Решение № 1231 от 27.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8298/2019 г.

Решение № 1231 от 27.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8298/2019 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на директор на Дирекция "ОДОП" София, против решение № 2925 от 30.04.2019 г., постановено по адм. дело № 443/2019 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменен АПВ № П-29002918134841-004-001/27.07.2018 г., издаден от орган по приходите в ТД "ГДО", потвърден с решение № 1566/12.10.2018 г. на директора на Дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП и преписката е върната на органа по приходите за ново произнасяне, съгласно дадените задължителни указания в мотивите на решението, като Дирекция "ОДОП" София е осъдена да заплати разноски в размер на 300 лева. Ответникът по касационната жалба – "Българска железопътна компания" ЕАД не взема становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното: Жалбата е процесуално допустима, а по съществото й съдът съобрази следното: Производството пред административният съд е образувано по жалба на "БЖК" ЕАД против АПВ № П-29002918134841-004-001/27.07.2018 г., с който на дружеството е отказано възстановяване на недължимо внесен данък при източника по чл. 195, ал. 1 от ЗКПО за периода 1.01.2011 г. до 30.09.2011 г. в размер на 73 600. 40 лева. Приходните органи са приели с оспореният пред административния съд АПВ, че е спазен преклузивния срок за подаване на искането по чл. 129, ал. 1 ДОПК, но към момента на подаването му, частното вземане на дружеството е погасено по давност – на 27.03.2017 г. За да отмени АПВ съдът е приел, че е издаден в предвидената от закона форма и от компетентен административен орган, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Но по отношение изтеклата погасителна давност материалния закон е приложен неправилно. Приел е, че от страна на "БЖК" ЕАД е спазен преклузивния срок по чл. 129, ал. 1 ДОПК за подаване на искане за прихващане или възстановяване, и вземането на дружеството не е погасено по давност към момента на подаването му. Съобразно приетото от съда, а именно липсата на изтекла погасителна давност по отношение на вземането на дружеството оспореният АПВ е отменен като незаконосъобразен, а преписката върната на органа по приходите с оглед издаване на законосъобразен акт при съблюдаване на материалния закон и дадените в решението указания. Решението е неправилно. Фактическата обстановка по делото е изяснена и е безспорна. В случая не се спори, че дружеството е внесло данък при източника по чл. 195 от ЗКПО за времето от 1.01.2011 г. - 31.12.2011 г. в размер на 73 600 лв., както и че същия е недължимо внесен. Спорът е правен и се отнася до приложимия закон по отношение на погасителната давност на вземането на жалбоподателя за възстановяване на надвнесен данък. Съгласно разпоредбата на чл. 162, ал. 2, т. 1 от ДОПК публични са държавните и общински вземания за данъци, включително акцизи, както и мита, задължителни осигурителни вноски и други вноски за бюджета. Разпоредбата на чл. 171, ал. 1 от ДОПК предвижда, че публичните вземания се погасяват с изтичане на 5-годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината, следваща годината, през която е следвало да се плати публичното задължение, освен ако в закона е предвиден по-кратък срок. А съгласно разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок. Според настоящия съдебен състав с оспореното решение правилно е прието, че вземането на дружеството има частноправен характер и към него е приложима разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД, а не на чл. 171, ал. 1 от ДОПК. В конкретният случай вземането за надвнесен данък принадлежи на дружеството, от което следва че интересът от възстановяването на лихвите е частноправен. Съгласно чл. 129, ал. 6 от ДОПК недължимо внесени или събрани суми, с изключение на задължителни осигурителни вноски, се връщат със законната лихва за изтеклия период, когато са внесени или събрани въз основа на акт на орган по приходите. В останалите случаи сумите се връщат със законната лихва от деня, в който е следвало да бъдат възстановени по реда на чл. 129, ал. 1 – 4 ДОПК. В конкретният случай както правилно е приел административният орган за недължимо внесеният данък при източника по чл. 195 от ЗКПО, давността е започнала да тече от момента на внасяне на данъка, следователно частното вземане на дружеството за 2011 г. е погасено по давност към момента на подаване на искането за възстановяване – 22.12.2017 г. С обжалваното решение съдът неправилно е приел, че началния момент от който започва да тече давността е 22.12.2017 г. денят на подаване на искането за възстовяване и изтича на 22.12.2022 г. С оглед на така установените факти и обстоятелства решението на АССГ като неправилно следва да бъде отменено. След отмяна на съдебното решение и поради обстоятелството, че спорът е изяснен от фактическа страна, на основание чл. 222, ал. 1 от АПК следва да бъде постановено решение по същество, с което да бъде отхвърлена жалбата на "Българска железопътна компания" ЕАД срещу АПВ № П-29002918134841-004-001/27.07.2018 г., издаден от орган по приходите в ТД "ГДО". Разноски: При този изход на спора, в полза на приходната администрация следва да се присъдят разноски общо в размер на 6064. 80 лева, от които юрисконсултско възнаграждение за две съдебни инстанции в размер на 5476 лв., определен на основание чл. 8, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и 588. 80 лева заплатена държавна такса в касационното производство. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение