Решение № 1748 от 17.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10501/2015 г.

Решение № 1748 от 17.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10501/2015 г., VIII о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на "Девен" АД представлявано от Спирос Номикос против Решение № 4967 от 14.07.2015 г. постановено по адм. д. 1624/2015 г. по описа на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Акт за прихващане и възстановяване № П-29002914023593-004-01/17.10.2014 г., в частта относно прихващане на лихва в размер на 8593,65 лв. В частта в която с Решение № 12/09.01.2015 г. на директора на дирекция "ОДОП" София АПВ № П-29002914023593-004-01/17.10.2014 г. е отменен и преписката е върната за нова проверка за сумата в размер общо на 10 276 лв., жалбата е оставена без разглеждане като недопустима. В касационната жалба се излагат подробно мотивирани доводи за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, на първоинстанционното решение, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Претендира се отмяна на решението, постановяване на ново, с което да бъде отменено обжалваното АПВ и Решение № 12/09.01.2015 г. на директора на дирекция "ОДОП" София. Иска, съдът да разпореди извършването на производство чрез което на дружеството да бъде възстановена недължимо прихваната сума в размер на 18 870 лв., иска присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "ОДОП", чрез процесуален представител оспорва касационната жалба, иска оставяне в сила на оспорения съдебен акт и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, разгледана по същество, е неоснователна поради следните съображения: С Решение № 4967 от 14.07.2015 г. постановено по адм. д. 1624/2015 г. по описа на Административен съд София град, е оставена без разглеждане като недопустима жалбата на "Девен" АД срещу АПВ № П-29002914023593-004-01/17.10.2014 г. издаден от инспектор по приходите в ТД на НАП "Големи данъкоплатци и осигурители" в частта му на извършено прихващане със общата сума от 10 276, 89 лв. и е прекратил образуваното съдебно производство. За да остави без разглеждане жалбата на дружеството в тази част, решаващият съд е приел, че доколкото с актовете за прихващане и/или възстановяване не се определят задължения, то те се издават в резултат на извършена проверка по чл. 129 от ДОПК, а не чрез възлагане на ревизия по реда на чл. 112 и сл. от ДОПК. Предвид различния им характер, при отмяна на акта за прихващане и/или възстановяване с указания за нова проверка, не се прилага ограничението по чл. 155, ал. 5 от ДОПК, което е приложимо за ревизионните актове. Решението на първоинстанционният съд в тази му част е правилно като краен резултат, но по мотиви различни от изложените. Жалбоподателят няма правен интерес от обжалването на Акт за прихващане и/ или възстановяване в частта с която с Решение на Директора на Дирекция " ОДОП" е отменена и върната за извършване на проверка и за издаване на нов АПВ по съдебен ред, тъй като търсената защита за отмяна на акта е постигната при административното обжалване. Ако при постановяване на АПВ след отмяната на предходния жалбоподателят не е доволен, той отново ще има възможност да го обжалва. В този смисъл е и разпоредбата на чл. 156, ал. 3 ДОПК, който не допуска обжалване на ревизионен акт, който е отменен по административен ред. Относно частта на Решение № 4967 от 14.07.2015 г., с която е отхвърлена жалбата на дружеството, като неоснователна, срещу Акт за прихващане и възстановяване № П-29002914023593-004-01/17.10.2014 г., касаеща прихващане на лихва в размер на 8593,65 лв. Решаващия съд е направил подробен анализ на доказателствата по делото в следствие на който е установено безспорно, че за 2013 г. дружеството-жалбоподател е формирало месечни авансови вноски, като за м. 10.2013 е подало декларация по чл. 88 от ЗКПО за увеличение на размера на авансовата вноска за м. 12.2013 от 0.00 лв. на 1 000 000 лв. като тази сума е била внесена в срок на 16.12.2013 г. На 28.03.2014 г. дружеството е подало годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО и е декларирало годишен корпоративен данък в размер на 2 862 779.01 лв. и направени авансови вноски в размер на 1 000 000 лв. Разликата от 1 862 779.01 лв. е внесено съответно 1 250 000 лв. на 17.01.2014 г. и 520 587.01 лв. на 28.03.2014 г. и 92 192 лв. на 31.03.2014 г. Съгласно нормата на чл. 89 от ЗКПО, когато дължимият годишен корпоративен данък надвиши с 20% сумата от определените данъчни сумата от определените месечни вноски за съответната година, върху превишението на над 20% се дължи лихва. В конкретния случай декларирания данък се отклонява с над 20% от определените, които са внесени с авансови вноски, безспорно се дължат лихви върху превишението. Настоящата съдебна инстанция се присъединява към мотивите на първоинстанционния съд относно санкционния характер на лихвата по чл. 89 от ЗКПО. Разпоредбата се прилага, когато в резултат на неправилна първоначална преценка се е стигнало до съществено превишаване на реалния дължим годишен корпоративен данък с над 20 на сто над сумата на определените месечни авансови вноски за съответната година. При правилно установена фактическа обстановка, съдът е направил законосъобразни изводи, които са в съответствие със събраните по делото доказателства и при правилно прилагане на материалния и процесуален закон. Оплакванията на касатора са неоснователни, а решението като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и на основание 161, ал. 1 ДОПК, във връзка с чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 09. 07. 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, на ответника по касация се следва юрисконсултско възнаграждение в размер на 1 096 лв. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,