Решение № 176 от 10.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1358/2016 г.

Решение № 176 от 10.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 1358/2016 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Велислав Павков Производството е по реда на чл. 307 ГПК. Образувано е по молба за отмяна на влязло в сила решение № 117/10.11.2015 г., постановено по гр. д. № 710/2015 г. от II гр. отд. на ВКС. Молителите И. Н. М. и Л. И. М. твърдят, че между соченото решение на ВКС и постановено решение № II-78-92/12.04.2012 г., постановено по гр. д. № 35348/2009 г. от 78-ми състав на Софийски районен съд съществува противоречие относно възприетото за действително завещание по гр. д. № 710/2015 г. от II гр. отд. на ВКС. Моли се съдът, на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК да се отмени постановеното от ВКС решение. Ответникът оспорва молбата. С решението, чиято отмяна се иска по реда на извънредния способ за отмяна на неправилни решения е прието, че завещанието е едностранен акт на безвъзмездно разпореждане с имущество за след смъртта. Предвид този едностранен и безвъзмезден характер мотивите на завещанието имат важно значение за разкриване волята на завещателя и за преценка дали разпореждането е в границите на закона. А мотивите могат да са различни - да се отблагодари, да се възнагради, да се въздаде справедливост, да се поощри, да се прояви щедрост, да се осигури нуждаещия се, да се накаже безотговорния - това са съображения, които разкриват моралния интерес на завещателя от съставяне на завещанието, неговите цели и подбуди. Във всеки отделен случай мотивът на завещанието произтича от конкретните условия на живот и отразява моралните и материални потребности на личността на завещателя. Безвъзмездният характер, обаче не означава, че завещанието не може да има възнаградителен характер. Напротив, обичайният мотив за съставяне на завещание е именно благодарствен и той съответства на закона и на добрите нрави. Едно завещание може да е обусловено от няколко свързани или отделни мотива, които заедно предопределят волята на завещателя. Разпоредбата на чл. 42, б. "в" ЗН предвижда нищожност на завещателното разпореждане когато то или единственият мотив, поради който е направено, са противни на закона, на обществения ред и на добрите нрави. При буквално тълкуване на нормата е видно, че хипотезата изисква завещанието да е съставено поради един /единствен/ мотив и този мотив да противоречи на закона, морала или обществения ред. Ако в завещанието са изразени няколко мотива, то е достатъчно един от тях да съответства на закона и морала, за да породи завещанието действие. Пороците в нерешаващите, допълнителни мотиви, не се отразяват на действителността на завещанието. Затова, когато в завещанието, наред с благодарствен мотив за положени добри грижи към завещателя, е изразено и очакване за в бъдеще тези грижи да продължават, това не означава, че завещанието има възмезден характер и че по тази причина противоречи на закона, съответно, че е нищожно на основание чл. 42, б. "в" ЗН. По съществото на спора е прието, че съставеното от С. И. завещание недвусмислено е посочено, че то се прави "поради добрите грижи, които полага сега и за в бъдеще до края на живота", т.е. изразена е благодарност за вече положените грижи, както и за тези, които ще бъдат положени занапред. ВКС е приел, че наред с благодарността за миналите грижи е заявено желание те да продължават и за в бъдеще, като е прието, че дори и да се приеме, че очакването за бъдещи грижи представлява възлагане на задължение за облагодетелстваното лице, то завещанието не е недействително, защото не е изпълнено законовото изискване да е съставено поради единствен мотив, който противоречи на закона. Въз основа на горното, съдът е приел за неоснователен предявения иск за нищожност на завещанието на основание чл. 42, б. "в" ЗН, отменил е решението на въззивния съд по този иск, с което той е уважен и е постановил друго, с което е отхвърлил иска. С решение № II-78-92/12.04.2012 г., постановено по гр. д. № 35348/2009 г. от 78-ми състав на Софийски районен съд е прието, че въпросът за действителността на завещанието, посочено по-горе е обсъждан и те са задължителни за районния съд в делбеното производство, без да се обсъжда въпросът по същество за действителността на завещанието. Твърди се, че въпросът за действителността на завещанието, разрешен с решението на ВКС противоречи на постановеното по-рано решение на СРС, посочено по-горе, като правилно е разрешението, дадено с решението на районен съд и се иска на това основание да се отмени решението на ВКС. Въпросът относно това противоречие е разрешен с постановеното при първото касационно обжалване на въззивното решение по иска за собственост, по който е постановено решението, чиято отмяна се иска. В това производство е повдиган въпросът за действителността на завещанието, като тезата на И. Н. М. и Л. И. М. е била, че е налице сила на пресадено нещо по този въпрос, обосновавайки я именно с наличието на съдебни решения, влезли в сила, с които е прието, че завещанието е недействително. Именно правният въпрос относно това твърдение на тези страни е обосновал и допустимостта на касационното обжалване при първото касационно разглеждане на спора. В отговора на правния въпрос е прието, че забраната на чл. 299 ГПК не е налице и когато в исковата молба по по-късно заведеното дело има позоваване на нови факти, настъпили след приключване на устните състезания пред първоинстанционния, съответно пред въззивния съд. Това е моментът, до който съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК /чл. 188, ал. 3 ГПК отм./ най-късно страните могат да изнасят нови факти от значение за спорното право, настъпили след предявяване на иска, които да бъдат взети предвид от съда. Това е и момента, до който можеха да се правят правоизключващи възражения по отменения ГПК, а по сега действащия, преклузията настъпва с отговора към исковата молба. За настъпилите факти с правно значение след това е допустим нов иск между същите страни за същото искане и на същото правно основание. Прието е, че издаването на констативен нот. акт на основание чл. 483, ал. 1 ГПК /отм/, / чл. 537, ал. 2 ГПК/, с който е признат за собственик ответник по отношение на който е уважен преди това с влязло в сила решение иск по чл. 108 ЗС е ново обстоятелство, което обуславя допустимостта на нов иска за собственост. Във висящото производство ответникът по иска по чл. 108 ЗС е следвало да изчерпа всичките си възражения и основания, на които държи имота, поради което той не може след това да бъде признат за собственик на основание, което е съществувало преди приключване на устните състезания по предявения против него петиторен иск. Създадената привидност, че е собственик с издаването на констативен нот. акт след влизане в сила на решението по иска за собственост сочи на нов спор за правото на собственост и налага защитата на вещното право и отмяна на издадения констативен нот. акт. Въз основа на горното, ВКС е отменил решението на въззивният съд и е върнал делото за ново разглеждане, като при повторното касационно обжалване, е постановено решението на ВКС, чиято отмяна се иска. Решението на ВКС № 117/10.11.2015 г., постановено по гр. д. № 710/2015 г. от II гр. отд. е постановено при фактическа обстановка, различна от тази, при която е постановено решението по гр. д. № 35348/2009 г. от 78-ми състав на Софийски районен съд, както е приел и състава на ВКС, при първото касационно обжалване. Предявеният иск за собственост е на ново основание - получаване в дял като изключителна собственост на процесния апартамент по спогодба, а безспорно е, че ищецът може да предяви нов иск на друго основание, а ответникът е длъжен да изчерпа всичките си възражения по предявения иск. Не е създадена сила на пресъдено нещо относно действителността на завещанието, тъй като този въпрос е обсъждан само в мотивите на решението по делото на районен съд и те не по същество, а само е констатирано, че същият въпрос е разрешен със сила на пресъдено нещо. Липсата на обсъждане на валидността на завещанието и позоваването на сила на пресъдено нещо, без да е налице предявен иск по делата, в мотивите към решенията на които е прието, че завещанието е недействително, не води до противоречие с постановеното решение на ВКС, в което, по предявен иск за недействителност на същото завещание е прието, вече със сила на пресъдено нещо, че завещанието е действително. Безспорно е в съдебната практика, че мотивите не се ползуват със сила на пресъдено нещо, като в тази насока липсва и противоречие между решение № 117/10.11.2015 г., постановено по гр. д. № 710/2015 г. от II гр. отд. на ВКС и постановено решение № II-78-92/12.04.2012 г., постановено по гр. д. № 35348/2009 г. от 78-ми състав на Софийски районен съд. Предвид изложеното, молбата за отмяна на влязло в сила решение е неоснователна и следва да се остави без уважение. С оглед изхода на спора в настоящото производство, в полза на ответника по молбата следва да се присъдят разноски, като доколкото осъществяваната защита от адвокат-пълномощника е при условията на адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА. По първоинстанционното дело е приложено удостоверение за данъчна оценка на недвижимия имот, по предявения иск за собственост, от което е видно, че оценката на имота е в размер на 102 190,20 лева. Минималното адвокатско възнаграждение, изчислено на основание чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е в размер на 3 595,71 лева, която сума, на основание чл. 38 вр. чл. 36, ал. 2 ЗА, следва да се присъди на пълномощника на ответната страна. Водим от горното, състава на ВКС