Решение № 3940 от 6.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9114/2015 г.

Решение № 3940 от 6.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9114/2015 г., V о., докладчик председателят Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "ХК Долен Искър 9" ЕООД, представлявано от управителя Емил Стоянов Русев, срещу решение № 421/21.05.2015 г. по адм. дело № 728/2014 г. на Административен съд София-област /АССО/, с което е отменено решение по оценка на въздействието върху околна среда № СО-04-02/2014 г. на директора на Регионална инспекция по околната среда и водите /РИОСВ/ - София, за одобряване на инвестиционно предложение на дружеството, за изграждане на МВЕЦ "Мечката" в горното течение на р. Искър, землище на с. Широки дол, община Самоков. Касаторът поддържа в касационната жалба, че обжалваното решение е неправилно, постановено в противоречие с материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необосновано - касационни отменителни основания по реда на чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи се, че съдът е направил неправилна преценка относно наличието на съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването на административния акт, довели до неговата отмяна. Иска се отмяна на съдебния акт. Ответникът по касационна жалба - кмет на Община Самоков, редовно призован, чрез процесуален представител, в писмен отговор и в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна. Ответникът по касационна жалба - директор на РИОСВ - София, редовно призован, не изразява становище. Ответникът по касационна жалба - кмет на кметство с. Широки дол, Община Самоков, редовно призован, в писмен отговор и в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна. Ответникът по касационна жалба - Любчо Любомиров Луков, редовно призован, в писмен отговор и в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. От фактическа страна е прието от първоинстанционния съд, че процедурата по издаване на ОВОС за инвестиционно предложение за изграждане на малка водно-електрическа централа /МВЕЦ/ "Мечката", е започнала по постъпило в РИОСВ Перник на 16.02.2009 г. искане за преценяване необходимостта от извършване на оценка на въздействието върху околната среда /ОВОС/ от дружеството-възложител и уведомление за инвестиционно намерение от 26.01.2009 г. Уведомление за инвестиционното намерение е изпратено до кмета на община Самоков, кмета на кметство Широки дол и кмета на кметство Злокучене. След проведена процедура, с решение по оценка на въздействието върху околната среда № СО-04-02/2014 г. от 17.04.2014 г. на осн. чл. 99, ал. 2 от Закона за опазване на околната среда /ЗООС/, чл. 19, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за извършване оценка на въздействието върху околната среда /НУРИОВОС/, вр. чл. 31 от Закона за биологичното разнообразие /ЗБР/ и чл. 39, ал. 4 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони /Наредба за ОС/, е одобрено осъществяването на инвестиционното предложение /ИП/. За да отмени обжалвания административен акт съдът е изложил съображения за наличие на съществени нарушения на административнопроизводствените правила при неговото издаване - а именно неуведомяване на населението на район Панчарево, община Столична за инвестиционното намерение; непровеждане на обществено обсъждане в СО, район Панчарево; липса на оценка за съвместимост при наличие на защитен вид в река Искър с природозащитен статус "критично защитен", не уведомяване на компетентния орган по чл. 6а от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка за съвместимостта на планове, програми, проекти и инвестиционни предложения с предмета и целите на опазване на защитените зони. Така постановеното решение е правилно. Неоснователни са доводите на касатора, че имот № 011258, находящ се в м. "Татарски брод, район Панчарево, не е част от ИП и не попада в ИП, защото по никакъв начин не е свързан с производството на електрическа енергия. Видно от приетите по делото писмени доказателства, включително от приложената схема на ИП към приетото по делото и кредитирано заключение по съдебно-техническата експертиза съоръжението МВЕЦ е на границата на р-н Панчарево до мост "Татарски брод", който изцяло попада в р-н Панчарево и който е в посока движение на речните води към язовир Искър и свързва чрез пътна връзка през реката вилна зона разположена в р-н Панчарево с основния път София-Самоков. Правилни са мотивите на решаващия състав, че непосредствената близост на ИП до моста като хидротехническо съоръжение и евентуалното въздействие на изграждащия се обект върху същото обуславя необходимостта от уведомяване от страна на възложителя до кмета на съответната община/район и засегнатото население на общината/района. Не е спорно по делото, че уведомяване за инвестиционното намерение и за ИП на засегнатата общественост в район Панчарево, респ. провеждане на обществено обсъждане не е направено. Наличието на ИП от вида на процесното, осъществимо на р. Искър в отток към вододайна зона, предполага оценка на евентуалното засягане на територии в обхват на Столична община - район Район Панчарево. Следва да се посочи, че самият възложител е включил конкретния имот № 011258 в инвестиционното предложение. По арг. от чл. 95, ал. 1 от ЗООС, вр. § 1, т. 25 от ДР на ЗООС предпоставките за информиране на засегнатото население не се делят на главни и второстепенни, респ. те се осъществяват независимо от факта дали на цялата територия на ИП следва да се извършват ефективни мероприятия. Липсата на информиране на засегнати общини, кметства и райони, както и на засегнатото население, представлява допуснато нарушение на административнопроизводствените правила, което е от категорията на съществените и е самостоятелно основание за отмяна на административния акт. По отношение на останалите констатирани от АС административно - производствени нарушения няма формулирани касационни основания. Доводите на касатора относно рибните проходи и кумулативния ефект не кореспондират с основанията на първоинстанционния съд да отмени оспорения пред него индивидуален административен акт. При направена служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК съдът констатира съответствие на съдебния акт с приложимия материалния закон. С оглед изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение