Решение № 10736 от 1.09.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8433/2016 г.

Решение № 10736 от 1.09.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8433/2016 г., V о., докладчик съдията Джузепе Роджери Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на кмета на О. К. срещу Решение № 140/27.05.2016 г., постановено по адм. д. № 52/2016 г., по описа на Административен съд С. З., с което е отменена негова Заповед № 08-ДСл /8.02.2016 г., и О. К. е осъдена да заплати на М. Н. И. от гр. К. направените по делото разноски в размер на 500,00 (петстотин) лева. В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на оспореното съдебно решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът - М. Н. И. от гр. К. в писмен отговор, подаден чрез пълномощника й, излага съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на направените разноски, за които представя списък по чл. 80 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК). Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд С. З. е образувано по жалба на М. Н. И. срещу Заповед № 08-ДСл /8.02.2016 г., на кмета на О. К., с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл и във връзка с Решение № 12/16.12.2015 г., на Общински съвет Казанлък и одобрените с него обща численост и структура на общинската администрация на О. К., е прекратено служебното правоотношение на М. Н. И., заемаща длъжността "директор" на дирекция "Местни данъци и такси", считано от 9.02.2016 г., - поради съкращаване на длъжността. Съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона писмена форма, но при противоречие с материалноправната разпоредба на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. В подкрепа на изводите си първоинстанционният съд е изложил мотиви относно липсата на материалните предпоставки, визирани в цитираната разпоредба и липсата на реално съкращаване на длъжността, заемана от жалбоподателката, с оглед на което е отменил обжалвания административен акт. Решението е правилно. Разпоредбата на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл предвижда, че органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение с едномесечно предизвестие. В ал. 4 на цитираната разпоредба е посочено, че при неспазване на срока на предизвестие от органа по назначаването на държавния служител се дължи обезщетение в размер на основната заплата за неспазения срок на предизвестието, какъвто е и настоящият случай. За да се осъществи прекратяване на служебното правоотношение на цитираното правно основание, следва да е налице съкращаване на длъжността, за което възникване да е настъпило фактическо премахване на съответната длъжност като нормативно определена позиция в щатното (длъжностното) разписание, което премахване да е обусловено от действително преустановяване на изпълняваната по тази длъжност служебна дейност, изразяваща се в система от функции, задължения и изисквания, с оглед легалната дефиниция на понятието "длъжност в администрацията", установено в чл. 2, ал. 1 от Наредбата за прилагане на Класификатора на длъжностите в администрацията (в сила от 01 юли 2012 г.). Длъжността в администрацията се характеризира като нормативно определена позиция, изразяваща се в система от функции, задължения и изисквания, утвърдени в длъжностната характеристика на служителя. Следователно за да се приеме, че условията на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл, посочен като правно основание за издаване на акта, са изпълнени, следва да се установи, че длъжността заемана от държавния служител е премахната като нормативно установена позиция и система от функции или е намален броят на служителите, които са ангажирани с нейното изпълнение. Необходимо е кумулативното наличие на две предпоставки - длъжността вече да не фигурира като наименование и нормативно определена позиция в длъжностното разписание на съответната държавна администрация, а също така и като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени в длъжностната характеристика. В разглеждания казус предмет на спора е дали е налице реално съкращаване на длъжността, заемана от М. И.. В случая обосновано първоинстанционният съд е приел, че не са налице предпоставките на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Въз основа на приобщения доказателствен материал по делото, инстанцията по същество правилно е установила, че с Решение № 12/16.12.2015 г, на Общински съвет Казанлък са одобрени нова обща численост и структура на общинската администрация на община Казанлък. С последното, съществуващата преди изменението дирекция "Местни данъци и такси" е преименувана в дирекция "Местни приходи", като числеността на щатните бройки в дирекцията е намален с 1 щатна бройка - от 15 на 14, а общата численост на администрацията е останала непроменена - 145 щатни бройки. Въпреки преименуването и намаляването на числеността в дирекцията, нормативно определената позиция, заемана от жалбоподателката като директор на дирекция "Местни данъци и такси" е останала незасегната от изменението. При тази констатация обосновано е прието от съда, че първата от двете кумулативни изисквания на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл - длъжността заемана от държавния служител да е премахната като нормативно установена позиция, в настоящия случай не е налице. При съпоставяне между длъжностните характеристики за позициите директор на дирекция "Местни данъци и такси" и тази за директор на дирекция "Местни приходи" в голяма част от тях се установява пълна идентичност във функциите и задълженията за двете длъжности, като констатираните от съда незначителни различия, правилно са определени по-скоро като различна формулировка на същите функции и задължения, съдържащи се в основното съдържание на дейността, отколкото като въведени изцяло нови такива, налагащи нужда от премахване на длъжността и обособяването и като изцяло нова и различна от съществуващата преди изменението позиция. Ето защо следва да се приеме, че функциите и задълженията за двете цитирани длъжности се припокриват изцяло, а наведените в касационната жалба оплаквания в обратен смисъл са неоснователни. Визираните от касатора различия в задачите и функциите на двете длъжности не са съществени, а съставляват само нюанс и допълнение към иначе запазените по същността си функции и задачи на старата длъжност, доразвити в длъжността "директор" на преименуваната дирекция "Местни приходи". Следователно, първоинстанционният съд правилно е достигнал до крайния извод, че не е налице реално съкращаване на заеманата от М. И. длъжност директор" на дирекция "Местни данъци и такси", тъй като не са налице двете кумулативни изисквания на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл - да е налице заличаването на длъжността като наименование и нормативна позиция и като съвкупност от функции, задължения и изисквания. Ето защо като е отменил като издадена при неправилно приложение на материалния закон заповедта за прекратяване на служебното правоотношение на М. И., Административен съд С. З. е постановил законосъобразен съдебен акт, които предвид липсата на релевираните в касационната жалба отменителни основания като правилен ще следва да бъде оставен в сила. При този изход на спора и своевременно направеното искане от страна на процесуалния представител на ответника по касация, касаторът ще следва да бъде осъден да заплати на М. Н. И. направените пред касационната инстанция разноски в размер на 300,00 лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно представените доказателства за реалното им извършване. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,