Решение № 15127 от 10.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7760/2009 г.

Решение № 15127 от 10.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 7760/2009 г., IV о., докладчик председателят Мария Костова Производството е образувано по касационна жалба от Детелина Иванова Петрова, Росица Иванова Тодорова и Иван Петров Филчев от гр. Варна, против Решение № 505/27.03.2009 г., постановено от Варненския административен съд, второ отделение, 19 състав, по адм. д. № 2504/2008 г. Касационната жалба е подадена от активнолегитимирани страни, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. С обжалваното решение, в производство по § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, административният съд е отхвърлил жалбата им против Заповед № РД-08-7706-178/05.06.2008 г. на Областния управител на област Варна, с която е одобрен плана на новообразуваните имоти за селищно образувание"Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата", в землището на кв. Виница, в частта относно новообразувани имоти № 0317 и № 4277. За да постанови решението си съдът е приел, че жалбоподателите са наследници на Димка Маринова Филчева, която е бивш ползувател на хавра от 600 кв. м., попадаща в местност, предмет на заповедта, в която е била построена сграда от 35 кв. м., с определена оценка на имота по оценителен протокол, стойността по който е била заплатена, видно от представените 2 броя вносни бележки. Правото на собственост на наследодателката е било преобразувано в право на собственост на основание § 4а, ал. 5 от ПЗР на ЗСПЗЗ. От заключението на СТЕ е установено, че при изготвянето на ПНИ на ползувателя е бил отреден имот по ПНИ № 0317 от 600 кв. м., а от останалата площ от стар имот 317 по ПКП от 1999 г. в която е влизал имота на ползувателя, целият с площ от 1039 кв. м., е образуван нов имот по ПНИ № 4277 от 439 кв. м., собственост на общината. При изготвянето на ПНИ са спазени техническите изисквания за този вид планове, правилата по ЗСПЗЗ. Жилищната сграда на жалбоподателите попада изцяло в новообразувания за тях нов имот, съобразени са отстоянията за сградата, имотът има достъп до път. Съгласно чл. 28, ал. 8 от ППЗСПЗЗ проектирането на границите следва да бъде съобразено само със заварени сгради на основното застрояване. Разпоредбите на чл. 28 от ППЗСПЗЗ са специални спрямо Наредба № 8/14.06.2001 г. за обема и съдържанието на устройствените схеми и планове, затова изключват нейното приложение. Освен това част от водопровода (отбелязан с пунктир на скицата на вещото лице) навлиза и в новообразуван имот № 0317 и стига до жилищната сграда на жалбоподателите. Според чл. 28, ал. 7 от ППЗСПЗЗ, разликата над 600 кв. м. до фактически ползваната земя се възстановява на бившия собственик за образуване на нов имот с размер не по-малък от 250 кв. м. В конкретния случай от разликата над 600 кв. м. е образуван нов имот № 4277 с площ от 439 кв. м. Разпоредбата на чл. 28, ал. 6 от ППЗСПЗЗ регламентира запазване на границите и размерите на имота само в случаите, при които площта му не надвишава 600 кв. м., какъвто не е настоящия. Само разликите под установения минимум от 250 кв. м. остават в новообразувания имот на ползувателя, която може да се изкупи от него, при условията на § 4з, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Обстоятелството, че земята е общинска и правото на собственост върху нея не е възстановена на граждани, не дава право на жалбоподателите да претендират за определяне на по-голям имот от 600 кв. м. В касационната жалба се правят доводи за неправилност на оспореното решение като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон. Иска се отмяна на решението, както и на заповедта на областния управител само в частта и за образуването от стар поземлен имот № 317 на два новообразувани имота-ПИ № 4277 и ПИ № 317, за да бъде създадена такава организация на терена, при която ПИ № 317 да запази площта и очертанията си от кад. план и по ПНИ. Всъщност се иска целият стар имот № 317 да бъде отреден на жалбоподателите, наследници на бивш ползувател, като се твърди, че неправилно е образуван имот № 4277 от 439 кв. м. и отреден за общината, тъй като е с площ, по-малка от допустимата съобразно разпоредбата на чл. 19, ал. 1, т. 2 от ЗУТ, която предвижда в селищните образувания имотите да бъдат с площ най-малко от 500 кв. м. Неправилно не е съобразено, че при сега създаваната организация на терена би се наложило преместване на водопроводната мрежа и съоръжения, което засяга съществуващата собственост. Ответната страна-Областният управител на област Варна, с писмено възражение оспорва касационната жалба като неоснователна. Счита съдебното решение за правилно, мотивирано, постановено при спазване на материалния и процесуален закон, то не страда от нито един от пороците, посочени в жалбата. ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ са специални нормативни актове по отношение на ЗУТ. Съобразно събраните по делото доказателства, включително приетата СТЕ, ПНИ е изработен при спазване на всички нормативни и технически изисквания. В касационната жалба не се навеждат твърдения за неправилност на решението на административен съд - Варна, а се приповтарят твърденията на първоначално депозираната жалба. Заинтересованата страна: Кметът на община Варна, редовно призован, не е изпратил представител и не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава следното заключение: Касационната жалба е неоснователна. Съдебното решение е постановено след обсъждане на всички събрани доказателства и на доводите на жалбоподателя, при изяснена въз основа на това фактическа обстановка, при точно установени правно-релевантни факти и правилно прилагане на материалния закон. Доказателствата по делото установяват, че като наследници на Димка Филчева, жалбоподателите са придобили право на собственост върху новообразуван имот № 0317 с площ 600 кв. м. по реда на § 4, ал. 5 от ПЗР на ЗСПЗЗ при условията на § 4а. Следователно, те са правоимащи по смисъла на последната разпоредба. Съгласно чл. 28, ал. 6 от ППЗСПЗЗ, с плана на новообразуваните имоти на всеки правоимащ по § 4а и 4б в съответствие с изискванията на § 4з от Преходните и заключителните разпоредби на ЗСПЗЗ се определя имот, като местоположението му се съобразява със съществуващите в него сгради и съоръжения или трайни насаждения. Имотите запазват границите и размерите си, когато площта им не надвишава 600 кв. м, съответно 1000 кв. м, и имат осигурен достъп до улица или път. В случая определеният с ПНИ имот за жалбоподателите е съобразен напълно както с посочените изисквания, така и с тези, предвидени в ал. 7 и сл. на чл. 28 ППЗСПЗЗ. Ето защо и при безспорно установените данни, че на праводателя на жалбоподателите е било предоставено право на ползване и съответно признато право на собственост върху земеделска земя с площ 600 кв. м, обосновано и правилно по изложените в съдебния акт подробни съображения административният съд е приел, че в оспорената част заповедта, с която е одобрен ПНИ, е законосъобразна и е отхвърлил жалбата срещу нея. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна, по следните съображения: При постановяването на решението си съдът е преценил правилно събраните по делото доказателства, отговорил е подробно и мотивирано на всички доводи на жалбоподателите и направените от него изводи не противоречат на материалния закон. В касационната жалба се приповтарят доводите в първоначалната жалба, на всеки от които съдът обосновано и правилно е отговорил. Настоящият състав на ВАС споделя изцяло мотивите на първоинстанционния съд. От заключението на приетата и неоспорена СТЕ е установено, че с ПНИ на жалбоподателите е отреден имот съобразно признатите права на собственост в размер на 600 м., границите са съобразени със съществуващата в имота сграда, водопровод преминава през имота до собствената им сграда. Правилно съдът е приел, че в случая не е налице нарушение на разпоредбата на чл. 28, ал. 6 от ППЗСПЗЗ, тъй като съгласно същата, имотите запазват границите и размерите си, когато площта им не надвишава 600 кв. м., съответно 1000 кв. м., което изискване в случая не е налице, тъй като имотът, от който на наследодателката на жалбоподателите е предоставено право на ползване върху 600 кв. м., е с по-голяма площ. Не е допуснато нарушение на закона и като от разликата над 600 кв. м. до действителната площ на имота е образуван нов ПИ № 4277 от 439 кв. м. за бившия собственик на целия имот, тъй като е в съответствие с разпоредбата на чл. 28, ал. 7 от ППЗСПЗЗ. Разликата над 600 кв. м. и над 1000 кв. м. до фактически ползваната земя се възстановява на бившия собственик за образуване на нов имот с размер не по-малък от 250 кв. м. Обстоятелството, че бившият собственик на имота е общината не означава, че не следва да бъде образуван и за нея отделен имот, щом като са налице изискванията на цитираната разпоредба. Разпоредбите на ЗУТ се прилагат доколкото не са налице разпоредби на специалния закон-в случая ЗСПЗЗ и ППЗСПЗЗ, регламентиращи друго. Разпоредбите на специалния закон изключват приложението на общия, а от друга страна и разпоредбите на чл. 19 от ЗУТ (ал. 5, 6 и 7) предвиждат възможност за регулиране на имотите, без спазване на нормите по ал. 1. Решението като обосновано и законосъобразно, следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, ВЪРХОВНИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, IV-то отделение,