Решение № 10224 от 31.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4259/2009 г.

Решение № 10224 от 31.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 4259/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Министерство на вътрешните работи против решение № 2094/16.02.09 г. постановено от тричленен състав на ВАС по адм. д.№ 4281/08 г. С обжалваното решение е отменена заповед № К-1761 от 05.04.07 г. издадена от министъра на вътрешните работи, с която на Лилия Богословова Софрониева е наложено дисциплинарно наказание - недопускане до конкурс за израстване в категория или в степен за срок от една година.

В касационната жалба се твърди неправилност на решението, като релевираните касационни основания са, допуснати съдопроизводствени нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост - чл. 209, т. 3 от АПК. Конкретните опраквания са, че:

• съдът не е обсъдил нито едно от доказателствата в преписката, които според касатора, категорично доказват нарушенията, извършени от жалбоподателката;

• съдът неправилно е тълкувал разпоредбата на чл. 224, ал. 2, т. 2 от ЗМВР и чл. 226, ал. 1, т. 4 от същия закон.

Иска се отмяна на решението и отхвърляне на жалбата срещу заповедта.

Ответникът по касация- Лилия Софрониева не изразява становище по жалбата.

Върховна административна прокуратура изразява становище чрез участващия по делото прокурор за допустимост и основателност на жалбата. Според прокурора, съдът е допуснал нарушения на материалния закон. В заповедта били описани фактическите основания за налагане на наказанието, които се потвърждават от материалите в преписката и правилно са подведени от административно-наказващия орган под разпоредбата на чл. 228, ал. 1, т. 3 от ППЗМВР.

Върховният административен съд, първа колегия в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима и основателна. Спор по следната фактическа обстановка между страните по делото не е налице.

По сигнал на Валентин Славчев, на 22.08.06 г. и след оглед на автомобила е съставен Протокол за пътнотранспортно произшествие /ПТП/ № 898655 и е изготвена докладна записка, в която е описана установената фактическа обстановка. Протоколът и докладната записка са изготвени от полицай - Златко Асенов. В протокола за ПТП е описано, че по данни на Валентин Славчев - водач на МПС марка "Рено" модел "Лагуна", автомобилът е бил паркиран в ж.к. "Люлин" - 10 пред бл. 140, като при неизяснени обстоятелства и причини, неизвестно лице реализира ПТП и го напуска, в резултат на което МПС "Рено", модел "Лагуна" претърпява щети на преден ляв калник и предна лява врата. Водачът на това МПС подава на 25.08.06 г. в ОПП - КАТ-СДП молба с приложени снимки, в която сочи, че на 23.08.06 г.е забелязал пред блока, л.а "Сеат-Ибиза" с посочен регистрационен номер, който в дясната част на задната броня е имал следи от боята на личния му автомобил. В резултат на тази молба се извършва проверка и се установява, че собственик на този автомобил е Володя Вълков, който с пълномощно е предоставил управлението му на Евгени Иванов. Ползувателят на автомобила "Сеат" е призован и се е явил на 29.11.06 г. в ОПП-СДП, където полицай Бисер Цветков го е запознал с материалите от преписката. Евгени Иванов е заявил, че не е участвал в посоченото ПТП и собственоръчно е подписал декларация, в която е посочил, че управляваното от него МПС "Сеат Ибиза" не е била в движение през периода - 19.08. - 30.08.06 г. На тази среща Иванов се е легитимирал като служител на НСС. Предвид различията в твърденията на двамата водачи и липсата на очевидци на ПТП, Иванов и Славчев са поканени да се явят с автомобилите си на 30.11.06 г. в района на ОПП-СДП за извършване на външен технически преглед. На 30.11.06 г. в присъствието на водачите на автомобилите такъв оглед е извършен от Тихомир Петров и Лилия Софрониева. На същата дата, Софрониева е попълнила имената и данните на Евгени Иванов във вече съставения Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № 157110 от 16.10.06 г., а така е съставила на Евгени Иванов и друг акт за установяване на административно нарушение № 35177/30.11.06 г. за липса на валидна полица за "Гражданска отговорност" към датата на събитието - 22.08.06 г. На 06.12.06 г. Тихомир Петров е предложил на Евгени Иванов да бъде наложено административно наказание, в резултат на което началникът на група "АНД" при ОПП-СДП е издал наказателно постановление срещу Иванов. На същата дата, Лилия Софрониева е изготвила отговор по жалбата на Славчев, с който го е уведомила, че по ПТП - то е образувано административно-наказателно производство срещу Евгени Иванов, а във връзка със съставения АУАН за липса на задължителна застраховка "Гражданска отговорност", Иванов е представил полица ГО на ЗК "Евроинс". След уведомлението, Славчев го е представил на ЗПАД "Булстрат" за уреждане на взаимеотношенията между двете застрахователни дружества.

Спорът е бил относно това дали поведението на Софрониева в този случай е довело до нарушение на служебната дисциплина. В заповедта за налагане на дисципланирано наказание като нарушения, допуснати от Софрониева се сочи следното: не е предприела необходимите действия по документирането на резултатите от огледа, не е изяснила механизма на произшествието, не е събрала необходимите доказателства, даващи основание за извод относно извършителя на нарушението. Според административно - наказващия орган, резултатът от тези пропуски е ангажиране на административнонаказателната отговорност на гражданин, чието участие в ПТП не е доказано, което от своя страна е довело до накърняване на правата му.

С решението на тричленния състав на ВАС, чието решение е предмет на контрол в настоящото производство е прието, че посоченият в заповедта текст - чл. 226, ал. 1, т. 4 от ЗМВР не е дисциплинарно нарушение, а резултат от такова. Според съда, описаните фактически основания в заповедта следва да се квалифицират под т. 2 от ал. 2 на чл. 224 от ЗМВР. Първоинстанционният съд приема, че след като в заповедта не се сочи нарушения конкретен текст от закона е налице непълнота в нея, която блокира и преценката на съда отнотно наличието, на извършено дисциплинарно нарушение и е основание за отмяната й.

Настоящата съдебна инстанция преценява следното:

С обжалваното решение, за втори път, заповедта за налагане на дисциплинарното наказание се отменя на формално основание. Първият път с решение на тричленен състав на ВАС, заповедта е отменена, тъй като е прието, че тя е издадена извън преклузивния срок по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР за налагане на дисциплинарното наказание. Това решение е отменено с решение на петчленен състав на ВАС, в което е прието, че срокът за налагане на дисциплинарното наказание е спазен. С обжалваното решение в настоящото касационно производство е прието, че при издаване на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание не се допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Решаващият мотив на първоинстанционния съд за отмяна на заповедта е, че в нея не е посочен конкретен текст от закона, сочещ за извършеното дисциплинарно нарушение от жалбоподателката.

Правилен и обоснован е изводът на първоинстанционния съд, че при издаване на обжалваната заповед не са допуснати нарушения на процедурата. Видно от материалите в преписката е, че дисциплинарното поризводство е започнало по силата на Заповед № I з-7/05.01.07 г. на главен секретар на МВР. Със заповедта е определена комисия, която да извърши проверка. Комисията е изготвила справка в резултат на извършената проверка. Със справката е запозната жалбоподателката. Въз основа на спрвката и възражението на жалбоподателката е изготвено становище до министъра на вътрешните работи. Налагащият се извод е, че е изпълнена процедурата, регламентирана с разпоредбите на чл. 243 и чл. 244 от ППЗМВР. В разпоредбата на чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР се сочат реквизитите на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание. Разпоредбата е императивна, а изброяването в нея е кумулативно. Един от реквизитите на тази заповед е посочване на "... разпоредбите, които са нарушени". Изпълнението на това изискване не следва да се възприема обаче единствено като посочване на съответния член, регламентиращ задължението, което е нарушено. Подобно изпълнение /посочване на конкретния член от закона/ безспорно би облекчило страните и проверяващия/те орган/ни. Няма пречка обаче според настоящия съдебен състав да е налице изпълнение на посоченото изискване чрез възпроизвеждане на съдържанието, на нарушената разпоредба или последната се изведе от описанието на нарушението, направено в заповедта. В конкретния случай е налице описание на нарушението, от което следва, че е наказано бездействието на лицето. Преценката на съда следва да бъде дали Софрониева е била длъжна да действа, какво е следвало да направи и къде са регламентирани тези задължения за длъжността и. В конкретния случай, участието на Софрониева в събитията се свежда до извършване на последващ външен оглед на двете МПС-та; попълване на данните от личната карта и свидетелството за управление на МПС на Евгени Иванов в АУАН № 351617; съставяне и подписване на АУАН № 351779/30.11.06 г. Извършването на тези действия не се оспорва от г-жа Софрониева, а то се установява и от Обяснението и от 11.01.07 г. до началника на ОПП-СДП. От констатираното следва, че Софрониева е попълнила АУАН № 157110 от 16.10.06 г. в частта относно името и данните на нарушителя, като тя не е актосъставител и не е подписала този акт, а е съставила и издала другия АУАН № 178750/31.11.06 г.

Съгласно чл. 189, ал. 6 от ЗДвП във вр. с чл. 40 - 42 от ЗАНН, АУАН следва да съдържат обосновани констатации, още повече, че съгласно чл. 189, ал. 2 от ЗДвП те се ползват с презумптивна доказателствена сила. Съгласно чл. 42, ал. 1, т. 4 от ЗАНН в акта следва да се направи описание на нарушението и обстоятелствата при които е извършено. И в двата АУАН, съставени на Евгени Иванов е описано, че на 22.08.06 г. около 09 ч. в София, в ж.к. "Люлин" 10 на паркинга пред бл. 140 той е управлявал л.а. "Сеат Ибиза" с ДК № Вр 9019 АК. Направено по този начин описанието на ПТП-то навежда на извод за обективни констатации, а не за такива почиващи на субективна преценка на възприети впоследствие обстоятелства. От доказаталествата в преписката се установява, че г-жа Софрониева не е присъствала на ПТП-то, а изводът и за извършителя на нарушението се базира на последващ оглед на МПС-та и анализ на обстоятелства и факти, съобщени приблизително 3 месеца след ПТП-то. Въз основа на тези обстоятелства следва, че г-жа Софрониева преди да попълни данните за г-н Иванов в АУАН № 157110/16.10.06 г. и при издаването на Акт № 178750/30.11.06 г. най-малко е следвало да изиска да се направи /при АУАН№ 157110/ и да направи при издаването на АУАН № 178750 коректно и точно описание на обстоятелствата при които е анализирано нарушението и е установен извършителя. Като не е сторила това, жалбоподателката е нарушила служебните си задължения за обективно изясняване на спорни моменти по административнонаказателни преписки, респективно обективно отразяване на тези моменти в издадените въз основа на тези производства актове, които задължения са регламентирани освен в ЗДвП и ЗАНН са възпроизведени и в Заповед № 337/26.04.06 г. на началник на направление "Пътна полиция - КАТ" - СДВР. Съставените АУАН с оглед тяхната презумптивна доказателствена сила, а така също и предвид издаденото последствие НП несъмнено са довели до накърняване на правата на г-н Иванов, за което той разполага с право на защита чрез съдебно обжалване на НП. От значение обаче за ефективното осъществяване на тази защита е точното и обективно отразяване на обстоятелствата при които е разкрито извършването на нарушението и личността на нарушителя. В този смисъл, законосъобразно, административнонаказващият орган е подвел посочените обстоятелства под хипотезата на чл. 228, ал. 1, т. 3 от ППЗМВР. Като е достигнал до различни изводи, тричленният състав на ВАС, чието решение е предмет на контрол в настоящото производство е приложил неправилно материалния закон. Решението като неправилно следва да се отмени, а вместо това се отхвърли жалбата срещу заповедта за налагане на дисциплинарното наказания.

Воден от горните съображения и на осн. чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд