Решение № 4291 от 9.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11279/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Началник отдел "Оперативни дейности" Пловдив в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП срещу Решение 1652/13.10.2023 г., постановено по адм. дело 1576/2023 г. на Административен съд - Пловдив, с което е отменена негова Заповед за налагане на ЕМ ОЙЛ ЕООД на принудителна административна мярка (ЗНПАМ) ФК-122-0116155/10.03.2023 г. - запечатване на стопанисван от дружеството търговски обект и забрана за достъп до него за срок от 14 дни. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Посочва, че от приложените по делото доказателства безспорно се установява наличието на предпоставките по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС за издаване на заповед за налагане на ПАМ. Счита, че в оспорената заповед са изложени достатъчно мотиви относно продължителността на срока, като е спазен и принципът за съразмерност по чл. 6 АПК. В тази връзка излага доводи, че срокът на ПАМ е определен предвид установената фактическа обстановка, както и тежестта на нарушението и целите на закона. Иска се отмяна на решението и потвърждаване на издадената ЗНПАМ. Претендира присъждане на съдебни разноски за две съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на претендираните разноски за адвокатско възнаграждение от ответника. Ответникът по касационната жалба ЕМ ОЙЛ ЕООД, не се представлява в съдебно заседание пред настоящата инстанция и не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Предмет на оспорване пред административния съд е била ЗНПАМ ФК-122-0116155/10.03.2023 г., издадена от началник отдел "Оперативни дейности" - Пловдив в Главна дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС и чл. 187, ал. 1 ЗДДС на ЕМ ОЙЛ ЕООД е наложена принудителна административна мярка - запечатване на търговски обект офис на автосервиз, находящ се в гр. Пловдив, бул. Никола Вапцаров 91 А, стопанисван от дружеството, като е забранен и достъпът до обекта за срок от 14 дни, за нарушение на чл. 118, ал. 1 ЗДДС, което се явява основание по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС за прилагане на ПАМ и на основание чл. 186, ал. 3 ЗДДС. За да наложи ПАМ с посочената заповед, административният орган е приел, че на 07.03.2023 г. в 11:55 ч., при извършена проверка в търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС офис на автосервиз, находящ се в гр. Пловдив, бул. Никола Вапцаров 91 А, стопанисван от дружеството, е установено нарушение на чл. 118, ал. 1 ЗДДС, а именно не е издадена фискална касова бележка /ФКБ/ или касова бележка от кочан от работещото в обекта фискално устройство /ФУ/ при контролна покупка на един брой силиконов спрей на стойност 9,00 лева. Не издаването на касов бон е потвърдено и от отпечатания КЛЕН за същата дата, от който е видно, че няма регистрирана продажба на фискалното устройство чрез издаване на фискална касова бележка на тази стойност. Обстоятелствата от проверката са отразени в протокол за извършена проверка. Административният съд е приел, че обжалването е допустимо и оспорената заповед е издадена от компетентен орган. С оглед установените по делото факти е приел, че установеното нарушение попада в хипотезата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС. ПАМ се налага по отношение на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба. Според първоинстанционния съд, обаче, при налагането на ПАМ административният орган не се е съобразил с целта на закона и налагането на ПАМ за посочения срок е немотивирано. Мотивирал е извод и за неспазване на принципа на съразмерност. Решението е допустимо, законосъобразно и правилно. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС, принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не издаде съответен документ за продажба по чл. 118. Последният предвижда задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Редът и начинът за издаване на фискални касови бележки са уредени с Наредба Н-18/2006г. на МФ. Нормата на чл. 187, ал. 1 ЗДДС сочи, че при прилагане на принудителната административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС се забранява и достъпът до обекта. Мярката се прилага за обекта или обектите, където са установени нарушения. От цитираните разпоредби следва, че при установено по съответния ред неспазване на задължението за отчитане на продажбите чрез издаване на фискална касова бележка или касова бележка от кочан, административният орган, при условията на обвързана компетентност, прилага на търговеца ПАМ - "запечатване на обект и забрана за достъп до него". Мярката се прилага спрямо обекта/тите, където е извършено и установено нарушението. Органът съобразява продължителността на срока на мярката с оглед на всички факти и обстоятелства в конкретния случай, като при определяне на продължителността на срока органът действа при условията на оперативна самостоятелност, което следва и от използвания в чл. 186, ал. 1 израз "до 30 дни". В конкретния случай, принудителната административна мярка е приложена за нарушение, представляващо неизпълнение на задължението за издаване на фискална касова бележка от намиращото се в обекта и функциониращо фискално устройство при извършено и получено плащане в брой. По делото е безспорно установено, вкл. и от събраните по преписката доказателства, че при извършена контролна покупка от страна на органите по приходите на 07.03.2023 г. на стойност 9,00 лв. в търговския обект на дружеството не е издаден фискален бон при извършване на плащането. Възприемайки извършеното нарушение на чл. 118, ал. 1 ЗДДС във вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба Н-18/2006 на МФ като източник на правомощието по чл. 186, ал. 3 във вр. с ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС, касаторът, в условията на обвързана компетентност, е издал процесната заповед за налагане на ПАМ, чието съдържание е запечатването на търговския обект, в който е осъществено констатираното от приходните органи нарушение. При упражняване на правомощието за определянето на срока на ПАМ, който според закона е до 30 дни, административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност, поради което на съдебен контрол подлежи съответствието на акта с целта на закона и спазването на пределите на оперативната самостоятелност, като част от задължителната преценка за издаването на административния акт при правилно приложение на материалния закон. Обосновано, законосъобразно и правилно, първоинстанционният съд е приел, че обжалваният акт е издаден в нарушение на основен принцип в административното производство, уреден в чл. 6 АПК принципа за съразмерност. Приложената ПАМ за определен срок не следва да засяга правата и интересите на адресата на акта в степен по-голяма от необходимото за постигане целта на закона. В мотивите към заповедта липсва подробно разглеждане на въпроса за тежестта на нарушението и по какъв начин се налага необходимост от прилагане на мярката за срок от 14 дни, което неминуемо би рефлектирало върху дейността на търговеца в дългосрочен план. Мотивите на съда, че оспорената заповед не съответства на принципа за съразмерност се споделят напълно от настоящия съдебен състав. Административният орган е издал индивидуален административен акт без да извърши преценка за наличието на баланс между личните и обществени интереси, а само за наличието на обществен интерес от налагането й, който извод също така не е безспорен. Съдът, при проверката за съответствие на заповедта с чл. 6 АПК, е отчел този баланс, като е отчел и засегнатите права на оспорващия търговец. Във всеки конкретен случай следва да се съблюдава принципът на съразмерност, прогласен в чл. 6 АПК, като се вземат предвид тежестта на нарушението, наличието на преходни нарушения и се държи сметка за преследваните от закона цели. Въпреки, че нормата на чл. 186, ал. 1 ЗДДС предвижда, че ПАМ се прилага независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, нейната законосъобразност следва да се преценява и с оглед предвидените в чл. 22 ЗАНН законови цели. В този контекст първоинстанционният съд е развил подробни мотиви, които напълно се споделят от настоящата инстанция и не следва да бъдат преповтаряни. При констатирано нарушение за първи път и при липса на констатации от него да са произлезли определени вредни последици за фиска, прилагането на ПАМ за срок от 14 дни не би могло да се определи като съразмерно. То засяга права и законни интереси на данъчно задълженото лице в по-голяма степен от необходимото за целта, за която актът се издава, което е в пряко нарушение на чл. 6, ал. 2 АПК. Друго не следва от изложените в акта мотиви, които не са съобразени с тежестта на нарушението, за което е наложена ПАМ, тъй като неправилно е коментирано местонахождението на обекта и видът на предлаганите стоки и услуги. С оглед изложеното, като е достигнал до краен извод за незаконосъобразност и е отменил оспорената заповед, АС-Пловдив е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора ответникът има право да му бъдат присъдени направените по делото разноски, но предвид липсата на искане за това и на доказателства за сторени разноски, такива не се присъждат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение