Решение № 638 от 8.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1108/2008 г.

Решение № 638 от 8.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 1108/2008 г., V г. о., ГК, докладчик председателят Жанета Найденова Производството е по чл. 218и ГПК /отм./.

Върховният касационен съд с решение № 413 от 27.07.2009г. по настоящето гр. д. № 1108/2008г. е отменил решението на Старозагорския окръжен съд от 13.12.2007г. по гр. д. № 418/2007г., с което е оставено в сила решението на районния съд в [населено място] от 25.10.2004г. по гр. д. № 1683/2003 г. С това решение районният съд отхвърлил исковете, предявени от наследниците на К. Г. К., починал на 27.06.1953г. в [населено място]- С. К. П., М. К. К. и Г. К. Г. - срещу ТПК "Обединение" [населено място] за собственост върху недвижим имот от 2 500 кв. м., представляващ имот с пл. № 1179 и част от дворно място отредено за парцел I-7860 от кв. 36 по плана на [населено място], заедно с построената върху него сграда-кожухарска работилница и за отмяна на нотариални актове с номера 58/95г. и 34/98г. на нотариус П. К. с район на действие районен съд [населено място].

В исковата си молба ищците твърдят, че като наследници на К. Г. К., били собственици на недвижим имот от 2 500 кв. м., находящ се в землището на [населено място] м. "Л. път", който имот бил нанесен в кадастралния план на града с пл. № 1179,заедно с построената върху него кожарска работилница. Към настоящият момент имотът представлявал част от парцел I-7860 от кв. 36 по регулационният план на [населено място]. Своето право на собственост те извеждат от представения по делото нот. -акт № 170 том I, регистър 697 дело № 202 от 1937г., от който е видно, че на 11 март 1937г. К. Г. К. бил закупил от Ю. О. Д. градина от 4.7 дка, находяща се в м. "Лъджански път" при съседи: М. М. М., Х. Х. М., път и мера.

С решение от 15.08.1959г. Градския народен съвет [населено място] одобрила терен за производствените нужди на ТПК "Обединение" и по този начин било положено началото на отчуждителното производство на имота. То, обаче, не било приключило, тъй като не била извършена оценка на терена и не било изплатено обезщетението. Въпреки това имотът бил завзет и се ползвал за нуждите на ТПК. Ищците направили постъпки за връщане собствеността по административен ред, но първоначално Старозагорския окръжен съд с решение от 30.06.2000г., постановено по а. х. д. № 1627/98г. и след това и Върховният административен съд с решение № 2461 от 11.04.2001г. по адм. д. № 9065/2000г. приели, че тъй като нямало доказателства че е изплатено обезщетение, връщане собствеността следвало да стане по друг ред - т. е. по реда на чл. 2, ал. 2 ЗВСВОНИ.

Ищците молят, ВКС да постанови решение, с което да осъди ответника ТПК [населено място] да предаде владението върху имот с пл. № 1179 заедно с построената върху него кожухарска работилница, както и да се отменят нот. акт №. 58/95г и нот. акт № 34/98г на нотариус П. К. с район на действие районен съд [населено място].

Ответникът по исковете ТПК "Обединение" [населено място] заема обратно становище: исковете са неоснователни и следва да се отхвърлят. Ищците не се легитимират като собственици на имот, който не е бил възстановен по реда на чл. 4 ЗВСВНОИ по З., ЗПИНМ, ЗБВМ, ЗДИ и ЗС, а е бил отчужден по ЗПИНМ. Не са налице основанията за възстановяване собствеността върху него защото към влизане в сила на реституционния закон- ЗВСВОНИ - 24.02.1992г и 18.11.1997г, той не се е намирал в собственост на държавата, общините, обществените организации или техните фирми или на еднолични дружества по чл. 61 ТЗ, ищците са получили обезщетение, а освен това е придобит и по давност.

Върховният касационен съд след преценка на всички събрани по делото доказателства и във връзка с доводите на страните, съгласно чл. 188, ал. 1 ГПК /отм./ прие следното:

Исковата молба е постъпила в Казанлъшкия районен съд на 10.10.2003 г.

По смисъла на чл. 1 и чл. 2 ЗВСОНИ реституцията настъпва по право - по силата на закона при наличие на визираните в него условия - чл. 2, ал. 3 без да е необходим някакъв допълнителен административен или съдебен акт. Съгласно цитирания текст моментът на реституцията се свързва с този на влизане в сила на реституционния закон, на 25.02.1992 г., който предвижда одържавяването на имота по определен национализационен закон, посочен в чл. 1 и чл. 2, ал. 1 ЗВСОНИ и който е елемент от фактическия състав на възстановяване на собствеността екс леге. За хипотезите, добавени с § 1 от ПЗР на ЗОСОИ, възстановяването на правото на собственост настъпва на 22.11.1997 г., тъй като преди тази дата липсва един от елементите на фактическия състав на реституцията - нормативният акт, по който имотът е бил одържавен и подлежи на връщане на бившия му собственик или на неговите наследници. Към тези дати - 25.02.1992 г. и съответно 22.11.1997 г. одържавените имоти трябва да съществуват реално до размера, в който са били отчуждени да са собственост на държавата, на общините, обществена организация или техни фирми или еднолични търговски дружества по чл. 61 ТЗ и бившите собственици да не са били обезщетени чрез изплащане на парична равностойност на отчуждените им имоти или с друг равностоен имот. Или, както е посочено в ТР № 6/2005 г. ОСГК на ВКС " Да се приеме противното би означавало да се засегнат придобити от трети физически или юридически лица права и да се създаде несигурност в прехода към пазарна икономика в противоречие с принципната постановка, че реституцията е допустима само при съществуване на имота в патримониума на държавата, общините, обществените организации или техни фирми и еднолични търговски дружества по чл. 61 ТЗ и при запазване до размера, в който е бил отчужден"

И разгледан от този аспект въпросът за придобивната давност, ако се приеме че началото е поставено с влизане в сила на § 1 ЗОСОИ-22.11.1997г, владението е следвало да бъде 10 годишно и едва тогава ТПК е можела да се легитимира като собственик на имота на ищците. Този срок, обаче, не е изтекъл. Но ако се приеме, че ТПК е добросъвестен владелец и владението е започнало от момента на завземането на имота, който те са заплатили /макар и една част/ ТПК действително го е придобила по давност.

От приложеното към гр. д. № 1683/2003г-на л. 87 - Решение на Комисията по чл. 11 ЗОЕГПНС, се установява, че е била освободено от отчуждаване градината от 2.6 дка заедно с построената кожарска работилница, собственост на К. Г. К., а от служебната бележка с дата 21.09.1948г-че тази градина се намирала в местността "Под ж. п. линия". По-късно вещите лица са я идентифицирали като имот с пл. № 1179 от кв. 333 по плана на [населено място].

Видно от Протокол № 21 от 18.11.1959г на Изпълкома на К. градски народен съвет с решение по т. 14 е бил одобрен протокол от 15.08.1959г на комисията назначена със заповед на председателя на окръжния съвет на ТПК № 9 от 5.08.1959г, "с който се избирал и одобрявал терен за производствените нужди на ТПК "Обединение" [населено място], представляващ кв. 333" по плана на града и състоящ се от 10 имоти, един от които е имот с пл. № 1179,собственост на ищците, който терен бил предназначен за нуждите на индустрията по плана. Други писмени доказателства за отчужден и изплатен недвижим имот по делото няма.

Върховният касационен съд, обаче, не може да пренебрегне признанието на ищците направено в писмената им молба от 07.05.1998г адресирана до кмета на [населено място], приложена на л. 6 по адм. д. № 1627/98г. на Старозагорския окръжен съд. В нея дословно е записано: "През 1960г. ни бе отчуждена построената от баща ни "кожарска работилница" и платена от ТПК "Обединение". Дворното място, което представлява овощна градина не ни беше заплатено или обезщетено...". Със същия текст е и молбата от 19.06.1998г, приложена на л. 3 от същото дело. По-късно нотариално заварените им декларации от 26.01.2005г., приложени на л. 17 и л. 19 по гр. д. № 887/2004 г. на Старозагорския окръжен съд са декларации изготвени и подписани за нуждите на настоящето производство и поради това ВКС не ги приема.

Или, това означава, че имотът е бил отчужден по ЗПИНМ и една част от него, според ищците-заплатена. В тези случаи-в случаите при които са били отчуждавани недвижими имоти за благоустройствени мероприятия и за обществени мероприятия, въобще, приложими разпоредби са били тези по чл. 39 ЗПИНМ /отм./ и ППЗПИНМ /отм./. При тях подробно е уреден редът за отчуждаване и обезщетяване и така, съобразно чл. 89 ППЗПИНМ /отм./

89. Ако в 3-годишен срок от влизане на оценката в сила собственикът на имота не бъде обезщетен, всяка от заинтересуваните страни може да поиска да се извърши нова оценка съгласно с този правилник.

Ако в същия срок собственикът на имота е обезщетен само частично, той може да поиска да се извърши нова оценка. В такъв случай, ако новата оценка е по-висока, правоимащият се обезщетява по нея само за остатъка от вземането си. Ако новата оценка е по-ниска, правоимащият се обезщетява по нея само за остатъка от вземането си, като надплатените суми не се връщат.

Следователно, в случая ищците не са отрекли фактът на отчуждаването и на получаване на част от следващото им се обезщетение. В молбата си сочат, че са получили като обезщетение сумата 56 000 лева "съгласно оценителния протокол"- т. е. при тях се е намирала и документацията по оценителното производство. Твърденията им са били само че не са получили пълното обезщетение, което, съобразно заключението на вещото лице инж. К. по това време би било теоретично, равно на 168 753 лева /кожарска работилница плюс дворно място/ Но фактът на отчужден и зает по законов ред недвижим имот, не е бил отречен.

Това не се отрича и в настоящето производство. По него ВКС изследва пълно статута на отчуждения имот, който бил включен в строителните граници на [населено място] и отразен като имот с пл. № 1179 от кв. 333 в кадастралния и регулационния план на града, одобрен със заповед № 2226 от 08.05.1954 г. и през 1963г целият терен на квартал 333, включващ 10 бр. отчуждени имоти, е бил отреден за ТПК "Обединение" [населено място]-парцел I-7860.Имот с пл. № 1179 е бил" без регулационни промени в имотните граници и площ"/в. л. инж. К./. През 1989г била одобрена нова регулация-заповед № 241 от 01.11.1989г и по нея старият имот с пл. № 1179 се включвал с отделни части в новообразувани парцели УПИ I и УПИ VII, като кожарската работилница продължила да съществува и вече имало допълващо застрояване за нуждите на ТПК. През 2003г имало ново преотреждане и частите от имота попаднали в нови три парцели-УПИ VIII-7860,УПИ-ХIV-7860 и УПИ ХV-7860. С тези парцели ТПК се е разпореждало, видно от нот. акт № 175 от 12.12.2003г и нот. акт № 176 от 12.12.2003 г. нот. акт № 189 от 27.08.2004г, договор за доброволна делба от 26.08.2004г и пр.

При така изяснената фактическа обстановка Върховният касационен съд приема, че исковете по чл. 108 ЗС са неоснователни. Ищците не се легитимират като собственици, защото към момента на влизане в сила реституционния закон за тях - 18.11.1997г. - имотът "не е бил отчужден не по установения законов ред от държавата или общината ...." и не се е намирал в тяхна собственост - чл. 2, ал. 2 ЗВСОНИ във вр. с чл. 1, ал. 1 ЗВСВОНИ. Ответникът ТПК "Обединение" [населено място] не е бил без правно основание в имота от 2 5 дка, заедно с построената върху него кожарска работилница. За това като неоснователни и недоказани следва да се отменят. От това следва, че и исканията за отменяване на нот. актове с номера №. 58/95г. и нот. акт № 34/98г. на нотариус П. К. с район на действие районен съд [населено място] предявени на правно основание чл. 431, ал. 2 ГПК /отм./, също следва да се отхвърлят.

Върховният касационен съд на основание гореизложеното