Решение № 13486 от 11.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7798/2010 г.

Решение № 13486 от 11.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7798/2010 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) - Варна, действащ чрез надлежно упълномощен юрисконсулт, срещу Решение № 733/9.04.2010 г., постановено по административно дело № 34/2010 г. по описа на Административен съд (АС) - Варна. По съображения, относими към отменителните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, касаторът моли решението на съда да се отмени като неправилно и вместо него да се постанови друго, с което да се остави в сила Заповед № РД-09-1266/11.12.2009 г. на Директора на РЗОК - Варна като законосъобразна. Претендира и присъждане на направените съдебно-деловодни разноски за платена държавна такса в размер на 25 лв. и възнаграждение за осъществената защита от юрисконсулт. Ответникът по касация - ЕТ "АИППМП - Д-р Красимир Златев" (Едноличен търговец "Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ - Д-р Красимир Златев"), гр. Варна, редовно призован, не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба, и правилност на оспореното с нея решение, поради което предлага тя да се отхвърли, а решението да се остави в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. С подложеното на касация съдебно решение Варненският административен съд е: отменил Заповед № РД-09-1266/11.12.2009 г. на Директора на РЗОК - Варна, с която на ЕТ "Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ - Д-р Красимир Златев", гр. Варна, е приложена санкция - "финансова неустойка" в размер на 90 лв.; осъдил е РЗОК - Варна да заплати на ЕТ "Амбулатория за индивидуална практика за първична медицинска помощ - Д-р Красимир Златев", гр. Варна, сумата от 170 лв., представляваща осъществените по делото разноски. За да постанови този резултат, съдът е приел, че в хода на административното производство при издаването на оспорената заповед са допуснати съществени нарушения на приложимите процесуалноправни разпоредби, като за такова сочи несъставянето на съвместен протокол по чл. 224, ал. 3 от НРД - 2006 г. Решението на Административен съд - Варна, с което жалбата до него е уважена като основателна, е постановено при правилно прилагане на закона. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, които се възприемат изцяло от настоящата инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, като е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати в конкретния случай. Неоснователни в тази връзка са оплакванията в касационната жалба за неправилна интерпретация на релевантните факти, с оглед на което са и твърденията на касатора за необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон. Въз основа на приобщения по надлежния ред към делото доказателствен материал и в резултат на подробно изследване на процедурата, предхождаща заповедта за налагане на финансова неустойка, първоинстанционният съд е формулирал съответен извод за незаконосъобразност на оспорената заповед, основаващ се на допуснатото от органа в хода на административното производство нарушение на императивната разпоредба на чл. 224, ал. 3 от НРД - 2006 г. Противно на твърдяното от касатора, тази норма не е инструктивна и при наличие на установените в нея предпоставки, неспазването на изискването за съставяне на съвместен протокол опорочава непоправимо административното производство. Обоснован е в тази връзка извода на съда, че неспазената процедура по чл. 222 - чл. 225 от НРД-2006 г., предхождаща издаването на оспорения административен акт, съставлява съществено процесуално нарушение, ограничаващо в значителна степен упражняване на правото на защита на проверяваното лице и препятстващо реализирането на това право в пълен обем. Проверяващите органи са констатирали липса на амбулаторни листове, поради което в случая не е било достатъчно съставянето само на медицински протокол по чл. 234 от НРД - 2006 г., а е следвало да се изготви и съвместен протокол съгласно чл. 224, ал. 3 от НРД - 2006 г., подписан до приключване на проверката от контролните органи и лицето, представляващо ИМП (индивидуалната медицинска практика), или от упълномощено от него лице. Производството по чл. 222 - 231 от НРД - 2006 г. е административно и следва да протича при спазване на общите административно-производствени правила, доколкото тяхното приложение не е изключено от специални административнопроцесуални норми, което в случая не е така. Визираната разпоредба на чл. 224, ал. 3 от НРД - 2006 г. е императивна по своя характер и спазването й гарантира обективност и безпристрастност на проверката и обезпечаване на правата на проверяваното лице. Затова правилно неспазването й е преценено от съда като съществено нарушение на административнопроизводствените правила, а това е самостоятелно основание за отмяна на издадената заповед. За пълнота на изложението следва изрично да се отбележи, че посочената практика в касационната жалба е ирелевантна за процесния казус - никое от цитираните решения не касае последиците от несъставянето на съвместен протокол, когато това се налага. От практиката на ВАС, на която се е позовал касатора, не се извличат основания за отмяна на оспореният съдебен акт. С позоваването си на нея касационният жалбоподател е допуснал правно-техническо смешение, игнорирайки естеството на настоящия спор. Ето защо, достигайки до краен извод за незаконосъобразност на оспорения пред него административен акт и като е уважил жалбата, с която е бил сезиран, Административен съд - Варна е постановил правилно решение, което трябва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора не следва да бъде уважена акцесорната касаторова претенция за присъждане на сторените деловодни разноски. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,