с предоставяне на услуга на физически и юридически лица, а представлява форма на държавно регулиране на дейността на лицензираните оператори. Дължимостта на таксата, независимо от това дали лицензията е използвана или не, следва и от разпоредбата на чл. 98 ЗРТ, според който се създава фонд "Радио и телевизия" към Съвета за електронни медии за финансиране на радио- и телевизионната дейност, а съгласно чл. 102, ал. 1, т. 2 от същия закон средствата в този фонд се набират и от първоначалните и годишните лицензионни, съответно регистрационни такси, събирани от СЕМ. Очевидно законодателят определя за тези такси и друга функция, а именно финансово обезпечаване на дейността на регулаторния орган. Предвид тези съображения оспореният АУПДВ е законосъобразен във всички части и оспорването следва да бъде отхвърлено. В този смисъл е и последната практика на Върховния административен съд по подобни казуси (вж. решения на 5-членни състави на Върховния административен съд по адм. дело № 4421 от 2010 г., № 9474 от 2010 г., № 9709 от 2010 г. и др.). Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - първо отделение,