Решение № 123 от 5.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2357/2011 г.

Решение № 123 от 5.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2357/2011 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от АПК. Образувано е по жалба на Зейнеп Халилова Дерменджиева от гр. Бургас срещу решение № 4356 от 22.12.2010 г., постановено по адм. дело № 3468/2010 г. от Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата й против заповед № НК-7/23.04.2010 г. на Генералния директор на Националната ветеринарномедицинска служба (НВМС), с която й е наложена дисциплинарно наказание "уволнение" и заповед № Р4-53/23.04.2010 г., с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 3 ЗДСл е прекратено служебното й правоотношение за длъжността "главен експерт Информационно обслужване и човешки ресурси" в отдел "ФСД" при РВМС Бургас. Навежда доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт и моли съда да постанови решение, с което да отмени решението на първоинстанционния съд и постанови ново, с което да отмени обжалвания пред първоинстанционния съд административен акт. Ответникът - Българска агенция за безопасност на храните в представено писмено становище и чрез процесуалния си представител в съдебно заседание оспорва жалбата и моли съда да остави в сила решението на първоинстанционния съд. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд - Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отхвърлил жалбата на Дерменджиева против цитираните по -горе заповеди, като въз основа на събраните по делото доказателства и след извършена служебна проверка за законосъобразност на същите на всички основания по чл. 146 АПК намерил, че са издадени в съответствие с административно процесуалните правила, от компетентен орган и в съответствие с материалния закони и неговата цел. Пред касационната инстанция не са ангажирани нови писмени доказателства по смисъла на чл. 219, ал. 1 АПК, поради което и на основание чл. 220 АПК настоящият състав приема за доказани фактите така, както са установени от първоинстанционния съд. Решението е правилно. Първоинстанционният съд е установил, че заповедите за налагане на дисциплинарното наказание и тази, с която е прекратено служебното правоотношение с касаторката са издадени от компетентния в случая орган - Генералния директор на Националната ветеринарномедицинска служба, който е органа по назначението й. Правилен е и изводът му, че заповедите са в предвидената от закона форма - писмена. Заповедта за налагане на дисциплинарно наказание съдържа изискуемите се по чл. 97 ЗДСл елементи, като правилно съдът е приел, че в не се съдържа подробно описание на извършените от Дерменджиева нарушения, които са индивидуализирани като вид, място на извършване, обстоятелства, при които са извършени и доказателствата, които ги потвърждават. В тази насока съдът подробно е обсъдил приетите по делото доказателства, като изводът му, че от тях се установяват безспорно извършените от касаторката дисциплинарни нарушения е законосъобразен. Правилно в решението е прието, че нарушенията, подробно описани по т. 1 - 9 в заповедта съставляват тежко виновно нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл. 89, ал. 1, т. 1 ЗДСл, при което в случая най-тежко дисциплинарно наказание е наложено при спазване на изискванията на чл. 91 ЗДСл, макар за част от нарушенията - тези по т. 10 - 13 съдът да е приел, че не са извършени виновно от държавния служител. В случая съдът е обсъдил поотделно всяко от посочените в административния акт нарушения, начина и обстоятелствата на извършването, които задължения по длъжностна характеристика не са били изпълнени, както и формата на вината на държавния служител, при което изведените изводи са обосновани. Законосъобразно съдът е приел, че при постановяване на обжалваните пред него административни актове са спазени административнопроизводствените правила. Дисциплинарно наказващият орган е действал в съответствие със задълженията си по чл. 93, ал. 1 ЗДСл, като с оглед представените болнични листове е давал многократно възможност на касаторката да даде писмени обяснения, както и да изслуша държавния служител, като в крайна сметка това е сторено, въпреки действията на Дерменджиева целящи да осуетят даването ми. Обстоятелството, че същата е била изслушана от Главния секретар на НВМС, комуто е било делегирано това право с нарочна заповед не води до извод за неизпълнение на задължението на органа. В случая липсва законова забрана за това, тъй като съгласно чл. 6, ал. 2 ЗДСл органът не може да делегира правомощия по служебното правоотношение с лицата от администрацията на главния секретар само по отношение на тези по назначаване, преместване по чл. 81б, прекратяването на правоотношението и налагане на дисциплинарните наказания по чл. 90, ал. 1, т. 3, 4 и 5 ЗДСл. В случая делегираното правомощие не попада в изключенията макар да е свързано с процедурата по налагане на дисциплинарното наказание по чл. 90, ал. 1, т. 5 ЗДСл, тъй като самото налагане на дисциплинарното наказание е извършено от компетентния орган. В тази насока правилно съдът е приел, че това делегиране е изцяло в интерес на касаторката, тъй като е свързано единствено с осигуряване на възможността на същата да даде обяснения за извършените дисциплинарни нарушения. Обжалваното решение е подробно мотивирано, като изводите на съда са изведени след обстоен анализ на събраните по делото доказателства, при което наведеният довод за необоснованост е неоснователен. Неоснователен е и доводът за допуснато от съда съществени нарушения на съдопроизводствените правила, тъй като при извършената проверка такива не са констатирани. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение,