Решение № 2951 от 5.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8688/2020 г.

Решение № 2951 от 5.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 8688/2020 г., III о., докладчик съдията Румяна Лилова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от С. Караджов, действащ като Eдноличен търговец (ЕТ) "Д-р С. Караджов", чрез адв. Ж. Димова, срещу Решение без номер от 12.06.2020 г., постановено по адм. д. № 220 по описа на Администратисъд – Хасково (АС – Хасково) за 2019 г. в частта, с която е отхвърлен искът, предявен от Едноличен търговец "Д-р С. Караджов" срещу Националната здравноосигурителна каса за присъждане на законната лихва върху сумата от 300, 00 лв., съставляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от отменено като незаконосъобразно Наказателно постановление № РД-19-204 от 19.06.2014 г., издадено от директора на РЗОК – Хасково за периода 08.04.2015 г. – 18.02.2019 г. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно. Оспорва се направеният от съда извод, че претендираната лихва върху сумата на обезщетението се дължи от датата на предявяване на иска - 18.02.2019 г., а не от деня на влизане в сила на съдебното решение, с което е отменено Наказателно постановление № РД-19-204 от 19.06.2014 г., издадено от директора на РЗОК – гр. Хасково – 08.04.2015 г. до окончателното изплащане на сумата на обезщетението. За да обоснове становището си, касационният жалбоподател се позовава на приетото по т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г., постановено по тълк. д. № 3 от 2004 г. на Общото събрание на Гражданска колегия на Върховния касационен съд. Изразява становище, че лихвата се дължи в съответствие с посоченото решение, доколкото казусът касае обезщетение за вреди, претърпени при и по повод осъществяване дейността на ответника. Сочи, че задължението по чл. 86 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), във вр. с чл. 84 от същия закон, има акцесорен характер и е обусловено от наличието на главното задължение, което безспорно е налице. По тези съображения се иска отмяната на решението в обжалваната част и осъждането на НЗОК да заплати на касационния жалбоподател законна лихва върху сумата от 300, 00 лв. – обезщетение за имуществени вреди за периода от 08.04.2015 г., както и присъждането на разноски за касационната инстанция. В съдебното заседание пред настоящия съд касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. Преди съдебното заседание по делото е постъпила молба от упълномощен адвокат, в която се заявява, че касационната жалба се поддържа и се моли нейното уважаване. Претендира се присъждането на разноски, доказателства за които се прилагат към тази молба Ответникът – НЗОК не представя писмен отговор на касационната жалба и не изразява становище по нея. В съдебното заседание пред настоящия съд не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура дава подробно мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на решението в обжалваната част на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието му в тази част с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. За да постанови решението в обжалваната част, съдът съобразил, че с Решение № 362 от 25.04.2019 г., постановено по адм. д. № 220 по описа на АС – Хасково за 2019 г. НЗОК е осъдена да заплати на ЕТ "Д-р С. Караджов" сумата в размер на 300, 00 лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди от незаконосъобразно Наказателно постановление № РД-19-204 от 19.06.2014 г., издадено от директора на РЗОК – Хасково, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 18.02.2019 г. до окончателното й изплащане. Съдът препратил към мотивите на решението от 25.04.2019 г., в които обосновал становището си за недължимост на претендираната лихва за периода 08.04.2015. – 18.02.2019 г. (датата на предявяване на исковата молба). Съдът приел, че законната лихва се дължи считано от 18.02.2019 г. – датата на предявяване на исковата молба, а не както е претендирана от 08.04.2015 г. – датата на влизане в сила на решението, с което е отменено наказателното постановление. Приел, че длъжникът (ответник по иск за присъждане на разноски по чл. 78 от Гражданския процесуален кодекс, ГПК) не е в забава от момента на тяхното извършване, а от момента на осъждането му да ги заплати, тъй като актът за тяхното присъждане е основанието, което поражда задължение за плащането им. Посочил също така, че обратната теза противоречи на фактическия състав по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ и на условието по чл. 204 АПК за допустимост на иска. В обжалваната част решението е валидно и допустимо, но е неправилно. Не се споделят от настоящия състав съображенията на първоинстанционния съд, че отговорът на спорния по делото въпрос следва да бъде даден през призмата на "момента, в който изпада в забава длъжникът - ответник по иск за присъждане на разноски по чл. 78 ГПК". Предявеният от едноличния търговец срещу НЗОК иск е за присъждане на обезщетение за имуществени вреди с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, ведно с иск за законната лихва върху сумата на обезщетението, считано от датата на влизане в сила на съдебното решение, с което е отменено наказателното постановление – 08.04.2015 г. до окончателното изплащане на сумата на обезщетението, частично уважен за периода от 18.02.2019 г. до окончателното изплащане на сумата на обезщетението. В съответствие с приетото по т. 4 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на Общото събрание на съдиите на Гражданска колегия на Върховния касационен съд, постановено по тълк. д. № 3/2004 г. лихвата е дължима, считано от датата на влизане в сила на решението за отмяна на незаконосъобразния административен акт. Даденото с посоченото тълкувателно решение разрешение е приложимо и към спорната хипотеза. Съгласно приетото в мотивите по т. 1 на Тълкувателно постановление № 1/2015 г., постановено по т. д. № 2/2014 г. на Гражданската колегия на Върховния касационен съд и на Общото събрание на съдиите от Първа и Втора колегия на Върховния административен съд "... определяща е не правната природа на отменения акт, а основният характер на дейността на органа, негов издател. Независимо, че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява властнически акт и въпреки че поражда наказателноправни последици, е правен резултат от санкционираща административна дейност. Неговото издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност. " Ето защо, приетото по т. 4 от посоченото в този абзац тълкувателно решение, че "При незаконни актове на администрацията началният момент на забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на обезщетението, както и началният момент на погасителната давност за предявяване на иска за неговото заплащане е влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите административни актове, при нищожните - това е моментът на тяхното издаване, а за незаконни действия или бездействия на административните органи - от момента на преустановяването им. ", е от значение за настоящия спор при преценка на момента, считано от който се дължи претендираната лихва върху обезщетението за претърпени имуществени вреди. Ето защо, в съответствие с горното следва да се приеме, че лихвата върху присъденото обезщетение в размер на 300, 00 лв. следва да се присъди така, както е предявена – считано от 08.04.2015 г. – датата, на която е влязло в сила Решение № 94 от 08.04.2015 г., постановено по кнахд № 63 по описа на АС- Хасково за 2015 г., с което е отменено Наказателно постановление № РД-19-204 от 19.06.2014 г., издадено от директора на РЗОК – Хасково, в частта му по т. II. 1 и по т. II. 2, до датата на предявяване на исковата молба – 18.02.2019 г., доколкото в останалата претендирана част лихвата е присъдена. Като е приел различно от това, първоинстанционният съд е постановил неправилно решение в обжалваната част, което следва да се отмени в тази част, а делото да се реши по същество съобразно така приетото. Предвид изхода на спора и направеното искане, на касационния жалбоподател следва да се присъдят сторените разноски за настоящото производство съобразно представените доказателства за внесената държавна такса (5, 00 лв.) и платеното адвокатско възнаграждение (500, 00 лв.). Възражение за прекомерност на последното не е направено от ответника по касация, а предвид разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, служебно не може да се релевира такова. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение