Решение № 10370 от 27.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7166/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на А. О. А., гражданин на Сирия, подадена чрез пълномощника адв. Иванов, срещу решение 5664/04.06.2025 г., постановено по адм. дело 1102 по описа на Административен съд гр.Хасково за 2025 г. С атакувания съдебен акт е отхвърлена жалбата на лицето срещу решение 2981/09.04.2025 г. издадено от Председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет (МС). В касационната жалба се твърди, че неправилно първоинстанционният съд е приел, че административния акт съответства на всички изисквания за законосъобразност и не страда от наведените пороци. Твърди се, че съдът не е извършил дължимата проверка относно наличието на предпоставки за предоставяне на закрила по чл.8 и чл.9 от ЗУБ. АС гр.Хасково е допуснал нарушение на материалния закон доколкото е пренебрегнат най-добрият интерес на търсещото закрила лице. Възразява се срещу приетото в мотивите на съдебния акт, че причините за напускането на страната са от личен и икономически характер. Въз основа на горното се иска обжалваното решение да бъде отменено, като вместо него бъде постановено друго по същество на спора, с което да бъде отменен обжалвания ревизионен акт. Ответникът Председател на ДАБ при МС, оспорва основателността на касационната жалба и моли решението на АС гр.Хасково да бъде оставено в сила, като правилно постановено. Прилага актуални справки за положението в Сирия. Върховна касационна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага съдебния акт да бъде оставен в сила. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба, направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, и съобрази становищата на страните, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от легитимирана страна и против подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред Административен съд гр.Хасково е било решение 2981/09.04.2025 г. издадено то Председателя на ДАБ при МС, с което на А. О. А. на основание чл. 8 и чл. 9 и чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 ЗУБ, е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Установено е, че с молба с вх. 105450-48/03.01.2025 г. на Дирекция Миграция, СДВНЧ- [заличен текст], касаторът е поискал закрила в Република България. Молбата е потвърдена лично от чужденеца и с молба вх.23/08.01.2025 г. на РПЦ-Харманли. Поради липса на документи за самоличност данните на чужденеца са снети въз основа на декларация по чл. 30, ал. 1, т. 3 ЗУБ. С А. О. А. е проведено интервю на 04.03.2025 г., за което е съставен протокол, в присъствието на преводач от/на арабски език. В хода на интервюто лицето е заявило, че напуснало Сирия в края на м. ноември 2024 г. и преминава в Турция, където останал около дванадесет дни. На територията на Република България кандидатът влязъл на 13.12.2024 г. не по законоустановения ред и не през определените за това места. В хода на интервюто, като причина за напускането на Сирия сочи несигурната обстановка там. Твърди, че не е членувал в политическа партия или организация, нямал проблеми с властите в своята родина, не е бил арестуван или осъждан. Нямал е проблеми във връзка с етническата си и религиозна принадлежност, но допълва че има расизъм срещу [заличен текст]: "Арабите са навсякъде с предимство". Изрично посочва, че никой не го е заплашвал и върху него не е било оказвано насилие. Отбил е военната си служба от 1999 до 2011 г. Иска в България да осигури добро бъдеще за себе си и за семейството си. Първоинстанционният съд, при така възприетата фактическа обстановка, е приел, че актът е издаден от компетентен орган и в законоустановената форма, при липса на допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Съдът е обсъдил подробно представената от кандидата бежанска история, както и актуалната обстановка в страната по произход на кандидата в съответствие с изискването на чл. 142, ал. 2 АПК. В резултат е приел, че по отношение на А. О. А. не се установяват нормативно предвидените предпоставки за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут съгласно чл. 8 и чл. 9 ЗУБ, поради което е отхвърлил жалбата на лицето. Решението е валидно, допустимо и правилно. Административният съд подробно е установил и описал фактическата обстановка, обсъдил е доказателствата по делото и възраженията на страните и при правилно тълкуване и приложение на закона е извел самостоятелни и обосновани правни изводи, които се споделят и от настоящата касационна инстанция. Съгласно чл. 8, ал. 1 ЗУБ статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 ЗУБ под понятието преследване следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. Обоснован и в съответствие с материалния закон е изводът на съда, че в конкретния случай не са налице предпоставки за прилагане разпоредбата на чл. 8 ЗУБ за предоставяне на бежански статут. Спрямо кандидата не са налице основателни опасения от преследване въз основа на религия, раса, националност, принадлежност към определена социална група, политическа партия или поради политически убеждения. Пред интервюиращия орган А. О. А. изрично е посочил, че не е имал проблеми, свързани с етническия си произход или с изповядваната от него религия. По отношение на твърденията, че се чувства дискриминиран, тъй като е с [етническа принадлежност ] произход, същите са неподкрепени от доказателства. Правилно административният съд е приел, че спрямо кандидата не се установява наличието на предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗУБ, като в случая от негова страна не се твърди в държавата му по произход да е изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, или изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, каквито предвиждат посочените разпоредби. Няма изложени твърдения и за наличие на предвидените в чл. 9, ал. 6 ЗУБ обстоятелства. Правилно и обосновано съдът е приел, че при издаване на акта органът е извършил преценка относно липсата на материалноправните предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Посочената разпоредба предвижда, че хуманитарен статут се предоставя на чужденец, който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход, тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства като тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт. Наличието на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт е формулирано като тежко посегателство и условие за предоставяне на субсидиарна закрила и в член 15, буква в от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29 април 2004 година относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила, както и относно съдържанието на предоставената закрила. Съгласно Решение от 17 февруари 2009 г. на Съда на Европейския Съюз по дело C-465/07, член 15, буква в от Директива 2004/83/ЕО, във връзка с член 2, буква д от същата Директива, трябва да се тълкува в смисъл, че съществуването на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на молителя за субсидиарна закрила не е подчинено на условието последният да представи доказателство, че той представлява специфична цел поради присъщи на неговото лично положение елементи; съществуването на такива заплахи може по изключение да се счита за установено, когато степента на характеризиращото протичащия въоръжен конфликт безогледно насилие, преценявана от компетентните национални власти, сезирани с молба за субсидиарна закрила, или от юрисдикциите на държава членка, пред които се обжалва решение за отхвърляне на такава молба, достига толкова високо ниво, че съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че цивилно лице, върнато в съответната страна, или евентуално в съответния регион, поради самия факт на присъствието си на тяхната територия се излага на реална опасност да претърпи посочените заплахи. Понастоящем с член 40 от Директива 2011/95/ЕС на Европейския парламент и на Съвета, Директива 2004/83/ЕО е отменена, но текстът на член 15 от последната е възпроизведен в член 15 от Директива 2011/95/ЕС, поради което и тълкуването, дадено с Решение от 17.02.2009г. по дело С-465/2007г. на Съда на Европейския съюз, е запазило своето значение. Не се установяват данни съобразно представените от органа справки понастоящем конфликтът да е на нива, обосноваващи извод са съществуване на реален риск чужденецът, единствено поради присъствието си на територията на страната, непременно да понесе тежки посегателства. Макар кандидатът да е заявил, че е ставал свидетел на военни действия, включително, че негови близки са починали, същите са в сравнително отдалечен период от време /преди седем години/, както и са осъществени по време на предходния политически режим. От данните по преписката не може да се направи и извод, че личното и общественото положение на жалбоподателя го поставят в такава рискова група, чиято дейност да го изложи на неблагоприятни последствия на фона на съществуващия конфликт в страната по произход и спорадичните проблеми със сигурността там. Правилно АС гр.Хасково е приел, че макар кандидатът, като причина за напускане на страната да сочи войната, основните му съображения да напусне Сирия се свеждат до влошените икономически условия за живот. Съвкупната преценка на данните от приобщените по делото справки относно ситуацията в Сирия действително не налага извод за безогледно насилие в държавата на произход, което би поставило чужденеца в реална опасност да претърпи тежка заплаха срещу живота или личността си единствено поради факта на присъствието си на територията на тази държава, без значение от личното му положение. Индивидуалната преценка в случая, както правилно е приел и административният съд, сочи за липса на законовите предпоставки за предоставяне на международна закрила. Още повече, следва да се отчете възприетата в цитираната практика на СЕС условност, че колкото по-способен евентуално е молителят да докаже, че е специфично засегнат поради присъщи на личното му положение елементи, толкова по-ниска ще бъде степента на безогледно насилие, която се изисква, за да може той да търси субсидиарна закрила , т.е. хуманитарен статут. Следва да бъде отбелязано, че съществуването на въоръжен конфликт в страната на произход на търсещото закрила лице не е предпоставка във всички случаи да се предоставя хуманитарен статут на основание чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ. Преди прилагането на посочения законов текст се изисква оценка на конкретния случай, каквато е извършена от административния орган и правилно е формиран извод, че визираната разпоредба от ЗУБ не намира приложение спрямо А. О. А.. Неоснователно в касационната жалба се поддържа, че са налице всички предпоставки за предоставяне на хуманитарен статут по отношение на касатора. Последователно и безпротиворечиво е разбирането на Върховния административен съд, възприето и от настоящия съдебен състав, че под други причини от хуманитарен характер по смисъла на чл. 9, ал. 8 ЗУБ се има предвид не всяка причина, независимо от нейното естество, а се визират останалите случаи, различни от изрично предвидените в ал. 1 на чл. 9 ЗУБ, въз основа на които може да се установява същата по интензивност реална опасност от тежки посегателства срещу личността на чужденеца при завръщането му в държавата по произход. Макар и неназовани, тези причини следва да са такива, че да разкриват реален риск от посегателства върху личността на чужденеца при завръщането му в страната. Видно от данните по делото, такива причини не се установяват по отношение на чужденеца, поради което в случая не са налице и предпоставките по чл. 9, ал. 8 ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут. По тези съображения обжалваното решение, с което е отхвърлена жалбата на лицето, е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховен административен съд, състав на осмо отделение