Решение № 6773 от 4.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 969/2024 г.

С решение 7244 от 24.11.2023г., постановено по адм. д. 6258/2023г. Административен съд София-град, първо отделение, 65 - ти състав, е отхвърлил жалбата на ГРЕЙН АДВЕРТАЙЗИНГ ЕООД срещу Акт за дерегистрация по ЗДДС 220992300772505/ 16.01.2023г, издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП гр. София, потвърден с решение 583 от 09.05.2023г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София. С решението съдът е осъдил жалбоподателя да заплати на Национална агенция по приходите - София разноски по делото /юрисконсулско възнаграждение/ в размер на 1000лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от ГРЕЙН АДВЕРТАЙЗИНГ ЕООД, ЕИК 121084020, със седалище и адрес на управление гр.София, р-н Триадица, [адрес], представлявано от управителя М. Батков, чрез пълномощника му адв. К. Панова. В същата се прави оплакване, че решението на Административен съд София град е неправилно поради допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат доводи в подкрепа на оплакванията. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени решението на Административен съд София град и вместо него да постанови друго такова, с което да отмени оспорения акт за дерегистрация. Претендира присъждане на разноски за всички съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - директор на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - София чрез своя процесуален представител главен юрисконсулт Р. Кръстева взема становище за неоснователност на жалбата. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е неоснователна. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решението си Административен съд София град е отхвърлил жалбата на Акт за дерегистрация по ЗДДС 220992300772505/ 16.01.2023г, издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП гр. София, потвърден с решение 583 от 09.05.2023г. на директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София. Решаващият съд е описал /стр. 2 -3 от решението/ фактическата обстановка по издаване на оспорения акт получената информация от публичен изпълнител, че ГРЕЙН АДВЕРТАЙЗИНГ ЕООД не погасява публичните си задължения, не е представило обезпечение, не притежава движимо и недвижимо имущество, както и банкови сметки, извършената на база на това проверка, установените факти и обстоятелства по време на проверката, в това число публични и частни задължения. На база на тях е изградена констатация, че дружеството има задължения, събирани от НАП, общата стойност на които надхвърля стойността на активите, поради което на основание чл.176,т.4 във вр. с чл.106, ал.2, т.2, б. б ЗДДС е постановен процесния акт за дерегистрация. Изложени са мотиви, че актът е издаден от компетентен орган и съдържа фактически и правни основания за издаването му. Първоинстанционният съд е приел, че оспореният акт е издаден в съответствие с материалния закон. Мотивите му в тази насока се свеждат до следното: 1.Възпроизведени са относимите правни разпоредби на чл.106 и чл.176 ЗДДС. 2.Посочено е, че съдебният контрол върху акта се свежда до това, дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и правилно ли е приложен материалния закон. 3. Като неоснователно решаващият съд е определил възражението на жалбоподателя, че актът не притежава мотиви. Посочено е, че в случая в акта е направено препращане към протокола на публичния изпълнител от 12.01.2023г., като в справка са посочени всички публични задължения на дружеството за съответните периоди. 4. Административният съд е отбелязал, че правното основание за издаване на акта е чл.176,т.4 ЗДДС, според който компетентен орган по приходите може да откаже да регистрира или да прекрати регистрацията на лице, което: 4. (изм. - ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 1.01.2010 г.) има публични задължения, събирани от Националната агенция за приходите, общата стойност на които надхвърля стойността на активите му, намалена с неговите задължения. От това е изведен извод, че за да се разреши спора, следва да се прецени каква величина се получава в резултат от съпоставката между активите и пасивите на задълженото лице, който резултат след това да се съпостави с размера на публичните задължения, събирани от НАП, като преценката и на активите и на пасивите следва да се преценява в един и същ момент, за да се получат коректни резултати. Посочено е, че в конкретния случай при извършване на преценката е съобразено, че издадените по отношение на дружеството два ревизионни акта РА Р-22221020004462-091-002/20.04.2021 г. и РА Р-22002221004687-091-001/10.03.2022 са оспорени и не са влезли в сила, поради което определените с тях задължения не са взети предвид при преценката. Отбелязано е още, че от събраните по делото доказателства се установява, че общо публичните задължения на дружеството към 16.01.2023г. възлизат на 140 407,79лв. 5. Първоинстанционният съд е посочил, че за да е доказано наличието на основание по т.4 на чл.176 ЗДДС е нужно и наличието на втората предпоставка публичните задължения да надхвърлят разликата между стойността на активите и пасивите на дружеството. Отбелязано е, че информацията за тази предпоставка е на база оборотна ведомост за налични активи и пасиви на дружеството за периода от 01.01.2022г. до 31.12.2022г., предоставена от самото дружество, според която активите възлизат на 1 215 675,55лв. , а пасивите възлизат общо в размер на 2 034 918,18лв. ,т.е. задълженията на дружеството са по-големи от активите му. Съдът е определил като неоснователен довода, че проверяващият орган не е изяснил дали частните задължения са изискуеми и дължими към кредиторите, тъй като в нормата на чл.176,т.4 ЗДДС не е посочено по какви по какви критерии следва да бъдат оценени активите. Решаващият съд е посочил още, че в тежест на жалбоподателя е да ангажира доказателства за установяване на твърдяната стойност на неговите изискуеми задължения към частни лица, съответно за притежавани активи и липса на учредени тежести върху тях. Допълнено е, че такива доказателства не са ангажирани по делото и че законово няма изискване конкретния размер на активите и пасивите на регистрираното по ЗДДС лице да се определят чрез възлагане на ревизия. 6. На самостоятелен ред съдът е разгледал последиците от недоказването, като според него в такава хипотеза следва да се приеме за неслучил се факт всеки един факт, за чието съществуване няма доказателства, а според чл.171,ал.4 АПК тя е приложима, когато на страната, носеща тежестта на доказване са дадени указания за това, че не сочи доказателства. Отбелязано е, че с определението за насрочване на делото на жалбоподателя са дадени указания, че носи доказателствената тежест за фактите и обстоятелства, твърдяни в жалбата, от които черпи благоприятни за себе си последици в случая, следва да докаже че общата стойност на публичните му задължения не надхвърля стойността на активите му, намалени с неговите задължения. От обстоятелството, че такива доказателства не са представени е изведен извод, че лицето следва да понесе неблагоприятни последици от това. 7. По изложените мотиви е прието, че не може да се приета тезата на жалбоподателя, че актът е издаден в нарушение на закона. Направен е краен извод за законосъобразност на акта за деригистрация и неоснователност на жалбата. Решение на Административен съд София град е правилно и законосъобразно. В касационната жалба на ГРЕЙН АДВЕРТАЙЗИНГ ЕООД се правят оплаквания за неправилност поради наличие на всички отменителни основания по чл.209,т.3 АПК допуснато нарушение на материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост. Излагат се аргументи, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че наличието на публични задължения при издаването на акта за дерегистрация не следва да бъде установявано чрез издаването на нарочен ревизионен акт. Твърди се, че в случая липсват каквито и да е доказателства за наличие на публични задължения, като представената справка от публичен изпълнител не е такова доказателство Поддържат се и оплаквания, че неправилно решаващият съд приема, че оспореният акт съдържа мотиви, а като акт със съществени последици актът за дерегистрация следва да притежава такава. На отделен ред се правят и оплаквания, че в акта за деригистрация не са изложени мотиви, че при изложените обстоятелства данъчният субект е потенциален източник на данъчни измами, каквато е превантивната цел на дерегистрацията, видно от наименованието на Глава 25 ЗДДС Правомощия на органите по приходите и предотвратяване на данъчни измами . По направените оплаквания настоящата съдебна инстанция съобрази следното: Направеното оплакване в касационната жалба, че наличието на публични задължения по смисъла на чл.176,т.4 ЗДДС следва да бъде доказано с влязъл в сила ревизионен акт и като е приел друго, решаващият съд е приложил неправилно материалния закон, не може да бъде споделено. В конкретния случай наличието на задължения на дружеството са установени на база на справка, съставена от публичен изпълнител при условията на чл. 226,ал.2 и чл.50 ДОПК.Съгласно чл.50,ал.1 ДОПК, протоколът, съставен по установения ред и форма от орган по приходите или служител при изпълнение на правомощията му, е доказателство за извършените от и пред него действия и изявления и установените факти и обстоятелства. Във въпросния протокол изх. С230022 026 0000700/12.01.2023г. /приложен на л.61 и сл. от първоинстанционното дело/ са описани подробно извършените от публичния изпълнител справки, както и видът и размерът на установените публични задължения на данъчния субект. В по-голямата си част тези задължения са възникнали по силата на декларации по чл.105 ДОПК т.е. подадени от задълженото лице, което само изчислява основа и дължимия данък и/или осигурителни вноски, които се внасят в сроковете, определени в съответния закон. Незаплатените в срок задължения по декларация са изпълнително основание чл.209,ал.2,т.2 ДОПК. Много малка част от публичните задължения са определени от влязъл в сила ревизионен акт, като тези по висящите ревизионни актове на дружеството не са включени в размера на наличните публични задължения. Казано по друг начин, размерът на публичните задължения на задълженото лице е установен с протокол, съставен по реда на чл.50 и чл.226,ал.2 ДОПК, поради което се ползва с доказателствена сила за установените с него факти и обстоятелства. По тази причина не е необходимо издаването на нарочен акт за установяване на задълженията на лицето, каквато теза се поддържа в касационната жалба. Ако задълженото лице оспорва посочените в него факти и обстоятелство, то носи доказателствената тежест за неговото оборване в случая, че посочените в протокола декларации не изхождат от него, или че задълженията по тях са заплатени. Не представянето на доказателства в тази насока има за последица посоченото от административния съд фактът, че задълженото лице има публични задължения не е оборен. В продължение не може да бъде споделено и второто оплакване, че оспореният акт за дерегистрация не притежава мотиви. Конкретно в частта за задълженията на субекта актът препраща към приложения по административната преписка протокол на публичния изпълнител и доказателства към него и следва да се счита за част от акта Тълкувателно решение 16 от 31.03.1975г. на ОСГК на ВС на НРБ, което не е загубило действието си, независимо, че е отдалечено във времето. Не може да бъде споделено и оплакването, че актът не съдържа мотиви, че проверяваният данъчен субект е потенциален източник на данъчни измами. Нормата на чл.176 ЗДДС регламентира отказ или прекратяване на регистрация при данъчни нарушения, каквито са неплащането на декларирани и изискуеми задължения, без да е необходимо това да е свързано с извършване на данъчни измами. След като е стигнал до извод за законосъобразност на оспорения акт за деригстрация по ЗДДС, Административен съд София град е постановил едно правилно съдебно решение , което не страда от пороците, сочени в касационната жалба и при условията на чл.221,ал.2 АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса дружеството касатор следва да бъде осъдено да заплати на Национална агенция по приходите София, в качеството й на юридическо лице, в състава на което влиза Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика София, разноски по делото за настоящата съдебна инстанция в размер на 1000лв. Водим от горното и на основание чл.221,ал.2 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,