Решение № 13422 от 11.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7581/2009 г.

Решение № 13422 от 11.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7581/2009 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Образувано е по касационна жалба от Спаса Петкова Петрова, Петко Антонов Тимчев, двамата от гр. Вършец, област-Монтана и Зарина Антонова Петкова, от гр. София, чрез пълномощника им - адв. Борисов, против Решение от 16.04.2009 г. постановено по адм. дело № 37/2009 г. на Административен съд-Монтана, с което е отхвърлена жалбата им против Заповед № РД-18-74 от 24.06.2008 г. на Изпълнителния директор на Агенцията по геодезия, картография и кадастър (АГКК) - гр. София, като неоснователна. Поддържат се доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът - ИД на АГКК, гр. София, не изразява становище по касационната жалба. Ответницата Севда Ангелова Исаева, не се явява и също не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, след като обсъди доводите в касационната жалба и извърши проверка на обжалвания съдебен акт, намира същата за процесуално допустима, като подадена от надлежни страни и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение, съдът е отхвърлил жалбата на касаторите против Заповед № РД-18-74/24.06.2008 г. на ИД на АГКК, гр. София, с която, на основание чл. 49, ал. 1 от ЗКИР, е одобрена кадастралната карта и кадастралните регистри за землището на гр. Вършец (без територията на кадастрален район 421-кв. Изток, кад. район 419-кв. Заножене и кад. район 420- ЦГЧ), област Монтана, по отношение кадастралния регистър, с който поземлен имот с идентификатор 12961.425.207 е записан собственост на Севда Ангелова Исаева, като неоснователна. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган и в съответната форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон, поради което е законосъобразна. При анализ на доказателствата, включително и на приетата съдебно-техническа експертиза, чието заключение не е било оспорено от страните, е изведен извод, че жалбоподателите не се легитимират за собственици на процесния имот, идентичен на УПИ ХХI-25, в кв. 117 по плана на гр. Вършец, тъй като не са представили годни писмени доказателства за собствеността си. Съдът не е зачел правното действие на Решение № 37/3 от 6.03.1993 г. на ПК-Вършец, Раздел II, т. 3, тъй като същото не възстановява окончателно собствеността върху процесния имот. Изведен е извод, че АГКК е записала правилно Севда Исаева за собственик на този имот, тъй като в разписния лист към действащия ЗРП на гр. Върщец от 1988 г. същата фигурира като собственик на УПИ ХХI, кв. 117, на основание заповед № 405/7.12.1987 г. на Председателя на ОбНС-Върщец. Така постановеното решение е правилно. При постановяването му съдът не е допуснал нарушение на материалния закон. Предмет на обжалване по настоящето дело е кадастралния регистър, към одобрената кадастрална карта на гр. Вършец, относно данните за собственика на поземлен имот с идентификатор 12961.425.207, идентичен на УПИ ХХI-25, в кв. 117 по плана на гр. Върщец от 1988 г. Съгласно чл. 41, ал. 1, т. 1 от ЗКИР кадастралната карта и кадастралните регистри се създават чрез обединяване на данни, които се съдържат в карти, планове, регистри и друга документация, одобрени по реда на отменения ЗЕКРБ, отменения ЗТСУ, ЗСПЗЗ и ЗВСВГЗГФ, имат характер на основни кадастрални данни. А съгласно чл. 41, ал. 2 от ЗКИР данните за собствениците, както и за актовете от които те черпят правата си, се набират от регистрите към картите и плановете, представените актове по чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗКИР, както и от регистрите на общинската и областната администрация. Идентични на цитираните, са и разпоредбите на чл. 25, ал. 1, т. 4 и ал. 2 и ал. 3, и чл. 41, ал. 1 от Наредба № 3/28.04.2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри (Дв, бр. 41/2005 г.). Изложеното определя като задължителен реквизит от съдържанието на кадастралния регистър вписването на данни за собствениците и носителите на други вещни права върху недвижимите имоти-обект на кадастъра, както и на данни за актовете, от които собствениците черпят правата си. В конкретния случай правилни са изводите на съда, че тези данни за поземлен имот 12961.425.207, са отразени правилно. Те са взети от Община-Вършец, въз основа на разписния лист към регулационния план от 1988 г., в който като собственик на парцел ХХI-25 в кв. 117 на гр. Вършец е записана ответницата Севда Ангелова Исаева, на основание Заповед № 405/7.12.1987 г. на Председателя на ОбНС-Вършец. Същевременно жалбоподателите не са представили доказателства за собствеността си върху този имот, независимо, че са правоимащи да искат възстановяване на собствеността върху него, като наследници на вносителя му в ТКЗС-Петко Тимчев Петков. Данните по делото сочат, че те не са довършили процедурата по ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ за окончателно възстановяване на собствеността върху имота. Решение № 37/3 от 6.03.1993 г. на ПК-Вършец, на което се позовават, не ги легитимира като собственици, поради това, че то не е издадено на основание чл. 11, ал. 1 и сл. от ППЗСПЗЗ, при изпълнена процедура за възстановяване на собствеността върху земеделски имот, намиращ се в регулация, при издадена заповед за допълване на кадастралния план и удостоверение и скица по чл. 13, ал. 4, 5 и 6 от ППЗСПЗЗ. Ето защо правилно и законосъобразно кадастралния регистър не съдържа данни за тях относно визирания имот. Като е направил тези изводи, съдът е приложил правилно материалния закон и решението му се явява обосновано. Липсват касационни основания за отмяната му като неправилно. Касаторите могат да поискат изменение на кадастралния план и регистър, като преди това докажат собствеността си върху имота. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение