Решение № 8249 от 11.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 338/2012 г.

Решение № 8249 от 11.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 338/2012 г., VI о., докладчик съдията Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на Виолета Николова Стоилова от гр. София срещу решение № 4798 от 2.11.2011 г. по адм. дело № 5390 по описа за 2011 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата й срещу решение № 315 от 2.06.2011 г. на Главния директор на Столично управление "Социално осигуряване". Изложените съображения за пороци на съдебното решение релевират необоснованост и неправилно прилагане на чл. 114, ал. 2 от КСО като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът Главният директор на Столично управление "Социално осигуряване" е оспорил касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за правилност и обоснованост на обжалваното съдебно решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд София - град е решение № 315 от 2.06.2011 г. на Главния директор на Столично управление "Социално осигуряване", с което е отхвърлена жалбата на Виолета Николова Стоилова от гр. София срещу разпореждания на ръководителя по пенсионно осигуряване № 4811266339/2 от 11.02.2011 г. в частта по т. 4 и № 4811266339/3 от 18.02.2011 г., С оспорената т. 4 на първото разпореждане е разпоредено събиране на надвзетата сума за пенсия за осигурителен стаж и възраст с лихвите на основание чл. 114, ал. 1 от КСО. С второто разпореждане жалбоподателката е задължена да възстанови неправилно изплатени суми за пенсии за осигурителен стаж и възраст с общ размер 15 410.00 лв. за периода 1.02.2008 г. - 31.03.2010 г. и лихви към 18.02.2011 г. в размер на 6 293.11 лв. - общо 21 703.11 лв. За да отхвърли жалбата като неоснователна, Административен съд София - град обосновано е приел, че неправилното отпускане на пенсията за осигурителен стаж и възраст е пряка последица от недобросъвестното поведение на лицето. Този извод се основава на извършената подробна преценка на събраните по делото доказателства, при която е установено, че за отпускане на пенсията жалбоподателката е представила на пенсионния орган документ с невярно съдържание относно придобит осигурителен стаж в "Криси 2000" ООД през периодите 1.01.1993 г. - 31.12.1996 г. и 1.07.2004 г. - 31.01.2008 г. Няма спор, че не е работила в "Криси 2000" ООД и че предвидените от закона предпоставки за получаване на пенсия за осигурителен стаж и възраст не са били налице. С оглед общите принципи на правото е прието, че сумите, за които осигуреното лице е имало съзнанието и субективното убеждение, че не му се дължат, са били получени недобросъвестно. Добросъвестността означава точно и честно отношение към установените права и задължения в съответствие със законовите норми. Съдът законосъобразно е приел за неотносимо към добросъвестността на жалбоподателката по смисъла на чл. 114 от КСО твърдението, че документите за пенсионирането й са били представени от трето лице. Изложените в касационната жалба съображения за необоснованост и нарушения при прилагането на чл. 114, ал. 1 и 2 от Кодекса за социално осигуряване са неоснователни. От фактическа страна по делото е установено, на 28.03.2008 г. жалбоподателката Виолета Николова Стоилова е подала заявление за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, като е представила удостоверение обр. УП -3 изх. № 17/04.02.2008 г., в което са удостоверени неверни обстоятелства относно придобит от нея осигурителен стаж в "Криси 2000" ООД, гр. София. Обстоятелството, че тя не е работила през посочените периоди като брокер в "Криси 2000" ООД, гр. София и не е придобила осигурителен стаж с продължителност 7 години и 7 месеца, не е спорно. Документът е редовно оформен от външна страна, поради което при отпускане на пенсията не е била извършена проверка за редовността му по реда на чл. 1, ал. 5 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж. Съзнателното използване на документ с невярно съдържание с цел да се постигне неправомерен резултат, в случая отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст при липса на законово основание, се счита за проява на недобросъвестност по смисъла на чл. 114, ал. 1 от КСО. Към 1.02.2008 г. сборът от възрастта на жалбоподателката и придобитият осигурителен стаж е възлизал на 84 плюс 10 месеца. С оглед на това обстоятелство не може да се възприеме за достоверно от обективна страна твърдението й, че не е имала съзнание, че за нея не е възникнало право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, респективно не е имала право да получава суми за осигурителни плащания. През цитирания период действащите разпоредби на чл. 68, ал. 1 - 3 от КСО (ДВ, бр. 110 от 1999 г.) са създавали право на пенсия за осигурителен и стаж и възраст за жените при условие, че сборът от продължителността на осигурителния стаж и възрастта им не е по-малък от 94. Лицето, което е знаело или предполагало, че няма право да получава суми за пенсия за осигурителен стаж и възраст, но е представило документ с невярно съдържание относно стажа си, за да му бъде отпусната пенсията, се счита за недобросъвестно. На основание чл. 114, ал. 1 от КСО недобросъвестно получените суми за осигурителни плащания се възстановяват от лицата, които са ги получили, заедно с лихвата по чл. 113. Оспорените административни актове са издадени при спазване на материалноправните предпоставки за законосъобразност и като е отхвърлил жалбата, Административен съд София - град е постановил правилно решение. Посочените касационни основания за отмяна не са налице и обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Следва да бъде уважено искането на административния орган за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер съобразно чл. 7, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 8 от Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,