Решение № 8109 от 16.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 3944/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от кмета на Столична община, район "Витоша", чрез процесуален представител – юрисконсулт Х. Градинаров, срещу решение №8940 от 06.03.2026г., постановено по адм. дело №11909/2025г., с което е отменена заповедта му №РВТ25-РД98-2/29.09.2025г. за утвърждаване на класирането и определяне на спечелилия конкурс кандидат в проведен конкурс за отдаване под наем на общински имот. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на съдебното решение, като постановено при допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост. В съдебно заседание процесуалния представител, е заявил че поддържа касационната жалба и излага съображения по същество. Прави искане за отмяна на обжалваното решение. Претендира присъждане на разноски. Представя писмени бележки. Ответникът – „Ванниквес“ ЕООД, чрез управителя А. К., в представен писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба, поради което се прави искане същата да бъде оставена без уважение, а постановеното решение като правилно, законосъобразно и обосновано да бъде оставено в сила. Ответникът – „Боне Трейд“ ЕООД, не изразява становище по касационната жалба. Ответникът – „БСС 1“ ООД, не изразява становище по касационната жалба. Ответникът – „Гео Мобайл“ ООД, не изразява становище по касационната жалба. Ответникът – „Насмар“ ЕООД, не изразява становище по касационната жалба. Ответникът – „Опнос-1“ ЕООД, не изразява становище по касационната жалба. Ответникът – „СГГ Инвест“ ЕООД, не изразява становище по касационната жалба. Ответникът – „Шумако“ ООД, не изразява становище по касационната жалба. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 АПК и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на оспорване пред Административен съд София – град е била заповед №РВТ25-РД98-2/29.09.2025г. на кмета на район „Витоша“, Столична община, с която на основание чл. 41, ал.2 от Наредбата за условията и реда за провеждане на конкурси, приета с решение №138 по протокол №73/09.03.2006г. на Столичен общински съвет, е утвърдено класирането на кандидатите, участвали в конкурса за отдаване под наем за срок от 5 години на част от недвижим имот – терен, публична общинска собственост, с площ 41 кв.м., представляващ реално обособена част от поземлен имот УПИ – 144, кв. 228, м. „Павлово - Бъкстон“, с идентификатор 68134.1930.202, находящ се в кв. „Павлово“, ул. „Белмекен“ и ул. „Вихрен“ за разполагане на преместваем обект (павилион за бързо хранене) с площ от 41 кв.м., като за спечелил конкурса кандидат е определено дружеството „Боне Трейд“ ЕООД. С обжалваното решение съдът е отменил оспорената заповед на кмета на район „Витоша“, Столична община като приел, че е издадена от компетентен за това административен орган, в предписаната от закона форма и съдържание, не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, но при издаването и е нарушен материалния закон. В раздел V „Изисквания към кандидатите. Необходими документи“, т. 1.2 от одобрената конкурсна документация е въведено условието, кандидатът да предоставя отстъпка за служители на Столична община в размер на не по – малко от 20% от обявените цени. Предлаганата от участника отстъпка следвало да се посочи в декларация-предложение – Образец № 8. Съдът е приел, че така въведеното изискване противоречи на чл. 32, ал. 3 от Наредбата и е налице спонсориране на определен кръг от субекти с размера на предоставената отстъпка. Това изискване въвежда икономическо задължение за участниците в конкурса, което не е свързано с предмета на самия конкурс. На следващо място в раздел VI. „ Критерии и методика за оценка. Класиране“ от одобрената конкурсна документация като критерии за извършване на класирането в т.1.2 е посочен „инвестиции за облагородяване на обекта – до 20т.“. Съдът е счел, че въведеният критерии е формулиран прекалено общо, без да бъде конкретизирано в какъв вид се очакват да бъдат съответните инвестиции, срок за извършването им, начин на осъществяване и др. Така въведеното изискване позволява на кандидатите да посочат произволен размер на инвестицията с оглед получаване на максимален брой точки, без да има възможност да се провери след това изпълнението на инвестицията по ясни показатели. Решението е правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват неговата отмяна. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане аргументите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразен съдебен акт, който следва да остане в сила. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя мотивите на първоинстанционния съд и се присъединява към тях на основание чл. 221, ал. 1 АПК. Неоснователен е довода на касационния жалбоподател, че съдът не е възприел становището му, че поради противоречието на установеното несъответствие, комисията не е приложила условието за отстъпка от храна, нито при допускането на кандидатите до участие, нито в методиката за оценяване на офертите, нито в приложения образец. Със заповед №РВТ25-РД09/85 от 18.08.2025г., на основание чл. 46 от Закона за местното самоуправление и местната администрация и в изпълнение на заповед №СОА25-РД09-3089 от 18.06.2025г. на Кмета на Столична община е утвърдена конкурсна документация за отдаване под наемна част от недвижим имот – публична общинска собственост, представляващ терен за разполагане на преместваем обект /павилион/ по индивидуален проект – „за бързо хранене“ от 41.00 кв.м., находящ се в гр. София, кв. Павлово- Бъкстон, ул. „Белмекен“ и ул. „Вихрен“, съгласно одобрена схема на главния архитект на Столична община. Обявено е провеждането на конкурса за отдаване под наем за срок от 5 години на част от нежилищен имот – ПОС, определена е цената на конкурсната документация и закупуването й, както и е определена гаранцията за участие в конкурса, краен срок за подаване на офертите и дата и място на провеждане на конкурса. От утвърдената конкурсна документация, в Раздел V. „Изисквания към кандидатите. Необходими документи“, т. 1 „Изисквания към кандидатите“, т. 1.2 изрично е записано, че кандидатът предоставя отстъпка за служители на Столична община в размер на не по – малък от 20 % от обявените цени. Предлаганата от участника отстъпка се посочва в декларация – предложение – Образец №8. В Образец №8 е видно, че така заложеното изискване не е включено като елемент на предложението. В чл. 32, ал. 3 от НАРЕДБА за условията и реда за провеждане на търгове и конкурси /Наредбата/ е прието, че се забранява включването в конкурсната документация на условия за спонсорство, дарение и други подобни. Правилно административния съд е приел, че така въведеното изискване попада в обхвата на въведената в чл. 32, ал. 3 забрана. Действително същото не е било обсъждано от конкурсната комисия, но е недопустимо в конкурсна процедура да се съдържат изисквания противоречащи на действаща разпоредба, от една страна, а от друга страна всеки участник формира своето предложение при изпълнение на указанията дадени в конкурсната документация. Следователно дори формално да не е било оценявано, това условие влияе върху съдържанието на офертите, тъй като тези обстоятелства биха могли да въведат в заблуждение заинтересовани страни, които биха имали интерес от участие в конкурсната процедура. Неоснователен е довода на касатора, според който се приема за необоснован извода на съда, отнасящ се до критерия за оценка „Инвестиции за облагородяване на обекта – до 20 т.“. Правилно административния съд е приел, че така формулирания критерии е неясен, тъй като е формулиран прекалено общо и води до посочване на произволен размер на инвестицията с цел получаване на максимален брой точки. Въведения критерии не дава възможност комисията субективно да извърши оценка, което води до нарушаване на интересите на участниците. На следващо място твърдението на касационния жалбоподател за допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като по отправено искане административния съд не е съединил в едно общо производство няколко дела. Възможността да бъдат съединени две производства предвидена в чл. 213 от ГПК е относима към първоинстанционното производство при идентичност на заявените с иска претенции и на страните. Освен това, предвид използвания от законодателя израз "може" в чл. 213 от ГПК и в тази връзка с оглед диспозитивния характер на нормата, изключително право на съдебния състав, а не на по-горната съдебна инстанция е преценката дали да съедини в едно общо производство няколко дела, дори и да са между едни и същи страни, или да имат връзка помежду си. По така изложените съображения, настоящата касационна инстанция намира, че оспореният административен акт е материално незаконосъобразен и първоинстанционният административен съд правилно го е отменил на това основание. Решението на административния съд е постановено при липсата на сочените от касатора основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода от спора разноски на касатора не следва да бъдат присъждани. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение