Решение № 404 от 11.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10148/2010 г.

Решение № 404 от 11.01.2011 г. на ВАС по адм. д. № 10148/2010 г., III о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда"- София срещу решение № 188/28.06.2010 г. по адм. д. № 102/2010 г. на Административен съд - Смолян. В жалбата са наведени доводи за неправилност на решението, като необосновано, постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК и се претендира отмяната му. Твърди се че отмененото наказателно постановление не е административен акт по смисъла на чл. 21, чл. 203 АПК и чл. 1 ЗОДОВ, а правораздавателен акт, поради което не попада в кумулативните предпоставки за търсене на отговорност по чл. 1 ЗОДОВ. Ответникът Ивайло Руменов Павлов не ангажира становище по касационната жалба. Прокурорът от ВАП дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и неправилност на решението. Върховният административен съд - III отделение в настоящия съдебен състав след преценка допустимостта и основателността на жалбата намира, че е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима. С обжалваното решение в производство по чл. 203 и сл. от АПК съдът е осъдил Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда"-София да заплати на Ивайло Руменов Павлов от гр. Мадан сума в размер на 1500 лева обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 04.08.2009 г. до окончателно изплащане на сумата и е отхвърлил предявения иск за неимуществени вреди в разликата му над 1500.00 лева до 1700 лева, като недоказан. Отхвърлен е предявения от Ивайло Павлов срещу Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" - София иск за заплащане на сума в размер на 300 лева, представляваща направени разноски по водене на НАХ дело № 53/2009 г. на Районен съд гр. Мадан, като неоснователен като е осъдена Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда"-София да заплати на Ивайло Руменов Павлов сума в размер на 165 лева направени от него разноски по водене на делото. Със същото решение са оставени без разглеждане предявените искове за имуществени и неимуществени вреди срещу Дирекция "Инспекция по труда" гр. Смолян и е прекратено производството по делото по отношение на Дирекция "Инспекция по труда" гр. Смолян. Касационната жалба е основателна. Основателността на иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ предполага установяването на кумулативното наличие на следните предпоставки: незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата при или по повод изпълнение на административна дейност отменени по съответния ред; вреда от такъв административен акт; причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липса на някой от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата по посочения ред. Наказателните постановления не са административни актове. Налагането на административно наказание с издаването на наказателно постановление не е типична административна дейност. В доктрината се приема, че наказателното постановление по съществото си е израз на правораздавателна дейност, а не на типично административна. От това следва, че отмененото наказателно постановление не е идентично с отменен незаконосъобразен акт и то издаден при или по повод изпълнение на административна дейност, по смисъла на чл. 1 ЗОДОВ. Липсата на този елемент от трите посочени в текста е напълно достатъчно основание за отхвърляне на иска. Направените разноски по воденото дело НАХД, по което е отменено наказателното постановление също не могат да бъдат квалифицирани като вреди произтичащи от незаконосъобразен административен акт. Налагането на административно наказание посредством издаването на наказателно постановление не е типична административна дейност обаче. Административно-наказващият орган не може да се сезира сам - той трябва да бъде сезиран от актосъставителя. Следователно той действа на принципа на съдебните органи - само чрез сезиране. Решението, което взема също не е израз на типична административна дейност - води се "спорно" производство (събират се доказателства), а произнасянето по такова спорно производство също наподобява дейността на съда. С произнасянето наказващият орган решава "правен спор", в случая административно-наказателно-правен (има ли извършено нарушение, кой го е извършил, за вината и т. н.). Ето защо, доктрината приема, че наказателното постановление по съществото си е израз на правораздавателна дейност, а не на типично административна. Чрез наложеното административно наказание наказващият орган реализира държавната наказателна репресия - едно лице бива признато за виновно в извършването на правонарушение, в случая административно нарушение. Правораздавателният или юрисдикционен характер на извършената дейност окачествява органа, който я осъществява - административно-наказващия орган, като особена административно-наказателна юрисдикция. Такъв характер (юрисдикционен) има и самото наказателно постановление. Оттук произтича и смесеният характер на оспорването на наказателните постановления: 1. Първоинстанционното производство по обжалване на наказателни постановления се развива по реда на ЗАНН и пред общите съдилища - районния съд (чл. 59 - 63); 2. Решението на районния съд, с което се потвърждава, изменя или отменя наказателно постановление, подлежи на касационно обжалване пред административния съд на основанията, предвидени в НПК, но по реда на глава дванадесета от АПК (чл. 63 от ЗАНН). С оглед изложеното след като съдът е разгледал и уважил частично иска по чл. 1 ЗОДОВ, то е постановил неправилно и незаконосъобразно решение което следва да бъде отменено и вместо него да се постанови по същество отхвърляне на иска. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение,