Решение № 6612 от 15.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14706/2012 г.

Решение № 6612 от 15.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14706/2012 г., VIII о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" Пловдив при ЦУ на НАП /сега Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/, против Решение № 2155 от 17.10.2012 г. на Пловдивски административен съд по адм. д. № 943 по описа за 2012 г., с което по жалба на "Ейпъл" ЕООД гр. Пазарджик, ул. "К. Величков" № 6, представлявано от управителя Спас Иванов Караджов, е отменен Ревизионен акт /РА/ № 131104802/28.11.2011 г. на орган по приходите при ТД на НАП Пловдив, офис Хасково, потвърден с Решение № 243/2.03.2012 г. на директора на Дирекция "ОУИ" Пловдив при ЦУ на НАП, с който на ревизираното лице не е признат данъчен кредит за данъчни периоди м. 07.2009 г., м., 06, 08, 09, 10, 11 и 12.2008 г. общо в размер на 104 401,61 лв. главница и 33 288,08 лв. лихви по фактури, издадени от "А Комерс" ЕООД, "Ивест ВГ" ЕООД, "Аквалон 08" ЕООД, "Анел инвест" ЕООД и "Ес Ти Ди груп" ЕООД. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необосновани фактически изводи за реалност на фактурираните доставки и материално - незаконосъобразни правни изводи относно наличието на право на приспадане на данъчен кредит. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на жалбата против РА, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба "Ейпъл" ЕООД, чрез адв. Н. Бангеев, оспорва жалбата по съображения в писмено становище. Иска оставяне в сила на решението и присъждане на деловодни разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по същество - неоснователна поради следното: Спорът пред първоинстанционния съд е бил за реалността на доставките на посочените по-горе доставчици като първа предпоставка за признаване на получателя по тях на право на данъчен кредит. Обосновано на събраните по делото доказателства, съдът е приел за доказана реалността на доставките. По фактурите на "А Комерс" ЕООД, съдът подробно е описал всички представени още в ревизионното производство доказателства за предаване и транспортиране на фактурираните плоски палети, бокс палети и касети. Посоченото в касационната жалба относно този доставчик, че в приемо-предавателните протоколи не било посочено мястото на предаване, както и разминаването в броя на палетите между протокола и фактура № 2901 от 17.07.2009 г. /като броят по фактурата е по-малък/ само по себе си не може да се приеме за достатъчно да се игнорират стоковите разписки и товарителниците за превоз на стоката от София до Пазарджик. По фактурите на "Ивест ВГ" ЕООД с предмет чували и вишни в касационната жалба се твърди, че доставките са нереални, защото в приемо-предавателните протоколи било посочено място на товарене гр. София, а в товарителниците - с. Цалапица. Не е било спорно, включително това се признава и в решението на директора на Д "ОУИ", че към всяка фактура е представен приемо-предавателен протокол и кантарна бележка при получаването, фактури за последваща продажба, ведно с кантарни бележки, пътни листове за транспортиране на стоките с автомобили на ревизираното дружество. Реалността на доставките е потвърдена и със заключението по назначената ССЕ - фактурите са били осчетоводени при доставчика по сметка 702, дължимият ДДС е осчетоводен по сметка 4532, разплащането по фактурите е извършено в брой и е осчетоводено по прихода на сметка "Каса", като в същото време начисленият ДДС за продажбите на стоки е включен в СД и ДП за м. 07, 2009 г. Заключението е установило, че в счетоводството на ревизираното дружество материалите са осчетоводени като материали, вложени в търговската и производствена дейност на дружеството, като е ползван данъчен кредит, който също е осчетоводен по съответната сметка; в счетоводството на ревизираното дружество правилно е отразено получаването на фактурираните стоки, както и последващата им реализация, респективно влагане в производството, както и че е начислен и внесен дължимият ДДС. Експертизата е установила също, че жалбоподателят разполага с ДМА, позволяващи транспортиране и съхранение на закупените стоки, че стоките са заведени по отделна аналитична партида и счетоводно са водени коректно, а също че стоката е била налична в склада на доставчика, като впоследствие е била продадена. При тези факти изтъкваното в касационната жалба несъответствие между протоколите и товарителниците е несъществено. По фактурите на "Аквалон 08" ЕООД с предмет амониева селитра, препарати за растителна защита и рязана капия са представени фактури на предходни доставчици, писмени обяснения от управителя, че стоките са превозвани от доставчици "Изо Стил Ел" ЕООД, ЕТ "Н. - Н. Н." и "Фринги - Г" ЕООД до склада на ревизираното дружество. Разплащането по сделките е в брой. Ревизираното лице е представило справка за стоков поток, от която е видно, че за рязаната капия и част от амониевата селитра клиенти са "Агро алим иш" ЕООД и "Екотерра 2005" ООД, а за останалата част от амониевата селитра и препарати за растителна защита е посочено, че са за собствена дейност. Обосновано при това, съдът е приел, че само ненамирането на прекия доставчик на декларирания данъчен адрес е недостатъчно, за да докаже нереалност на доставките и отказ на право на данъчен кредит. По фактурите на "Анел инвест" ЕООД с предмет плодове, зеленчуци и амониева селитра, е доказано изкупуване на плодове и зеленчуци от прекия доставчик направо от физически лица-производители. По време на двете ревизионни производство са представени фактурите, аналитични регистри на сметка 411, приемо-предавателни протоколи за предаване на продукцията от физически лица и кантарни бележки, приемо-предавателни протоколи и кантарни бележки към ревизираното дружество, договор за изкупуване на селскостопанска продукция, фактура от предходен доставчик за амониевата селитра - "Деница 93" ЕООД. Според представените от доставчика писмени обяснения, стоките са селскостопанска продукция, която е изкупувана на полето от управителя на "Анел инвест" ЕООД и в деня е предавана на представителя на ревизираното дружество. Представени са регистрационни талони на автомобилите, трудови договори на шофьорите, фактури за продажби, пътни листове, кантарни бележки, стокови разписки за приемане в заводите, където е разтоварвана продукцията. Представени са също така приемо-предавателни протоколи за амониевата селитра от предходния доставчик към "Анел инвест" ЕООД, и от последния към ревизираното дружество. За м. 09.2009 г. не е признат данъчен кредит в размер на 9 289,04 лв. по 2 бр. фактури, издадени от "Ес Ти Ди Груп" ЕООД, с предмет на доставка препарати за растителна защита. Като мотиви е посочено, че "Ес Ти Ди Груп" ЕООД не е разполагало със складова база през м. 09, 2009 г., където би могло да съхранява препаратите, както и не е представило фактура за закупуване на тези препарати, поради което не било видно да е притежавало и съхранявало препаратите, които впоследствие е фактурирало на ревизираното дружество. В резултат на изложеното се отказва правото на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС с мотив, че не е налице реална доставка. Обосновано, съгласно заключението по назначената ССЕ, съдът е приел, че фактурите са осчетоводени при доставчика по сметка 702, дължимият ДДС е осчетоводен по сметка 4532, разплащането по фактурите е извършено в брой и е осчетоводено по прихода на сметка "Каса", като в същото време начисленият ДДС за продажбите на стоки е включен в СД и ДП за м. 09.2009 г. Вещото лице е посочило още, че в счетоводството на ревизираното дружество материалите са осчетоводени като материали, вложени в търговската и производствена дейност на дружеството, като е ползван данъчен кредит, който също е осчетоводен по съответната сметка. В заключението е установено също, че счетоводството на ревизираното дружество е редовно и в него е отразено получаването на фактурираните стоки, както и последващата им реализация, респективно влагане в производството, както и че е начислен и внесен дължимият ДДС. Експертизата е установила също, че при жалбоподателят са налице ДМА, позволяващи транспортиране и съхранение на закупените стоки, че стоките са заведени по отделна аналитична партида и счетоводно са водени коректно, а също че стоката е била налична в склада на доставчика. Не е било спорно, включително в решението на директора на Д "ОУИ", че при предходната ревизия са били представени фактури от предходни доставчици за препарати за растителна защита. Обосновано съдът е приел, че обстоятелството, че фактури за наем на склад има до м. 08.2009 г., след което нямало доказателства, че е ползван склад, не води до автоматичен извод, че такъв склад не е бил наличен, както и че не се е ползвал от доставчика, без да са събирани доказателства за момента, в който договора за наем е бил прекратен. Аргументирано съдът е приел, че направеният извод, че само поради липса на доказателства за склад реалността на доставката не е доказана, е голословен още повече че се опровергава от събраните писмени и гласни доказателства. Като обосновано е приел, че реалността на доставките е доказана, първоинстанционният съд в съгласие със задължителната практика на СЕС по съединени дела С-80/11 и С-142/11, е приел, че не следва получателят по процесните фактури да бъде санкциониран с отказ на право на данъчен кредит, поради недоказване на технически и персонален капацитет на преките доставчици да извършат доставките. Решението следва да остане в сила, като на ответника по касационната жалба се присъдят 250 лв. разноски за касационната инстанция. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,