Решение № 4193 от 1.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6292/2020 г.

Решение № 4193 от 1.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 6292/2020 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи Бургас /ОД на МВР/ чрез процесуалния му представител срещу Решение № 314 от 05.02.2020 г., постановено по адм. д. № 1476/2019 г. от Административен съд Пловдив, с което ОД на МВР е осъдено да заплати на Х. -А. П. обезщетение в размер на 1680. 00 лв. за претърпени имуществени вреди в резултат на незаконосъобразна Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0237-000110 от 25.08.2018 г., издадена от полицейски инспектор в РУ Айтос към ОД на МВР Бургас и на ищцата са присъдени разноски. Касаторът ОД на МВР Бургас твърди, че решението е неправилно, по съображения, които следва да се квалифицират като такива за съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушения на материалния закон. Твърди, че не е доказано настъпването на вреда в причинна връзка с отменения административен акт; не е доказана необходимостта на ищцата да ползва автомобил под наем, документите във връзка с наетия автомобил са недостоверни и съставени с оглед процеса; наетият автомобил е товарен, а не лек. Иска се отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на иска. Претендират се разноски. Ответникът – Х. -А. П. чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Производството пред Административен съд Пловдив е образувано по искова молба на Х. -А. П. против ОД на МВР Бургас, с която е поискано ответникът да бъде осъден да й заплати обезщетение в размер на 1680. 00 лв. за претърпени имуществени вреди в резултат на незаконосъобразна Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 18-0237-000110 от 25.08.2018 г., издадена от полицейски инспектор в РУ Айтос към ОД на МВР Бургас- С посочената заповед, на основание чл. 171, т. 2а от Закона за движение по пътищата е наложена принудителна административна мярка /ПАМ/ - прекратяване регистрацията на лекия автомобил на ищцата за срок от 190 дни, за допуснато управление от неправоспособно лице. Не е било спорно, че с влязло в сила решение № 676 от 02.04.2019 г., постановено по административно дело № 2934/2018 г. Административен съд Бургас посочената заповед е отменена. Срокът на наложената ПАМ изтекъл в края на 02.03.2019 г. Съдът е констатирал още, че на 27.08.2018 г. Х. -А. П. е сключила договор за наем на моторно превозно средство - товарен автомобил, при месечна наемна цена 240 лева с включен ДДС и първа наемна вноска за периода 27.08.2018 г. до 31.08.2018 г. също 240 лв. Представен е приемо-предавателен протокол, фактури, платежни нареждания от 12.04.2019 г. за плащане общо на сумите по трите фактури - 1680 лв. При така установените факти, съдът е приел от правна страна, че искът е доказан по основание и размер, тъй като са налице предпоставките за ангажиране отговорността на държавата по чл. 1 ЗОДОВ. Първоинстанционният съд, е приел, че в пряка причинно-следствена връзка с незаконосъобразната заповед ищцата, със сключване на договор за наем на друг автомобил, си е създала възможността и удобството да ползва пътно превозно средство в срока на действие на ПАМ, от които удобство и възможност неправомерно е била лишена. Освен това съдът е изложил мотиви, че само с факта на отнемане неправомерно на възможността да ползва личния си автомобил в определен период от време поради незаконосъобразното прекратяване на регистрацията му, ще е налице увреждане, а то в конкретния случай е измеримо със заплатения от нея наем за друг автомобил. Прието е още, че не е налице основание за намаляване размера на обезщетението по вина на ищеца. Решението е валидно и допустимо, но неправилно, тъй като е необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, съгласно който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. 3 а да се реализира обективната отговорност на държавата по реда на специалния закон - ЗОДОВ - трябва да са налице точно изброени от законодателя в нормата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ предпоставки, в условията на кумулативност, а именно: 1. незаконосъобразен акт/действие или бездействие, отменени по съответния ред; 2. на държавен/общински орган или негови длъжностни лица; 3. извършени при или по повод изпълнение на административна дейност; 4. в резултат на незаконосъобразния акт/действие или бездействие да е настъпила вреда за гражданина/юридическото лице; 5. да е налице пряка причинна връзка между незаконосъобразните акт/действие или бездействие и настъпилата вреда. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Разпределението на доказателствената тежест сочи, че ищецът следва да установи наличието както на кумулативно изискуемите предпоставки за отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, така и твърдяните в исковата молба факти и обстоятелства, с наличието на които се обосновава правото на иск. Вредата съставлява накърняване на защитимо от закона благо. Отговорността в такъв случай се простира до преките и непосредствени негативни последици, настъпили в патримониума на увреденото лице. Претърпяната загуба е вид имуществена вреда, изразяваща се в намаляване на имотното състояние на кредитора след и в резултат на реализиране на противоправното поведение - акт, действие или бездействие. Разликата между имуществото след противоправното поведение и икономическото положение, което кредиторът би имал, ако това поведение беше законосъобразно, формира размера на претърпяната загуба. Претърпените загуби представляват реалните, ефективни вреди, изразяващи се в намаляване на актива на имуществото на кредитора или накратко, в липсата на едно благо. Поради това неправилни са изводите на първоинстанционния съд, че вредата настъпва само поради факта, че автомобилът е спрян от движение, тъй като той продължава да се намира в патримониума на ищцата. Имуществената вреда следва да има имуществено изражение и то следва да бъде доказано. Изводът, че ищцата е доказала наличието на вреда като пряка и непосредствена последица от отменения като незаконосъобразен акт, е формиран при съществени процесуални нарушения. В тази връзка съдът неправилно е преценил доказателствената сила на представените от ищеца частни документи – договор за наем, приемо-предавателен протокол и фактури. Договорът за наем е частен диспозитивен документ, а приемо-предавателният протокол – частен свидетелстващ документ. 3 задължителната доказателства сила на частния документ се изразява само в това, че текстът му се смята за изявление на лицето, което го е подписало - чл. 180 ГПК. Съдът сам, по вътрешно убеждение и при съпоставка с останалите доказателства по делото преценява каква вяра да даде на документа. Съгласно чл. 181 ГПК обаче, частният документ има достоверна дата за трети лица от деня, в който е заверен, или от деня на смъртта, или от настъпилата физическа невъзможност за подписване на лицето, което е подписало документа, или от деня, в който съдържанието на документа е възпроизведено в официален документ, или от деня, в който настъпи друг факт, установяващ по безсъмнен начин предхождащото го съставяне на документа. Нито една от посочените хипотези не е налице в случая. Същото се отнася и за фактурите, и за приемо-предавателния протокол. Сключването на договора, предаването на автомобила, издаването на фактурите и тяхното осчетоводяване не са подкрепени от други доказателства по делото, например свидетелски показания или официални документи. Всички плащания по договора, макар и извършени по банков път, са направени наведнъж, след отмяната на принудителната административна мярка и непосредствено преди завеждане на исковата молба, в противоречие с датите за плащане, посочени в договора, без доказателства, че са реално свързани с ползването на автомобил, който е бил действително необходим на ищцата. Основателни са поради това касационните доводи, че частните документи е следвало да бъдат преценени в съвкупност с други доказателства за действителното съществуване на облигационното правоотношение и за извършено именно във връзка с него плащане. Съдът е следвало да даде изрични указания по доказателствената тежест на ищцата, както и на база служебните си правомощия да назначи експертиза, от която да се установи надлежното осчетоводяване на постъпили в патримониума на собственика на наетия автомобил суми. По тези съображения обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено, а делото – върнато за ново разглеждане на друг състав на Административен съд Пловдив. При новото разглеждане съдът следва да даде конкретни и подробни указания по доказателствената тежест, да обсъди възраженията на касатора за съставяне на приложените частни документи с оглед процеса, да упражни служебните си правомощия по изясняване на спора от фактическа страна, включително относно настъпване на реална имуществена загуба за ищцата, като при необходимост ползва специалните знания на вещо лице. При новото разглеждане съдът следва да се произнесе и относно сторените до момента разноски. Водим от горното и на осн. чл. 222, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение