Решение № 7017 от 12.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6663/2014 г.

Решение № 7017 от 12.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6663/2014 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба от Столична община чрез юриск. Стефка Новакова - Соловьова срещу решение № 789/14.02.2014 г., постановено по адм. д. № 5260/2013 г. по описа на Административен съд - София-град, II отделение, 29 състав.

Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост- касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено, а предявеният от Христина и Владимир Василеви иск за присъждане на обезщетение по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу Столична община - отхвърлен изцяло като неоснователен и недоказан.

Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател не се представлява и не депозира писмени бележки по същество.

Ответниците, Христина Росенова Василева и Владимир Илиев Василев, редовно призовани, не се явяват. Представляват се от адв. Богданов, който оспорва касационната жалба, а по същество твърди правилност на съдебното решение по съображения, подробно развити от него в отговор на жалбата, в пледоария по същество, както и в представена по делото писмена защита.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Според същия решението е неправилно поради противоречие с материалния закон - не били доказани както наличието на реално претърпени вреди за ищците от вида на претендираните, така и наличие на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между евентуалните вреди и твърдяното незаконосъобразно фактическо бездействие на административен орган.

Върховният административен съд, трето отделение, намира, че касационната жалба е предявена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима.

Разгледана по същество, същата е и основателна.

Производството пред АССГ е образувано по субективно съединените искове на Христина Росенова Василева и Владимир Илиев Василев, и двамата от гр. София, срещу Столична община за присъждане на обезщетение в размер общо на 7 000 лв за неимуществени вреди - раздразнение, гняв от липса на адекватна градска среда, тревога, срам, страх и унижение, претърпени в резултат на незаконосъобразното бездействие на кмета на СО и кмета на СО - район "Триадица" да изпълнят свои задължения, пряко произтичащи от закон, а именно: да осигурят на ищците достъпна жизнена и архитектурна среда. Липсата на достъпна жизнена и архитектурна среда ищците конкретизират от фактическа страна подробно в исковата си молба- няма асфалтирани улици и тротоари към тях, налице е замърсяване от съседни имоти без канализация, недостатъчно осветление в квартала, бродят бездомни кучета и т. н., не е упражнен контрол за изграждането на елементите от техническата инфраструктура.

С атакуваното съдебно решение АССГ е уважил изцяло предявените искова и е осъдил Столична община да заплати на ищците претендираното от тях обезщетение за неимуществени вреди за исковия период: 01.08.2008 г. до 31.05.2013 г., в пълен размер - 7000 лв, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на влизане на съдебното решение в сила до окончателното й изплащане.

За да стигне до този правен резултат, АССГ, обсъждайки събраните по делото доказателства - приетата като неоспорена от страните съдебно-техническа експертиза, показанията на разпитаните по делото свидетели и писмените доказателства, е приел, че са осъществени и надлежно доказани всички материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на общината за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Съдът е приел, че е налице твърдяното от ищците незаконосъобразно бездействие на общински административни органи да осигурят на ищците достъпна среда и достъпен маршрут в урбанизираните територии. Съдът е приел, че незаконосъобразното фактическо бездействие, ангажиращо отговорността на ответника, съставлява неизпълнение на следните, пряко произтичащи от закон задължения на общинските административни органи, а именно: задълженията по чл. 19, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата и чл. 27, ал. 1, т. 1 и т. 2 от приетата на основание чл. 23 от същия закон от Столичен общински съвет Наредба за управление на общинските пътища на територията на Столична община; задълженията по чл. 11 от Закона за общинската собственост, задълженията по чл. 53, ал. 1, т. 6 от Наредба № 2/29.06.2004 г. за планиране и проектиране на комуникационно- транспортните схеми на урбанизираните територии и чл. 80, ал. 3 от ЗУТ, задълженията по чл. 1 и чл. 3 от Наредба № 4/01.07.2009 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда за населението, включително за хората с увреждания във вр. с § 1, т. 2 и т. 3 от ДР на същата наредба.

Настоящият съдебен състав на ВАС намира, че административният съд неправилно е приел, че в случая е налице незаконосъобразно фактическо бездействие на административен орган, изразяващо се в неизпълнение на задължение, пряко произтичащо от нормативен акт, което да може да ангажира отговорността на общината по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

На първо място - нито една от цитираните от АССГ законови разпоредби, от които съдът извлича задължението на общинските органи да осигурят на ищците достъпна архитектурна и градска среда, не създава за тези органи "задължение за фактически действия, пряко произтичащи от нормативен акт" по смисъла на чл. 257 от АПК.

Съгласно чл. 19, ал. 1, т. 2 от Закона за пътищата общинските пътища се управляват от кметовете на съответните общини, като по смисъла на ал. 2 от същия законов текст управлението им включва:

1. оперативно планиране на изграждането - проектиране и строителство, и поддържането на пътищата;

1. осигуряване на проекти и строителство на пътища, включително възлагане на обществени поръчки и предоставяне на концесии за тези дейности;

1. организиране, възлагане, финансиране и контрол на дейностите, свързани непосредствено с проектирането, изграждането, управлението, ремонта и поддържането на пътищата;

1. организиране и осъществяване защитата на пътищата, включително на пътните съоръжения и на принадлежностите на пътя и др.

Цитираната от АССГ разпоредба на чл. 27, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наредбата за управление на общинските пътища на територията на Столична община /наредбата - приета на основание чл. 23 от ЗП / предвижда следното: Кметът на Столична община или упълномощен от него кмет на район, на чиято територия има общински пътища:

1. организира, ръководи и контролира дейностите, свързани с изграждането, ремонта, поддържането и управлението на общинската пътна мрежа;

1. организира, възлага и контролира дейностите, свързани с непосредственото изграждане, ремонт и поддържане на общинските пътища;

Съгласно чл. 11, ал. 1 от Закона за общинската собственост имоти и вещи - общинска собственост, се управляват в интерес на населението в общината съобразно разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин.

Според чл. 53, ал. 1, т. 6 от Наредба № 2/29.06.2004 г. за планиране и проектиране на комуникационно-транспортните схеми на урбанизираните територии, елемент от улиците е и тротоарът, а съгласно чл. 80, ал. 3 от ЗУТ не се допускат улици без тротоари в населени места над 30 000 жители.

Разпоредбите на чл. 1 и чл. 3 от Наредба № 4/01.07.2009 г. за проектиране, изпълнение и поддържане на строежите в съответствие с изискванията за достъпна среда за населението, включително за хората с увреждания определят приложното поле на тази наредба, както и посочват, че дейностите, свързани с устройството, изграждането и поддържането на урбанизираните територии с оглед ползването им от цялото население се осъществяват от централните и териториалните органи на изпълнителната власт.

Нито една от цитираните по горе законови разпоредби не формира за органите на общинската администрация задължение за фактическо действие, пряко произтичащо от нормативен акт, доколкото цитираните по-горе разпоредби съдържат общи и принципни устройствени положения, а не преки, достатъчно конкретизирани и императивно разписани задължения, чието неизпълнение пряко да уврежда ищците.

На следващо място - цитираните от АССГ законови разпоредби, неизпълнението на които съдът третира като незаконосъобразно фактическо бездействие по смисъла на чл. 204, ал. 4 от АПК, всъщност не създават задължение само и предимно за фактически действия, а за действия, свързани с изпълнение на административни актове - влязъл в сила административен акт за одобряване на улична регулация и други, което по силата на АПК ги определя като такива по изпълнение на административен акт, а не като фактически действия по см. на чл. 250 и / или чл. 256 от АПК.

Предвидените в чл. 19 от ЗП, в чл. 27, т. 1 и 2 от приетата на основание чл. 23 от ЗП наредба на Столичен общински съвет, както и в чл. 11 от ЗОС и чл. 3 от Наредба № 4/01.07.2009 г. задължения за кмета на Столична община, съответно - за кметовете на райони в рамките на СО са свързани с одобряването на устройствен план, възлагането на инвестиционен проект, съгласуването на проекта, разрешаването на строителството, финансирането му, възлагането на строежа по реда на Закона за обществените поръчки, които съставляват не фактическа, а правна дейност. Преминаването през горните етапи от създаване на техническата инфраструктура на квартала, съответно - от осигуряването на достъпна архитектурна среда е свързано с издаването на административни актове, всеки един от които има различни правни последици. Нито един от тези етапи не представлява осъществяване на фактически действия, пряко произтичащи от закон.

Не на последно място следва да бъде отбелязяно, че задълженията по прилагане на вече одобрена улична регулация, е въпрос не само на чисто административна, но и на стопанска дейност - необходимо е планиране на съответни средства за изпълнението й, при което Столична община действа не като административен орган, а предимно като стопански субект.

Неправилен е и изводът на АССГ, че твърдените от ищците неимуществени вреди не подлежат на доказване, доколкото същите следват от самите лоши условия - достатъчно било установяването на лошите условия, за да се приеме, че вредите наистина са настъпили, доколкото по идея били по-големи от обичайните неудобства. ВАС не споделя това становище. Както във всяко исково производство, така и в това по ЗОДОВ, претенциите на ищеца не се предполагат, а следва да бъдат доказани.

По делото не са представени доказателства, при наличието на два леки автомобила-собственост на ищците, дали същите въобще ползват детски колички и обществен транспорт, за да се преценява настъпили ли са вреди или не от затруднения достъп до автобусна спирка, от неразхождане на децата в квартала и др.

Основателен е и доводът на касатора за липса на доказана пряка причинно-следствена връзка между евентуално търпените от ищците вреди и твърдяното незаконосъобразно фактическо бездействие на органите на общинската администрация. За разлика от основанията за претендиране на вреди от лошите условия в затворите, в който случай затворниците са лишени от възможност за избор, в настоящата ситуация изборът на ищците да си закупят жилище точно в този квартал и при наличната лоша инфраструктура е изцяло доброволен, поради което правилно ответникът се е позовал на разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от ЗОДОВ.

Тази лоша инфраструктура веднъж се е отразила благоприятно на ищците при формиране цената на закупения от тях недвижим имот, а втори път, отново в тяхна полза, се третира като източник на обезвреда.

Предвид гореизложеното касационната инстанция счита, че изводите на първоинстанционния съд са неправилни. Установената фактическа обстановка не води до извод за наличието на законовите предпоставки на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ във вр. с чл. 203, ал. 1 АПК и чл. 256, чл. 257 АПК за ангажиране отговорността на Столична община за обезщетяване на вредите, претендирани от Христина и Владимир василеви. . Поради това че делото е изяснено от фактическа страна, решението следва да бъде отменено и спорът да бъде решен по същество с отхвърляне на предявения иск. Първоинстанционното решение следва да бъде отменено и в частта за присъдените в полза на ищците срещу Столична община разноски.

Предвид изхода на спора касационният жалбоподател би имал право на съдебни разноски за касационната инстанция, ако беше ги поискал своевременно. Доколкото такова искане не се съдържа в касационната жалба или в друга молба преди даване ход на делото по същество, разноски в полза на касатора пред настоящата инстанция не се дължат.

Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,