Решение № 2004 от 14.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6580/2017 г.

Решение № 2004 от 14.02.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6580/2017 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Образувано е по касационна жалба на М. В. В. от гр. С. срещу решение № 2553 от 18.04.2017 г. по адм. дело № 11499 по описа за 2016 г. на Административен съд С. - град, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 2153-21-326 от 06.10.2016 г. на Директора на ТП на НОИ - С. град. Изложените доводи за необоснованост и неправилно прилагане на чл. 69, ал. 4 от КСО са относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. О. Д. на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт - С. град не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд С. - град е решение № 2153-21-326 от 06.10.2016 г. на Директора на Териториалното поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - С. град, потвърждаващо разпореждане № 7707133960/47 от 24.06.2016 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване, с което на М. В. В. от гр. С. по подадено от него заявление вх. № 2113-17-1468/12.12.2015 г. е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 69, ал. 4 от КСО във вр. с § 49 и § 50 от ПЗР към ЗИД на КСО (ДВ, бр. 61 от 2015 г.). Решението на Административен съд С. - град, с което жалбата е отхвърлена като неоснователна, е постановено при правилно тълкуване и прилагане на материалноправната разпоредба на чл. 69, ал. 4 от КСО. Законосъобразно съдът е приел, че длъжността "курсант", изпълнявана от жалбоподателя по време на обучението му, не може да се приеме за длъжност от летателния състав по смисъла на закона. Макар и от събраните доказателства да се установява, че курсантът по време на обучението си е изпълнявал полети, то тези полети представляват част от военното обучение. Неоснователни са оплакванията в касационната жалба за необоснованост на съдебното решение и материалноправни нарушения. На основание чл. 69, ал. 4 от КСО (редакция - ДВ, бр. 14 от 2015 г.) лицата по ал. 1, 2 и 3, прослужили 15 години на длъжности от летателния състав, парашутистите, екипажите на подводните съдове и водолазния състав, придобиват право на пенсия при уволнение, независимо от възрастта им. От представените доказателства е установено, че жалбоподателят е служил на длъжност от летателния състав на военновъздушните сили след дипломирането му на 14.08.2001 г. до 14.12.2015 г., т. е. придобитият стаж по чл. 69, ал. 4 от КСО е по-кратък от 15 години. Претенцията е за зачитане на времето от 01.03.1998 г. до 13.08.2001 г., прекарано в обучение във ВВВУ "Г. Б.", като прослужено на длъжност от летателния състав на военновъздушните сили. През това време лицето е било курсант-летец на кадрова военна служба, което е отразено в удостоверение № 518/30.08.2001 г. на учебното заведение и в останалите представени документи. На основание действащата по време на обучението Инструкция за реда на класиране на летателния състав от Българската армия, утвърдена със заповед на министъра на отбраната № ОХ-137/23.04.1996 г., за летателен състав са се считали тези военнослужещи и военни служители, които са заемали летателни длъжности по щатовете на поделенията, утвърдени от министъра на отбраната и от началника на ГЩ на БА. Липсват данни, че през процесния период и до завършване на пълния курс на обучение курсантът е бил назначен на летателна длъжност по щатове на поделение, утвърдени от компетентните органи. Вместо това са представени 2 бр. удостоверения, че е бил на курсант на наборна военна служба и курсант на кадрова военна служба, провеждащ летателен стаж. Времето на обучение във военно-въздушното училище се зачита за кадрова военна служба и осигурителен стаж от първа категория, но за целите на пенсионирането по чл. 69 от КСО не се приравнява на стаж, придобит на длъжности от летателния състав или парашутисти във военновъздушните сили. В обжалваното първоинстанционно решение представените доказателства относно характера на извършените полети и получаваните възнаграждения въз основа на договор за кадрова военна служба са подробно обсъдени. Следва да се подкрепи изводът, че летателната дейност е извършена за целите на обучението и придобиване на летателна правоспособност. Изплащаните възнаграждения не са имали характер на работна заплата с дължими върху нея осигурителни вноски. Съгласно чл. 18, ал. 2 от Правилника за кадрова военна служба, приет с ПМС № 277 от 22.12.2000 г., за срока на обучение гражданинът, сключил договор за кадрова военна служба, е със статут на обучаващ се и се подготвя за изпълнение на кадровата военна служба (в същия смисъл решение № 7861 от 21.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2843/2017 г., VI о.). Като е приел, че оспорените актове са материално законосъобразни и е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Административен съд С. - град е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,