Решение № 474 от 14.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8139/2018 г.

Решение № 474 от 14.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8139/2018 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Д., от [населено място] против решение № 3190/15.05.2018 г. по адм. дело № 3313/2018 г. на Административен съд София-град. Поддържат се оплаквания за неправилност поради нарушения на материалния закон във връзка с неточно тълкуване и прилагане на разпоредбата на § 4 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за бюджета за държавното обществено осигуряване за 2018 г. (ПЗР на ЗБДОО 2018) и чл. 54 б, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът по касационната жалба – директорът на ТП на НОИ София – град, чрез юрисконсулт Д. Велянова изразява становище за неоснователност на същата. Представя подробни писмени бележки и претендира разноски за касационната инстанция. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. С решение № 3190/15.05.2018 г. по адм. дело № 3313/2018 г. Административен съд София-град е отхвърлил жалбата на Д. Д., от [населено място] срещу решение № 1040-21-109/28.02.2018 г. на директора на ТП на НОИ София – град, с което е отхвърлено възражението на жалбоподателя и е потвърдено разпореждане № 214-00-22-1/12.01.2018 г. на ръководител на осигуряването за безработица при ТП на НОИ. Административният съд е приел, че актовете на органите на ТП на НОИ са издадени от компетентни органи, в предвидената форма, след спазване на административнопроизводствените правила, при точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Решението е правилно. По делото е установено, че със заповед № 145/03.07.2017 г. на БТК "Централно управление" на основание чл. 331, ал. 1 от Кодекса на труда е било прекратено трудовото правоотношение на жалбоподателя, възникнало от трудов договор за изпълнение на длъжност правен съветник, считано от 01.01.2018 г. Със заявление вх. № 214-01-22-1/02.01.2018 г. до ТП на НОИ София-град Д. е поискал да му бъде отпуснато парично обезщетение за безработица по чл. 54а КСО, като е посочил, че трудовото му правоотношение е прекратено считано от 01.01.2018 г. С разпореждане № 214-00-22-1/12.01.2018 г. на ръководител на осигуряването по безработица при ТП на НОИ на Д. Д. му е било отпуснато парично обезщетение за безработица на основание чл. 54ж, ал. 1 и чл. 54а, ал. 1 и чл. 54б, ал. 3 КСО за периода 01.01.2018 г. – 30.04.2018 г. в размер на 9, 00 лева дневно. Разпореждането е потвърдено с решение № 1040-21-109/28.02.2018 г. на директора на ТП на НОИ София-град. Спорен между страните е въпроса за приложението на § 4 от ПЗР на ЗБДОО 2018 г. съгласно който определянето на правото, на размера и на срока на паричните обезщетения за безработица на лицата, чието осигуряване е прекратено преди 1 януари 2018 г., се извършва по досегашния ред, който е по-благоприятен за Д.. Съгласно чл. 54 б, ал. 3 КСО (Доп. - ДВ, бр. 67 от 2003 г., доп. - ДВ, бр. 95 от 2003 г., изм. - ДВ, бр. 82 от 2006 г., изм. - ДВ, бр. 64 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 35 от 2009 г., в сила от 12.05.2009 г., доп. - ДВ, бр. 100 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 53 от 2014 г., доп. - ДВ, бр. 79 от 2015 г., в сила от 01.11.2015 г., изм. - ДВ, бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Безработните лица, чиито правоотношения са били прекратени по тяхно желание или с тяхно съгласие, или поради виновното им поведение, на основание чл. 325, т. 1 и 2, чл. 326, 330 и 331 от Кодекса на труда, чл. 103, ал. 1, т. 1, 2 и 5, чл. 105, чл. 107, ал. 1, т. 1 - 4 и чл. 107а от Закона за държавния служител, чл. 162, т. 1 и 6, чл. 163 и чл. 165, т. 2 и 3 от Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България, чл. 226, ал. 1, т. 4, 6, 8 и 16 от Закона за Министерството на вътрешните работи, чл. 101, ал. 1, т. 5, 7 и 9 от Закона за Държавна агенция "Разузнаване" и чл. 165, ал. 1, т. 2, 3 и 5 и чл. 271, т. 2, 3 и 5 от Закона за съдебната власт или по други закони, получават минималния размер на паричното обезщетение за безработица за срок 4 месеца. С чл. 2 от ЗБДОО 2018 е определен дневен минимален размер на обезщетението за безработица за 2018 г. в размер на 9, 00 лева. Обосновано административният съд при изследване фактите във връзка с прекратяване на осигуряването е кредитирал събраните по делото доказателства – извлечения от Регистъра на осигурените лица, от който е видно, че за Д. Д. има подадена информация за целия календарен месец декември 2017 г. Верен е извода, че не е налице прекратяване на осигуряването през месец декември 2017 г. Съобразена е нормата на чл. 10, ал. 1 КСО, уреждаща началото и прекратяването на осигуряването. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. Решението е постановено в съответствие с точното тълкуване и прилагане на материалния закон и като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. Предвид изхода на спора в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски под формата на юрисконсултско възнаграждение, които на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ и чл. 144 АПК съдът определя в размер на от 100, 00 лева Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение