Решение № 13149 от 7.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11400/2018 г.

Решение № 13149 от 7.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11400/2018 г., V о., докладчик съдията Тинка Косева Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на В. Тодоров от [населено място], подадена чрез пълномощник адв. Л. Георгиева, против решение № 3379/22.05.2018 г. по адм. дело № 2917/2018 г. на Административен съд - София - град, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 3286 з - 431 от 30.01.2018 г. на директора на Главна дирекция "Национална полиция", с която е отказано снемането на полицейска регистрация № 24723 от 28.05.2012 г., извършена в 05 РУ - СДВР. Касаторът навежда доводи за неправилност на съдебният акт, поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон. Според касатора, решението е постановено в противоречие с Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27.04.2016 г. По подробно изложени съображения иска отмяна на съдебното решение и произнасяне по същество на спора с отмяна на административния акт. Претендира присъждане на разноските по делото. Ответникът - директорът на Главна дирекция "Национална полиция", чрез пълномощник оспорва касационната жалба. Иска присъждане на разноски по делото. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните по делото доказателства, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, срещу подлежащ на оспорване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Страните не спорят по фактите. Спорът е по приложение на материалния закон. От фактическа страна първоинстанционният съд е приел, че с искане вх. № 513000 - 56561 от 18.12.2017 г. до директора на СДВР, В. Тодоров е поискал да бъде снета от полицейските информационни фондове полицейската му регистрация, тъй като към момента на подаване на искането лицето е реабилитирано по съдебен ред. За установяване на относимите обстоятелства са представени надлежни писмени доказателства. По подаденото искане е извършена проверка в резултат на която е изготвено предложение рег. № 513000 - 300/3.01.2018 г. от директора на СДВР до директора на ГД "Национална полиция", с което е предложено да се постанови отказ за снемане на полицейската регистрация, поради липсата на основанията по чл. 68, ал. 6 ЗМВР. В проведеното административно производство е издадена заповед № 3286 з-431/30.01.2018 г. на директора на Главна дирекция "Национална полиция", с която на Тодоров е отказано снемане на полицейската му регистрация. като е посочено че искането е неоснователно и не са налице основания по чл. 68, ал. 6 ЗМВР. За да отхвърли жалбата срещу оспорения административен акт, първоинстанционният съд е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроцесуалните правила и в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби и с целта на закона. В мотивите си съдът е посочил, че както прекратяването на наказателното производство със споразумение по НПК, така и настъпването на реабилитация не са сред основанията за снемане на полицейска регистрация, изчерпателно посочени в чл. 68, ал. 6 ЗМВР. Решението е правилно. Обоснован е правният извод на съда, че по отношение на касатора не е налице нито едно от изчерпателно изброените в разпоредбата на чл. 68, ал. 6 ЗМВР основания за заличаване на полицейската регистрация. Полицейската регистрация не е последица от осъждането на лицето с влязла в сила присъда, а от факта на извършено криминално деяние. Тази регистрация няма връзка с реабилитацията на лицето и с нейните цели като институт на наказателното право, поради което и настъпването на реабилитация по чл. 87 от НК, включително реабилитация по право или абсолютна реабилитация по см. на чл. 88а НК, не е основание за снемане на полицейската регистрация. Регистрацията по чл. 68, ал. 1 ЗМВР е вид правомерно обработване на специфични лични данни, с цел използването им за предотвратяване и разкриване на престъпления. Тези цели са особено значими с оглед защитата на обществения ред и на националната сигурност, поради което и обработката на личните данни следва да продължи и след настъпване на реабилитация по отношение на лицата, извършили деяния, представляващи престъпления, установени с влязла в сила присъда. В този смисъл законодателят е последователен както в сега действащата разпоредба на чл. 68, ал. 6 ЗМВР, така и в разпоредбата на чл. 160, ал. 2 ЗМВР (отм.);. Доколкото полицейската регистрация касае и обработка на лични данни, общите правила за обработване на лични данни в информационните фондове на МВР са уредени в Раздел VI "Информационна дейност" на ЗМВР. От общия обем лични данни, обработвани в информационните фондове на МВР, предвид тяхната специфика и специална уредба, се разграничават две категории - обработването на лични данни, свързани с провеждането на наказателно производство по реда на НПК - чл. 26, предл. четвърто от ЗМВР, и обработването на лични данни, свързано с целите на полицейската регистрация на осъждани лица, която полицейска регистрация като вид обработване на лични данни е уредена в специалната норма на чл. 68 ЗМВР. Информацията при регистрация по чл. 68 ЗМВР касае само лица, които са привлечени като обвиняеми за извършено умишлено престъпление от общ характер, като данните от полицейската регистрация се използват само за защита на националната сигурност, противодействие на престъпността и опазване на обществения ред, съгласно чл. 27 ЗМВР. Както правилно е приел първоинстанционният съд, полицейската регистрация е последица не от осъждането на лицето с влязла в сила присъда, а от факта на извършването на деянието. С оспорения акт не е нарушен и Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО. С Регламента са въведени нови правила относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на личните им данни, но е предвидено, че тези правила не се прилагат при обработване от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наложените наказания, включително за предотвратяване и предпазване от заплахи за обществената сигурност – чл. 2, ал. 2, б. "г" от Регламента. Поради това и администраторът не е длъжен в този случай да доказва необходимостта от обработването им. Има съществена разлика между правомощието на администратора на личните данни да извърши преценка относно отпадането на необходимостта от обработването на личните данни от всички различни информационни фондове на МВР по чл. 26, ал. 2 ЗМВР и правомощието по чл. 68, ал. 6 ЗМВР, упражнявано при условията на обвързана компетентност. При постановяване на административния акт не е нарушен и чл. 5 от Конвенция № 108 на Съвета на Европа от 28.01.1981 г. за защита на лицата при автоматизирана обработка на лични данни. Изключение от правилото на чл. 5 е предвидено в чл. 9, т. 2, б. а от Конвенцията, съгласно който разпоредбите на чл. 5, 6 и 8 се дерогират, когато това е залегнало в правото на страната и представлява необходима мярка в интерес на защитата на държавната сигурност, обществената безопасност, паричните интереси на държавата или борбата с престъпленията. Събирането и съхранението на информация за дадено лице от държавата безспорно е намеса в личния му живот. Но законодателят е определил рамка за събирането и съхранението на данни, и тяхното заличаване, а интересът на лице с полицейска регистрация не е противопоставим на обществения интерес. Полицейската регистрация следва да бъде разглеждана като мярка за постигане на целите, дефинирани в чл. 61, ал. 1 ЗМВР - за осъществяване на общата превенция на правонарушенията полицейските органи разработват и осъществяват комплекс от мероприятия за установяване и отстраняване на причините и условията за тяхното извършване и изпълнение на функциите им, посочени в чл. 67 - да предотвратяват, пресичат, разкриват и разследват престъпления. Като е приел, че заповедта на директора на ГД "Национална полиция" е законосъобразна и е отхвърлил жалбата на В. Тодоров, съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на правния спор и своевременно направеното искане от пълномощника на ответника за присъждане на разноските по делото, в тежест на касатора следва да бъдат възложени разноски в размер на 100 лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, вр. с чл. 144 АПК, чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното, Върховният административен съд, пето отделение