Решение № 12378 от 25.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8503/2010 г.

Решение № 12378 от 25.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 8503/2010 г., II о., докладчик председателят Дима Йорданова Производството е образувано по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Касаторите са обжалвали решението от 10.05.2010 г. постановено по адм. д. № 482/2009 г. на Административен съд, гр. Русе, с което е отменена виза за проектиране от 9.06.2008 г. на главния архитект на община гр. Русе, с която се допуска допълващо застрояване с два гаража на УПИ II - 3952, 3962 в кв. 302 по регулационния план на гр. Русе като незаконосъобразна. Наведени са оплаквания за отмяната му по смисъла на чл. 209, ал. 1, т 2 и 3 АПК. Ответниците Михаил Илиев, Румяна Тодорова Граматикова, Силвия Пенева и Пенка Христова изразяват становище за правилност на съдебния акт. Останалите ответници не изразяват становище. Представителят на Върховната административна прокуратура депозира становище за неоснователност на касационната жалба и законосъобразност на решението като предлага да остане в сила. Върховният административен съд, второ отделение след като прецени наведените касационни оплаквания във връзка с доказателствата по делото, прие следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, но разгледана по същество е неоснователна. За да постанови този правен резултат, съдът е приел за незаконосъобразна визата за проектиране, издадена на основание чл. 140 вр. с чл. 41 и чл. 42 от ЗУТ. Решението е допустимо и правилно. Неоснователно е оплакването за недопустимост, поради липса на правен интерес от оспорването на акта. Съответни на доказателствата по делото са изводите за наличието на собствеността на ответниците по жалбата с оглед на представените нотариални актове към датата на издаване на визата за проектиран, поради което същите са заинтересувани лица в административното производство и имат правен интерес от оспорването независимо от факта, че собствеността им не е нанесена в кадастралния регистър. След като липсват данни, както обосновано е прието за съобщаването на административния акт не може да се приеме, че оспорения акт е влязъл в сила, да се приложи разпоредбата на чл. 156, изр. 2 ЗУТ. Визата е индивидуален административен акт, който подлежи на съобщаване по силата на чл. 61, ал. 1 АПК вр. с чл. 213 ЗУТ и след като в случая не е била съобщена на ответниците по касационната жалба, за оспорването й от тях срокът по чл. 149 АПК не е започнал да тече и без правно значение е, кога същите са узнали за издаването й, което в случая е останало недоказано. Въз основа на събраните по делото доказателства преценени в тяхната съвкупност и заключенията на в. л., неоспорване от страните обосновано е прието, че оспорената виза, с която се изменя планът за застрояване, одобрен със заповед № РД 01/2240/16.05.2005 г. на кмета на община - Русе не представлява извадка от този план с нанесени всички градоустройствени показатели и без правно значение, че в скица № КР1 - 1340/19.05.2008 г. е бил нанесен УПИ и сградите на основното застрояване, тъй като същата не съдържа останалите задължителни реквизити на подробния план - линии на застрояване, допустими височини, плътност, интензивност на застрояване. Наред с това и в тази връзка законосъобразно е прието, че при издаване на визата е допуснато нарушение на разпоредбата на чл. 140, ал. 2 ЗУТ с оглед на това, че същата не представлява копие от ПУП- ПЗ, а такова на кадастрална скица, което нарушение достатъчно основание да се счете за незаконосъобразна. Липсата на форма на административния акт води до неговата незаконосъобразност. От данните по делото, съдът е направил законосъобразен извод за нарушение на чл. 41, ал. 3 вр. с ал. 2 ЗУТ с допуснатото превишаване на максималната плътност на застрояването и занижаване на предвидената озеленителна площ с подробния устройствен план, което прави визата незаконосъобразна. Допуснато е обаче и нарушение на чл. 42, ал. 2 изр. 2 ЗУТ, като разпоредба предвижда постройките на допълващото застрояване могат да се изграждат на вътрешната регулационна линия на УПИ, ако калканните им стени покриват калканни стени на заварени или новопредвидени постройки в съседен имот или плътни огради, следователно изискването е за съществуващи такива, а не със строежа да създава нова калканна стена. Ето защо констатираните нарушения на формата на акта и материалния закон за основание за отмяната му. При така изяснената фактическа обстановка решението е постановено в отсъствие на отменителните основания посочени в разпоредбата на чл. 209, ал. 1, т. 2 и 3 АПК, поради което на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да се остави в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение