Решение № 10114 от 24.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1500/2018 г.

Решение № 10114 от 24.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1500/2018 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Ж. Стоянов против решение № 779/13.10.2017 г. по адм. дело № 47/2017 г. на Административен съд – София област, в частта му, с която са отхвърлени като неоснователни предявените от Стоянова искове за присъждане на обезщетения за претърпени неимуществени вреди в размер на 33753, 40 против община Радомир и в размер на 16876, 70 лева против Областна дирекция на МВР – Перник. Решението се обжалва при подробно изложени възражения в касационната жалба, които могат да се обобщят като постановяване на решението при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в противоречие със събраните по делото доказателства и при необоснованост на правните изводи на съда – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответните страни – община Радомир, представлявана от адв. Димитрова, и Областна дирекция на МВР – Перник, представлявана от юрк. Василева, в хода на делото по същество оспорват касационната жалба като неоснователна. Община Радомир претендира присъждането на адвокатско възнаграждение, съгласно списък по чл. 80 от ГПК в размер на 1590 лева. Представителят на Върховната административна прокуратура, дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като прецени, че касационната жалба е редовно подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и против подлежащ на касационен контрол съдебен акт, намира същата за допустима. С обжалваното решение, по отношение исковете на Ж. Стоянов против община Радомир, съдът е отхвърлил претенцията за присъждане на сумата от 33753, 40 лева обезщетение за причинен неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразното разрушаване на 22.08.2013 г. на обезопасителните съоръжения на кладенец/бунар в с. Николаево, извършено от служители при община Радомир, изпращането на 23.10.2013 г. на "фалшиви документи" от кмета на община Радомир към Районна прокуратура – Радомир, както и незаконосъобразно действие от кмета на община Радомир, изразяващо се в несъгласуване избора си с местната общност, която да вземе решение в кои населени места на територията на общината да бъдат реализирани публични проекти по Програмата за развитие на селските райони посредством Стратегията за местно развитие на местния МИГ. За да отхвърли исковите претенци, квалифицирани с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съдът е приел, че липсва порочност в описаните от ищцата като вредоносни действия и бездействия на кмета на община Радомир и служители при общината. По отношение искът, обоснован на факта, че на 22.08.2013 г. общински служители са разрушили обезопасителни съоръжения на процесния кладенец, съдът е приел, че претенцията е неоснователна, тъй като не е налице назаконосъобразно действие. Обоснован е извод, че доколкото е установено по делото, че кладенецът е общинска собственост, то не е налице посегателство върху имот, собственост на ищцата, както и че безспорното премахването на катинара на капака на кладенеца от общински служители е с цел ползването на същия и от останалите жители на селото и не цели възпрепятстване на ищцата да ползва водоизточника. Съдът е посочил, че въпросът за достъпа до питейна вода на ищцата и правото й на присъединяване към водоснабдителната система на село Николаево, касае отношения, по които задължена страна е дружество "Вик"ООД – Перник, респ. не са налице административни правоотношения между ищцата и органи и длъжностни лица при община Радомир. По отношение искът, обоснован на обстоятелството, че на 23.10.2013 г. кметът на община Радомир е изпратил на РП -Радомир "фалшиви документи", представляващи "измислен донос" срещу ищцата, съдът е приел, че кметът на община Радомир при постъпването на такива данни е бил длъжен на основание чл. 31 от АПК да препрати жалбата и приложените към същата документи в съответната прокуратура за изясняване налице ли са данни за престъпление. Тези изводи на съда са обосновани със следните факти: с писмо № ЮР-94-00-5/23.10.2013 г., кметът на община Радомир е препратил към РП-Радомир жалба на 12 жители на с. Николаево, съдържащо оплакване, че през 2012 г. семейството на ищцата е "заключило" процесния кладенец; съгласно КП № 1-1/ОАГ от 25.07.2013 г. служители при община Радомир са установили, че е налице "незаконно заграден и заключен бунар, разположен на улицата – публична общинска собственост"; кладенецът е общински и е вписан като такъв под № 157, съгласно удостоверение № 055/07.07.2017 г. на община Радомир. При тези съображения, съдът не е установил твърдяното от ищцата незаконосъобразно поведение от страна на кмета на община Радомир. По отношение на третото твърдяно незаконосъобразно действие от кмета на община Радомир, изразяващо се в несъгласуване избора си с местната общност, която да вземе решение в кои населени места на територията на общината да бъдат реализирани публични проекти по Програмата за развитие на селските райони посредством Стратегията за местно развитие на местния МИГ, съдът е приел, че невключването в предложението на кмета до общинския съвет на проекти за ремонт на водопроводната мрежа на с. Николаево представлява волеизявление по смисъла на чл. 21, ал. 5 от АПК, представляващо част от адм. производство по приемане на решение от общинския съвет, т. е същото няма самостоятелно значение и не може да породи правни последици. Решението по отношение исковете против община Радомир е правилно. Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ, държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Така посочената материалноправна уредба, урежда обективната отговорност на държавата и общините спрямо увредените частноправни субекти, възникваща при следните условия: установена незаконосъобразност на проявна форма на административна дейност, настъпването на вреда за гражданин или юридическо лице, както и наличието на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между проявата на административна дейност и настъпилия вредоносен резултат. В настоящия случай, административният съд правилно спрямо приложимия закон, доказателствата по делото и при обоснованост на изводите си е приел, че липсва противоправност в действията на общинските служители, извършени на 22.08.2013 г. Фактическото разрушаване на незаконно изградените и поставени обезопасителни съоръжения на общинския кладенец, е целяло възвръщането на публичния достъп до водоизточника, която цел правилно е възприета от административния съд като правомерна и съразмерна, вкл. и спрямо правото на ищцата за достъп до кладенеца. На практика въпреки многословието в касационната жалба, касаторът не сочи довод, чрез който може да са разколебае фактически установеното по делото, че действията на общинските служители по възстановяване владението върху общинския кладенец, чрез прекъсването фактическата власт на ищцата и семейството й върху същия, имат цел, различна от защита на общинската собственост и правото на публичен достъп на всеки, вкл. ищцата до водните ресурси на кладенеца. В тази връзка, като се отчете, че действията по защита на общинската собственост в случая са проява на административна дейност с оглед едностранното им налагане, то съдът правилно е приел, че искът е неоснователен. Следва ясно да се посочи, че правото на публичен достъп до водните ресурси на кладенеца като публична общинска собственост, включващо и правото на достът на ищцата редом с това на другите правоимащи, е различно от частното право на достъп до водоснабдителни услуги по доставка на вода за питейно - битови нужди по см. на Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги. Правилно е посочено от административният съд, че въпросът за достъпът до питейна вода на ищцата и правото й на присъединяване към водоснабдителната система на село Николаево, касае отношения, по които задължена страна е дружество "Вик" ООД – Перник, респ. не са налице административни правоотношения между ищцата и органи и длъжностни лица при община Радомир. Решението е правилно и по отношение искът основан на обстоятелството, че на 23.10.2013 г. кметът на община Радомир е изпратил на РП -Радомир "фалшиви документи", представляващи "измислен донос" срещу ищцата. Между страните няма спор, че кметът на община Радомир е препратил по компетентност на РП – Радомир получените от него изявления на трети лица, касаещи действия по установяване на владение върху процесния кладенец като водовземно съоръжение. В този смисъл, дали препратеното изявление от трети лица е "донос" или невярно или не съдържа достатъчно данни за извършено престъпление е обстоятелство, което не може ангажира отговорността на община Радомир. Както смислово правилно е посочил съдът, кметът на община Радомир правилно е отчел, че е извън неговите правомощия произнасянето по въпроса за действията по "заключване" на кладенеца, за което са сигнализирали третите лица, и съобразно законовите му правомощия е препратил сигнала към компетентната по случая РП-Радомир. Отхвърлянето на третия иск към община Радомир също е правилно. Съдът напълно обосновано е посочил, че направата на предложение към общинския съвет от страна на кмета на общината, в качеството му на сезиращ орган, няма самостоятелно значение и този му акт – предложение, не поражда правни последици. Съдът правилно е посочил, че предложението в кои населени места на територията на общината да бъдат реализирани публични проекти по Програмата за развитие на селските райони посредством Стратегията за местно развитие на местния МИГ е част от производството по издаване на решение от страна на общинския съвет. Кандидатстването с проект и реализацията на проект с предмет, който е свързан с ремонт на водопроводната мрежа на с. Николаево е свързано, но не е обвързващо общинския съвет спрямо предложението на кмета на общината. Що се касае се до исковата претенция против ОД – МВР – Перник, съдът е отхвърлил претенцията за присъждане на сумата от 16 876, 70 лева обезщетение за причинен неимуществени вреди, причинени от незаконосъобразни процесуални действия и бездействия, извършени от полицейски служител А. Кирилов в хода на досъдебно производство, образувано по сигнал на жители на село Николаево, както и неразглеждането на сигнал за извършено престъпление, подаден от ищцата на 22.08.2013 г. чрез тел. 112 в РУП – Радомир. Неоснователността на иска е мотивирана с факта, че по делото не се установяват незаконосъобразни действия и бездействия на служители при РУП – Радомир. Съдът е посочил, че поради липсата на качеството на пострадал или обвиняем, ищцата не може да претендира нарушаване на нейни процесуални права в хода на проведено досъдебно производство, както и че по делото е установено чрез докладна записка № 15315/23.08.2013 г., че подадения от ищцата сигнал от 22.08.2013 г. е разгледан и взето отношение от служител при РУП – Радомир. Решението по отношение исковете против ОД – МВР – Перник е правилно като краен резултат. Както бе казано по-горе един от елементите на фактическия състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е наличието на установена незаконосъобразна проявна форма на административна дейност. В случая, ищцата е въвела като основание на своя иск против ОД-МВР-Перник нарушаване на нейни права от страна на длъжностни лица, изпълняващи правомощия при и по повод разкриване на престъпления, регламентирани в НПК. В този смисъл, доколкото процесуалните действия и бездействия, съпътстващи хода на дадено досъдебно производство, както и основателността на подаден "сигнал" като законен повод за предприемане на действия по разследване, са се свързани с упражняването на властнически правомощия от страна на правозащитни органи, а не административни органи по см. на § 1, т. 1 от ДР на АПК, то искът против ОД-МВР-Перник се явява неоснователен преди всичко поради недоказаност на твърдените на ищцата за наличие на "административна дейност" по см. на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Възраженията в касационната жалба за нарушено право на защита и достъп до ефективно правосъдие са неоснователни. Макар и изключително подробно и задълбочено да е подходено от касатора в изграждането на защитната му теза, касационната инстанция намира, че в оплакванията му липсва ясно относим и съобразен с предмета на доказване по делото аргумент, от който да се изведе извод, че като ищец не е могъл да се защити против основанията, послужили от своя страна като причина за отхвърлянето на претенциите му. Достатъчно е да се отбележи, че състоянието на водопроводната мрежа на село Николаево не е относимо обстоятелство към спора за законосъобразността на действията по възстановяване публичния достъп до кладенеца, както и че е безпредметно да се обсъжда доказването на факти, касаещи акт, за който е установено, че няма пряко и непосредствено правно действия спрямо обезпечаване правото на достъп до питейна вода на ищцата. При така изложените съображения, обжалваното решение като правилно и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. След даването на ход по съществото на делото и обявяването му за решаване, касаторът с искане за изпълнение на задължения на съда по чл. 267 ДФЕС. Искането е регистрирано веднъж на 18.06.2018 г. по електронен път, но не е подписано с електронен подпис, и втори път на 2.07.2018 г., изпратено чрез пощенски оператор на 29.06.2018 г. Искането за отправяне на преюдициално запитване е обосновано с факта, че касаторът е страна по гражданско дело с ответник юридическото лице Върховен административен съд по иск за вреди от "установена противоречива практика" и с произнасянето на СЕС се цели "да се избегне всякаква пристрастност". При това положение, настоящия състав като не установи необходимост от тълкуването на разпоредба от правото на Европейския съюз във връзка с пристрастност на националния съд или друг въпрос, касаещ правилното решаване на делото, намира отправеното до него искане по чл. 629, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК за неоснователно и като такова следва да бъде оставено без уважение. По искането за разноски на ответната страна – Община Радомир, представляващи такива за адвокатско възнаграждение по настоящото дело, съдът намира същото за неоснователно. Съгласно специалното правило на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ отговорността на загубилия делото ищец за разноски се ограничава само до разноските по производството, които не включват заплатените от адвокатски възнаграждения. Правилото важи и за касационното производство. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение