Решение № 4473 от 26.4.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Изпълнителен директор на Националната агенция за приходите /ИД на НАП/, чрез процесуален представител против решение 5190 от 02.08.2022 г. по адм. д. 4350/2022г. на Административен съд София-град /АССГ/, в частта, в която е отменено Решение 000030-3836/14.04.2022 г., издадено от ИД на НАП в частта, с която е оставено без уважение искането на Ес Ви Ес АД за възстановяване на държавна такса по чл.30, ал.5 от Закона за хазарта /ЗХ /в размер на 100000 лева, преписката е изпратена на административния орган за ново произнасяне в отменената част при съобразяване на дадените в мотивите на решението указания по тълкуването и прилагането на закона. Иска се отмяна на обжалваното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл.209, т.3 от АПК. Съображения излага в касационната жалба. Претендира разноски. Ответникът - Ес Ви Ес АД чрез процесуален представител в писмен отговор оспорва касационната жалба и моли същата да бъде оставена без уважение. Претендира разноски. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, Пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл.211, ал.1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С Решение 000030-3836/14.04.2022 г., в частта, отменена от първоинстанционния съд, ИД на НАП е оставил без уважение искането на "Ес Ви Ес АД, вх. 26-Е-307/07.04.2021г. за възстановяване на платена с платежно нареждане от 19.04.2021 г. по сметка на НАП държавна такса по чл.30, ал.5 от Закона за хазарта /ЗХ/ в размер на 100000 лв. В акта е посочено, че за продължаване на лиценз за организиране на хазартни игри с игрални автомати в игрално казино с адрес гр.Пловдив, ул.Златю Бояджиев 2, Гранд хотел Пловдив, казино Платинум по влязло в сила Решение 000030-1107/06.04.2021 г. на ИД на НАП, се дължат в условията на кумулативност такси, включително държавна такса по чл.30, ал.5 изречение първо (в зависимост от срока на издадения лиценз)- 100000 лв. в хипотеза на срока на лиценза за 5 години. Според административния орган таксата по чл.30, ал.5 от ЗХ не визира идентична административна услуга, съпоставима с таксата по чл.30, ал.1 от ЗХ, двете такси са различни по същество и едната не изключва другата. За да постанови обжалваното решение АССГ е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган на основание чл.17, ал.1, т.16 от ЗХ, при спазване на установената форма и съдържание, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалноправните разпоредби. Съдът е счел, че след като в чл.30, ал.7 от ЗХ ясно е посочено каква е таксата за издаване/продължаване на лиценза за хазартните игри, които се облагат с алтернативен данък по ЗКПО, а именно единствено такава по ал.1, няма основание да се събира и втора такса по ал.5 АССГ е отчел, че текстът на чл.30, ал.7 ЗХ(изм. Дв, бр.69/2000г.) съществува и в редакцията на чл.30 ЗХ от 01.01.2015г. като ал.5 на чл.30 от ЗХ, и следователно цитираната норма не се явява нова по отношение на заплатените от жалбоподателя такси, тъй като същата е съществувала и към момента на подаване на заявлението му за издаване на лиценз-27.07.2020г. Съдът е посочил, че за процесното игрално казино, за което е издаден лицензът има 17 броя игрални маси и 22 игрални автомати , таксата съгласно чл.3, ал.1, т.5 от Тарифата за издаване на лиценз за организиране на хазартни игри и дейности по ЗХ е 59700лева която е платена. АССГ е достигнал до извод, че доколкото таксата по чл.30, ал.1 ЗХ, препращаща към Тарифата е платена, неоснователно в случая е събрана и такса по чл.30, ал.5 ЗХ в размер на 100000 лева и същата като недължима е следвало да бъде възстановена при поискването от страна на Ес Ви Ес АД. Решението е правилно. От прочита на приложимата материалноправна уредба е видно, че съгласно чл.30, ал.7 ЗХ (ДВ, бр.69/2020г., предишна чл.30, ал.5 ЗХ- с идентично съдържане след изм. - ДВ, бр.105 от 2014г., в сила от 01.01.2015г.) за хазартните игри, които се облагат с алтернативен данък по Закона за корпоративното подоходно облагане, се събират само таксите по ал.1. Облагането с алтернативен данък на данъчно задължени лица за извършвани от тях специфични дейности, е уредено в Част пета Алтернативни данъци от ЗКПО, в която част Глава тридесет и втора, е регламентиран данък върху хазартна дейност. В раздел V от тази глава, озаглавен Данък върху хазартната дейност от игри с игрални автомати и игри в игрално казино в чл.243 като данъчно задължени лица са определени организаторите на хазартни игри по чл.242, ал.1, т.е. на игри с игрални автомати и игри в игрално казино, в която категория попада касатора. От цитираната нормативна уредба е видно, че разпоредбата на чл.30, ал.7 ЗХ не допуска дължимост на заплатената и заявена за връщане от касатора такса. Предвид изложеното настоящият състав намира извода на АССГ, че Решение 000030-3836/14.04.2022 г. на ИД на НАП в частта, с която е оставено без уважение искането на Ес Ви Ес АД за възстановяване на държавна такса по чл.30, ал.5 от Закона за хазарта в размер на 100000 лева е постановено в нарушение на материалния закон за правилен. Не се кредитират доводите в касационната жалба като несъответни на приложимите действащи материалноправни норми. Неоснователно е оплакването на касатора за допуснати от съда съществени нарушения съдопроизводствените правила. В съответствие с разпоредбата на чл.168, ал.1 от АПК съдът е извършил проверка на законосъобразността на оспорения акт. Доказателствената тежест в процеса е разпределена съобразно изискванията на чл.170 от АПК, при проявена от съдебния състав процесуална активност съгласно чл.171, ал.4 от АПК. Решението на АССГ е постановено след събиране на допустимите и относимите към предмета на съдебното производство доказателства и след тяхното обсъждане, включително доводите на страните. Не се констатира от настоящия състав необоснованост на първоинстанционното решение. Изводите на първостепенния съд кореспондират със събраните по делото доказателства и са формирани след тяхната правилна преценка. На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл.209, т.3 от АПК, при което този акт следва да бъде оставен в сила. Претенцията за разноски от страна на ответника по касация не е подкрепена с доказателства, поради което не се уважава. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение