Решение № 11954 от 28.09.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7319/2011 г.

Решение № 11954 от 28.09.2012 г. на ВАС по адм. д. № 7319/2011 г., I о., докладчик съдията Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. София при ЦУ на НАП срещу решение № 1352/22.03.2011 г., постановено по адм. дело № 8452/2010 г. по описа на Административен съд, София - град, с което е отменен АПВ № 900253/16.05.2009 г., издаден от инспектор по приходите в ТД на НАП - София, офис "Център" на "Родопа Консерв" ЕООД в частта, в която е потвърден с решение № 971/20.07.2009 г. на директора на същата дирекция и е върната преписката на ТД на НАП - София, офис "Център за издаването на нов АПВ при спазване указанията по тълкуване и прилагането на закона. Релевират се оплаквания за недопустимост на решението - чл. 209, т. 2 и за неправилност поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основание по чл. 209, т. 3 АПК. Оплакванията на касатора за недопустимост на обжалваното съдебно решение е поради липса на годен предмет на обжалване поради това, че с процесния АПВ не е възстановен (не е даден отговор по същество на искането за възстановяване или прихващане) претендирания ДДС за периодите на месеците декември 2007 г. март 2008 г., юли 2008 г. и ноември 2008 г., а искането за прихващане или възстановяване е подадено на 02.02.2009 г., т. е. след възложени ревизионни производства за същите периоди. В тази връзка касаторът излага довод, че предвид действащите нормативни разпоредби, при започнала ревизия последващото искане за издаване на АПВ е процесуално недопустимо. Според касатора с подаденото искане се претендира възстановяване на данъчен кредит с АПВ в хода на ревизия. Твърди се, че именно ревизията е способа за удовлетворяване претенцията на дружеството. Направено е и искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от юриск. Кожухарова. Ответникът по касационната жалба "Родопа Консерв" ЕООД - гр. София чрез процесуалния си представител адв. Еленски я оспорва и моли да се остави в сила като правилно обжалваното решение по съображения, изложени в писмени бележки с искане за присъждане на направените разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за правилност на обжалваното решение, тъй като съдът при правилно установена фактическа обстановка и преценка на доказателствата по делото е достигнал до обоснован извод, че за процесния период жалбоподателят не е имал задължения, които следва да бъдат прихванати в размер, който е бил определен от органа на приходната администрация. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество, е неоснователна поради следните съображения: Делото за втори път е на разглеждане пред Върховния административен съд. Първоначално с решение № 12209/20.10.2010 г. по адм. дело № 4119/2010 г. на ВАС, IА отделение е отменено по жалба на директора на дирекция "Обжалване и управление" - гр. София предходно решение на Административен съд, София - град № 4/09.02.2010 г. по адм. дело № 5798/2009 г. и е върнато делото на същия съд за ново разглеждане с указания с оглед установеното, че са налице висящи ревизионни производства след отмяна на РА или обявяването им за нищожни. Относно постановените нови ревизионни актове № 2000902653/01.10.2009 г. и РА № 20093127/09.07.2009 г., обхващащи процесните периоди, касационната инстанция, отменяйки решението на административния съд е дала указания при новото разглеждане на делото да се обсъдят тези ревизионни актове. При първоначалното разглеждане на делото Административен съд, София - град е отменил АПВ № 900253/16.05.2009 г. е приел, че са налице суми за ДДС за възстановяване за процесните периоди на месеците декември 2007 г. март 2008 г., юли 2008 г. и ноември 2008 г. на основание чл. 92, ал. 10 ЗДДС. Общата сума, определена в АПВ за възстановяване е в размер на 184 143,55 лв. и лихва в размер на 39 038,93 лв. Административният съд, постановил първоначално решение по делото, което впоследствие е отменено с решение от ВАС, I А отделение се е позовал на ревизионни актове, с които приходните органи са извършили прихващане със сумите за възстановяване по АПВ, които ревизионни актове са отменени за незаконосъобразни или обявени за нищожни от съда или решаващия административен орган - директора на дирекция "ОУИ". Пред първата касационна съдебна инстанция касаторът - директорът на дирекция "ОУИ" е представил два ревизионни акта № 2000902653/01.10.2009 г. и № 200931127/09.07.2009 г., по повод на които делото е било върнато за ново разглеждане с указания на касационния съдебен състав да се обсъдят тези ревизионни актове. При новото разглеждане състав на административния съд в съответствие с указанията на състав на ВАС, IА отделение първоинстанционният съд е приел съобразно доказателствата по делото, че РА № 2000902653/01.10.2009 г за данъчен период на месеците юли 2008 г. до ноември 2008 г. е отменен с решение № 418/29.03.2010 г. от директора на дирекция "ОУИ" - гр. София и според съда ДДС за възстановяване остава в декларираните от "Родопа - Консерв" ЕООД стойности по справки-декларации. Освен това съдът се е съобразил и със заключението на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, според която на дружеството са възстановени на 27.07.2009 г. 56 593,36 лв. за данъчни периоди на месеците декември 2007 г. - март 2008 г. и на 13.11.2009 г. 98 377,27 лв. за данъчни периоди на месеците юли 2008 г. ноември 2008 г. и е останал невъзстановен ДДС в размер на 101 931,28 лв. Обжалваното решение е правилно постановено. Първоинстанционният съд е изпълнил указанията на първата касационна инстанция да извърши преценка на двата ревизионни акта № 2000902653/01.10.2009 г. и № 200931127/09.07.2009 г. Правилно съдът е приел, че по РА № 200931127/09.07.2009 г. на дружеството е определен ДДС за възстановяване в размер на 56 593,36 лв., който от данните по делото е видно, че ефективно е възстановен. Относно другия РА № 2000902653/01.10.2009 г. по безспорен начин е установено по делото, че е отменен от решаващия орган - директорът на дирекция "ОУИ", поради което сумата от 98 377,27 лв. също ефективно е възстановен. При неоспорено заключение на съдебно-счетоводната експертиза, законосъобразно съдът е постановил че са опровергани констатациите в процесния АПВ, че дружеството е имало задължения, които да се прихванат. Неоснователни са оплакванията на касатора за неправилност на обжалваното решение. Няма спор, че с разпоредбата на чл. 129, ал. 3 ДОПК с оглед измененията от 19.12.2007 г. законодателят прие, че актът за прихващане или възстановяване се издава в 30-дневен срок от постъпване на искането в случаите, когато в същия срок не е възложена ревизия. Освен това тази правна норма предвижда, че независимо от извършването на прихващане или възстановяване, включително когато актът по изречение първо е обжалван, задълженията за данъка или задължителните осигурителни вноски подлежат на установяване чрез извършване на ревизия. В случай, че ако актът е обжалван по съдебен ред, издаването на ревизионен акт е допустимо до влизане в сила на съдебното решение. В процесния случай обаче е установено, че неправилно касаторът се позовава на двата ревизионни акта от 2009 г., тъй като единият е отменен при административното му обжалване, а с другия е определен ДДС за възстановяване. По този начин правилно първоинстанционният съд е счел, че няма пречки да се възстанови останалата невъзстановена сума по справките- декларации в общ размер на 101 931,28 лв. за периодите месец 07.2008 г. - месец ноември 2008 г., които дружеството е подало, и като е отменил процесния АПВ, е постановил правилно решение. Относно лихвите съдът правилно е определил, че и те са дължими. Предвид изложеното по-горе решението на първоинстанционния съд като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. С оглед изхода на делото и направеното искане от ответното дружество, на същото се дължат разноски в размер на 1 000 лв., както е посочено в договора за правна помощ на адв. Еленски. Съдът не следва да присъжда допълнително още 200 лв., както е вписано в договора, тъй като цялата сума от 1 200 лв. е с ДДС, а това е данък, който страните не уговорят като разноски. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение,