Решение № 120 от 5.1.2023 г. на ВАС, IV о.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Р. Мохамед, подадена чрез процесуалния представител адвокат В. Калудин, срещу решение 4646/07.07.2022г. постановено от Административен съд София-град, с което е отхвърлена неговата жалба срещу решение 6586/14.11.2019г. на председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ), за отнет хуманитарен статут на чужденеца. В касационната жалба са релевирани трите касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК с твърдения за незаконосъобразност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, необоснованост и нарушение на съдопроизводствените правила. По изложените в касационната жалба съображения иска отмяна на обжалваното решение. В откритото съдебно заседание пред ВАС процесуалния представител поддържа касационната си жалба. Ответникът - Председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, чрез процесуалния си представител юрк. Димитрова оспорва касационната жалба и моли за нейното отхвърляне и потвърждаване на съдебното решение като правилно и законосъобразно. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Счита, че съдебният акт е неправилен като постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Предлага обжалваното решение да бъде отменено и вместо него да се постанови друго по същество на сопра, с което да се отмени оспореният административен акт. Върховният административен съд, в настоящия си състав, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е основателна. С обжалваното съдебно решение е отхвърлена жалбата на Р. Мохамед лице без гражданство, роден в Сирия, против издадено от председателя на Държавна агенция за бежанците Решение 6586/14.11.2019 г., с което е отнет предоставеният на чужденеца с Решение 737/05.02.2014 г. хуманитарен статут в Република България. За да постанови този резултат административният съд е установил, че с решение 27376/12.12.2017 г. председателят на ДАБ е отнел предоставения хуманитарен статут на чужденеца. С решение 4541/04.07.2018 г. постановено по адм. дело 2584/2018 г. на Административен съд София град е отменен административния акт, тъй като са установени нарушения на административно производствените правила. Същото е потвърдено с решение постановено по адм. дело С-45/2018 г. на Върховния административен съд. Административния съд е установил, че в горецитираните съдебни актове не е налице диспозитив, с който преписката да бъде върната на административния орган. Следователно процесното решение за отнемане на статута е започнало по инициатива на председателя на ДАБ, въз основа на съдържащите се в адм. дело 2584/2018г. на АССГ и съставляващи класифицирана информация писмени доказателства, както и нови обстоятелства отразени в удостоверение от ВАС и писмо от директора на Специализирана дирекция М при ДАНС, с което е потвърдено становището, че чужденеца представлява заплаха за националната сигурност на Република България. Предвид установеното първоинстанционния съд е споделил изводите на административния орган, който са съобразени с писмените доказателства, касаещи личноста и поведението на чуждия гражданин, въз основа на което е приел, че са налице основания Р.Мохамад да бъде разглеждан като заплаха за сигурността на страната, както и че са налице предпоставките по чл. 17, ал. 4 във вр. с чл. 12, ал.2, т. 4 от ЗУБ. На следващо място съдът е приел, че административния акт е издаден от компетентен орган, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с административнопроизводствените правила. Решението е валидно и допустимо, но неправилно. Съдът не е установил релевантната фактическа обстановка, не е обсъдил наведените от жалбоподателя възражения и не е изложил собствени мотиви, обуславящи крайния му извод за законосъобразност на решението на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет 6586/14.11.2019г., с което е отнет предоставеният на чужденеца с решение 737/05.02.2014г. хуманитарен статут в Република България. По този начин АССГ е допуснал съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които препятстват възможността на касационната инстанция да извърши дължимата проверка на постановения съдебен акт. Конкретните съображения, наложили тези заключения и отмяната на съдебния акт поради наличие на основание по чл. 209, т. 3 от АПК, са следните: Предписанието на чл. 172а, ал. 2 АПК предвижда, че към решението си съдът следва да изложи мотиви, в които да посочи становищата на страните, фактите по делото и правните си изводи. Съдът не е изпълнил нито едно от тези си задължения. Видно от съдържанието на обжалвания съдебен акт съдът не е изложил никакви фактически установявания, позовал се е на предходни съдебни производства, на две от представените от административния орган писмени доказателства, същия не обсъдил представените от жалбоподателя доказателства, както и представените такива с административната преписка. Също така видно от обжалвания съдебен акт, съда се позовава твърде общо и на доказателства съставляващи класифицирана информация, както и на доказателства съдържащи се в адм. дело 2584/2018г., но видно същите не са приобщени към настоящото дело, не е посочил кои са тези доказателства конкретно и какво е тяхното съдържание. В случай, че тези доказателства са от значение за изхода на делото, същите трябва да бъдат приобщени и обсъдени, а ако съдържат класифицирана информация административния съд е следвало да извърши преценка налице ли са основанията на чл. 81 от Правилника за администрацията в съдилищата. Въз основа на гореизложеното следва да се обоснове извода, че не става ясно административният съд кои факти е приел за установени, въз основа на кои доказателства, кои от възраженията на страните са основателни и кои не. Недопустимо е касационната инстанция да за пръв път да прави анализ на доказателствата и да установява фактите по делото вместо първоинстанционния съд. Аналогично, формулираните правни изводи в мотивната част на решението, преповтарят частично изводите на административния орган, обективирани в административния акт. Отделно, съдът не е посочил защо приема безусловно, правните изводи относно съответствието на административния акт с изискванията на закона. Липсва подробен анализ на доказателствата поотделно и в тяхната съвкупност. Спорният въпрос по делото, видно от разпоредителната част на оспорения административен акт, и в контекста на същността на осъщественото от органа властническо правомощие, се свежда до наличието на основание за отнемане хуманитарния статут на Р. Мохамед, съдът е следвало да установи, както дали сочените от органа факти съществуват, така и дали обуславят правилност на преценката на органа да отнеме хуманитарния статут на чуждия гражданин. Също така е следвало да се съобрази и т.2 от Решение по дело С-159/21 СЕС по преюдициално запитване на Будапещенски градски съд с предмет свързан с Общата политика в областта на убежището и имиграцията Директива 2011/95/ЕС Стандарти относно условията за предоставяне на статут на беженец или субсидиарна закрила Отнемане на статута Директива -2013/32/ЕС Общи процедури за предоставяне и отнемане на международна закрила Опасност за националната сигурност. Неизлагането на собствени мотиви съдът е постановил решение, чиято касационна проверка по същество е възпрепятствана. Единствено изпълнението на задължението по чл. 172а, ал. 2 АПК в цялост прави допустим касационният контрол на всички възможни основания по чл. 209 АПК. Допуснатите от първоинстанционния съд процесуални нарушения по чл. 172а, ал. 2 АПК в случая са съществени, защото препятстват проверката относно приложението на материалния закон и обосноваността на решението в обжалваната му част Касационната инстанция не може да обсъди за първи път всички доводи на страните по делото относно липсата или наличие на основание за постановяване на решение за отнемане хуманитарния статут на Р. Мохамед. Преценката на доказателствата и излагане на доводи по същество за първи път в касационната инстанция би довело до ограничаване правото на участие на страните в делото, респективно би ги лишило от същинската касационна проверка относно законосъобразното провеждане на съдебното производство по оспорване на процесния акт. Това налага отмяна на постановеното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. Предвид изложените съображения касационната жалба е основателна, а обжалваното решение - неправилно и като такова следва да бъде отменено, а делото - върнато на същия съд за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото съдът следва да извърши съответните процесуални действия за изясняване на спора от фактическа и правна страна, а при постановяване на своя акт - да изложи собствени мотиви по съществото на правния спор и да отговори на всички възражения и доводи на страните. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение