Решение № 6435 от 28.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12131/2020 г.

Решение № 6435 от 28.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 12131/2020 г., IV о., докладчик съдията Владимир Първанов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на В. А. от гр. Неделино, община Неделино, област Смолян, чрез адвокат Е. В., срещу решение № 250 от 24.09.2020 г., постановено по адм. д. № 156/2020 г. от Административен съд град Смолян. С обжалваното решение е отхвърлено оспорването на изричния отказ на Общинската служба по "Земеделие" (ОСЗ) - Неделино, обективиран в писмо с изх. № РД-3266-1 от 12.12.2019 г. за вписване в картата на възстановената собственост (КВС). В касационната жалба се съдържа оплакване за неправилност на съдебното решение, като се релевират касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. За тяхното обосноваване касаторът в настоящото производство твърди, че съдът неправилно е възприел, че процесният отказ е законосъобразен, защото доказателствата по делото били тълкувани превратно и не били обсъдени в цялост, поради което обжалваното решението било необосновано. Твърди, че процесният имот не е възстановен тъй като по отношение на същия не е налице решение за възстановяване правото на собственост по смисъла на чл. 14, ал. 1 от ЗСПЗЗ, тъй като е попадал в строителните граници на град Неделино. По изложените съображения моли съда, да отмени обжалваното решение и да уважи жалбата срещу отказа на началника на ОСЗ Неделино. Претендира разноски за настоящето производство. Ответната страна по касация - началникът на ОСЗ Неделино, представлявана от юрисконсулт, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението на административният съд е законосъобразно и правилно, поради което моли да бъде потвърдено. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура излага подробни съображения, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение е законосъобразно и правилно. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е срещу неблагоприятен съдебен акт за страната. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. От данните по делото се установява, че с решение № 67/24.06.2019 г. на ОСЗ – гр. Неделино е изменено Решение № 106/26.03.1992 г. в частта му за имот в местност "Лъчката" землище Неделино, в следния смисъл: "ОСЗ – гр. Неделино възстановява правото на собственост на наследници на Г. А. върху имот в местността "Лъчката" с площ 1, 228 дка. с проектен № 1692 по ПУП на гр. Неделино". Жалбоподателят е поискал извършване на административна услуга - извършване на промяна във водените от службата регистър на имоти и регистър на собственици съгласно цитираното решение на ОСЗ - гр. Неделино, но е получил изричен отказ за извършване на административната услуга, обективиран в писмо изх. № РД - 3266-1/12.12.2019 г. на началника на ОСЗ - гр. Неделино. Съдът приел, че жалбата срещу отказа за извършване на административна услуга е неоснователна. Съдът приел за установено, че собственикът не искал отстраняване на грешки по чл. 14, ал. 2, т. 1 от Наредба № 49/2004 г. и няма данни за проведена процедура по чл. 11, ал. 2 от ЗСПЗЗ за процесния имот. Приел, че не е допустимо, под предлог, че се иска извършване на административна услуга, да се иска възстановяване на имота на друго място, различно от посоченото във възстановителното решение, каквото реално искане е направено за имот с площ от 1, 228 дка. в м. "Лъчката". Въз основа на така установените факти, съдът извел правни изводи, че отказът на началника на ОСЗ-Неделино е издаден от компетентен орган, а отказът от извършване на административната услуга по правната си същност представлява индивидуален административен акт, съгласно чл. 21, ал. 3 АПК. Производството е уредено в Наредба № 49 от 5.11.2004 г. за поддържане на картата на възстановената собственост /Наредба № 49/. Заявление за извършване на промени в КВС и регистрите към нея се подават от лицата по чл. 18, ал. 1 от Наредба № 49, а дейностите и услугите за поддържане в него, са описани в чл. 14, ал. 1 от същата. Съдът установил, че липсва надлежно искане от заинтересова страна за промяна на начина на възстановяване, или за изменение на решението за възстановяване от 1999 г. Приел, че Протокол № 67 А от 2019 г. не е постановен по надлежно искане от заинтересована страна, каквото е едно от условията за изменение на предходно решение, касаещо същия имот и същите лица. В Протокола е посочено, че се постановява по преписка № 104 от 1991 г. По тази преписка вече има произнасяне, с влязло в сила решение на поземлената комисия Неделно решение № 106 от 06.04.1999 г., по същото заявление – с вх. № 104/29.11.1991 година. Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че съдебното решение е необосновано. Съдът е обсъдил всички релевантни писмени доказателства, въз основа на които извел законосъобразни и обосновани правни изводи. Неоснователно е и оплакването, че съдът е допуснал нарушение на материалния закон. Имота в м. "Лъчката" е заявен под № 1 в заявлението от 1991 г., признат е за възстановяване с Протокола от 1992 г. и за него има Решение № 106 от 26.03.1992 г., преди влизане в сила КВС на гр. Неделино, обявена в ДВ бр. 15/1998 година. Видно от доказателствата, този имот не фигурира във възстановителното решение от 06.04.1999 година., което е в сила от 19.01.2001 г. и имотите, по които са отразени в КВС. Този имот не фигурира и в регистъра към КВС. Касаторът е искал издаване на удостоверение по чл. 13 ППЗСПЗЗ през 2018 г. за имота в м. "Лъчката". На 10.04.2019 г. се е снабдил с такова по чл. 13, ал. 4 ППЗСПЗЗ и скица по чл. 13, ал. 6 ППЗСПЗЗ. На 24.06.2019 г. е бил издаден Протокол № 67/24.06.2019 г., с който ОСЗ - Неделино изменя решението от 26.03.1992 г. в частта за имот "Лъчката" и възстановява правото на собственост върху него. Правилно съдът е приел, че решението, от 26.03.1992 г., е подготвително; защото в него няма стари реални граници; след него е издадено окончателно решение за възстановяване от 1999 г., което е влязло в сила на 19.01.2001 г. Именно последното решение е реституционен акт по заявлението 104/29.11.1991 г., поради което е недопустимо да се изменя волята на административния орган по същото заявление, по идентични доказателства, още по-малко при влязъл в сила и стабилизиран административен акт, каквото е реституционният акт от 1999 година. От доказателствата по делото се установява, че реалното възстановяване е извършено с решение на комисията по възстановяване, придружено със скици, отразяване в КВС и трасиране на място. В случая е налице възстановяване по отношение на посочените в решение № 106/06.04.1999 г. имоти, които са отразените в регистъра на земеделските земи и в тях не фигурира имот в м. "Лъчката". По делото безспорно е установено, че възстановителното решение от 1999 г. не е обжалвано, и е влязло в сила на 19.01.2001 г., поради което има значение на констативен нотариален акт за собственост – чл. 14 ЗСПЗЗ. Правилно административният съд приел, че решението по чл. 14 ЗСПЗЗ може да бъде отменяно или изменяно от същия административен орган, включително и по отношение на определения в него начин на възстановяване, само при наличие на определените в закона предпоставки, каквито в случая касатора не сочи. Правилно съдът приел, че този имот е възстановен, реституиран е на друго място и не фигурира в окончателното решение от 1999 г., издадено след влизане в сила на КВС. Видно от доказателствата по делото, заявителят не е ощетен, защото са му възстановени повече площи от признатите за възстановяване. Така, по документ за собственост са 19, 4 дка., признати са 14, 4 дка., възстановени са 20, 935 дка. и те са записани в регистъра към КВС. Правилни са и изводите на съдения състав, че протоколът от 2019 г. не определя касатора като собственик на процесните имоти, защото не е попада в актовете посочени в Приложение № 6 от Наредба 49 и не е подписан от длъжностните лица, които са били упълномощени от министъра на земеделието съобразно чл. 33, ал. 6 от ЗСПЗЗ и чл. 60а от Правилника. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна, а обжалваното съдебното решение не страда от описаните в нея пороци по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да бъде потвърдено като правилно и обосновано. С оглед изхода на производството претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на разноски е неоснователна и следва да се остави без уважение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение