Решение № 1773 от 4.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9864/2019 г.

Решение № 1773 от 4.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9864/2019 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по реда на гл. ХII на АПК във вр. с чл. 166 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" - Ямбол, представен от юрисконсулт Д. Рункова, срещу решение № 181/19.07.2019 г. на Административен съд Ямбол по адм. д. № 181 по описа за 2019 г., с което е отменен акт за установяване на публично държавна вземане /АУПДВ/ № 28/06/1/0.0.1006/2/01/04/01 от 11.03.2019 г., издаден от директора на Областна дирекция на Държавен фонд "Земеделие" /ДФ3/ - Ямбол. Доводите на касатора са за неправилност на решението заради противоречие с материалния закон. Оспорва изводите на съда за допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаване на акта. Приема, че са осъществени предпоставките на чл. 38, ал. 1, т. 1 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6. 1 "Стартова помощ на млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програма за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020 г., изключващи правото на ползвателя на помощта на второ плащане и обуславящи връщане на полученото първо плащане, тъй като не е представен договор за контрол по чл. 18 ЗПООПЗПЕС. Според него са без значение причините за непредставяне на договора, тъй като заявеният от кандидата проект е оценяван по критерий за стопанства в процес на преход към биологично производство. Иска отмяна на решението и отхвърляне на оспорването срещу АУПДВ. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касация П. Иванов, чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Иска присъждане на разноските за касационната съдебна инстанция. Заключението на прокурора е за неоснователност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие за установено следното: С оспорения пред АС Ямбол АУПДВ е отказано изплащане на финансова помощ в размер 24 447.50 лева, представляваща второ плащане по договор № 28/06/1/0.0.1006 от 14.04.2016 г. и е установени в тежест на П. Иванов задължение в размер 24 447.50 лева, представляващо изплатено и подлежащо на възстановяване първо плащане по договора, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 10.10.2018 г. Фактическо основание за издаване на акта е подаването на заявка за второ плащане, която не съдържа документите по приложение № 7 – Специфични документи от Наредба № 14/28.05.2015 г. – копие от договор за контрол по чл. 18 ЗПООПЗПЕС. Правно основание за издаване на АУПДВ са разпоредбите на чл. 33, ал. 2 и чл. 38, ал. 1, т. 1 от Наредба № 14 от 28.05.2015 г. и чл. 9, ал. 1, т. 18 от договор № 28/06/1/0.0.1006 от 14.04.2016 г. с ДФЗ, както и чл. 165 и чл. 166 ДОПК и чл. 20а, ал. 1 и ал. 4 ЗПЗП. С първоинстанционното решение е отменен АУПДВ. Решаващите мотиви на първостепенния съд са за допуснато при издаването на акта съществено нарушение на административнопроизводствените правила и противоречие с материалния закон. По констатациите на съда заявлението на жалбоподателя с ИД № 28/06/1/0.0.1006 е за подпомагане по подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020 г. в сектор "Животновъдство", за отглеждане на зайкини-майки, със задължение за преминаване към биологично производство до датата на проверката от ДФЗ. Заявлението е одобрено и е сключен договор за отпускане на безвъзмездна финансова помощ № 28/06/1/0.0.1006 от 14.04.2016 г. Първото плащане по договора в размер 24 447. 5 лева е получено. Първостепенният съд е отрекъл да са установени фактическите основания за издаване на акта. Обсъдил е условието за доказване на преминаване към биологично производство с представяне на копие от договор за контрол по чл. 18 от Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз с контролиращо лице. Приел е, че това условие е неизпълнимо, тъй като дейността на заявилия помощта попада в обхвата на Регламент /ЕО/ № 834/2007 на Съвета от 28 юни 2007 г. относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти и за отмяна на Регламент /ЕИО/ № 2092/91 /чл. 1, § 2, чл. 2/ и Регламент /ЕО/ № 889/2008 на Комисията от 5 септември 2008 г. за определяне на подробни правила за прилагането на Регламент /ЕО/ № 834/2007 на Съвета относно биологичното производство и етикетирането на биологични продукти по отношение на биологичното производство, етикетирането и контрола, но липсвали подробни правила за отглеждането им по биологичен начин. Позовал се е на писмо вх. № 1531/27.06.2019 г. на МЗХ, според което в България не са одобрени национални или частни технически стандарти за биологично отглеждане на зайци съгласно общите стандарти и принципи на Регламент /ЕО/ № 834/2007 на Съвета. Непълнотата на нормативната уредба ангажирала административния орган да обсъди дали има недобросъвестно поведение на ползвателя на помощта. При представи за липсваща фирма за сертифициране на био зайци се поставял въпроса защо в бизнес плана е заложено като критерий преминаване към биологично производство на зайци. Възможността за преминаване към биологично производство следвало да се прецизира още при приемането на заявлението и бизнес плана, както и при приемане на заявката за първо плащане. Първоинстанционният съдебен акт е неправилен. Производството по сключване на договора за финансово подпомагане с П. е започнало с подаване на заявление за подпомагане с идентификационен № 28/06/1/0.0.1006 по подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" по Програма за развитие на селските райони за периода /ПСРС/ 2014 - 2020 година. Заявлението за подпомагане е за проект с дейност отглеждане на животни - зайкини-майки. Производството е за мярка по чл. 9б, т. 2 ЗПЗП, но за него е приложима Наредба № 14 от 28.05.2015 г. за прилагане на подмярка 6. 1 "Стартова помощ за млади земеделски стопани" от мярка 6 "Развитие на стопанства и предприятия" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 - 2020 г., издадена от министъра на земеделието и храните, обн., ДВ, бр. 40 от 2.06.2015 г. и то следва да се довърши по досегашния ред до изтичане на периода на мониторинг. Неприложим към него е редът за установяване на задължения по ЗУСЕСИФ. При действието на чл. 166, ал. 1 и ал. 2 ДОПК установяването на публичните вземания, каквото е и това за недължимо платените и надплатените суми, както и за неправомерно получените или неправомерно усвоените средства по проекти, финансирани от предприсъединителните финансови инструменти, оперативните програми... – чл. 162, ал. 2, т. 8 ДОПК, се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. Ако в съответния закон не е предвиден ред за установяване на публичното вземане, то се установява по основание и размер с акт за публично вземане, издаван по реда за издаване на административни актове по АПК. Ако съответният закон не определя органа за издаване на акта, той се определя от кмета на общината, съответно от ръководителя на съответната администрация. До новелата от ДВ бр. 51/2019 г., в сила от 28.06.2019 г. със създаването на ал. 5 и ал. 6 на чл. 20а ЗПЗП не урежда реда и органа за установяване на вземането за недължимо платени или надплатени, а с чл. 27, ал. 5, изр. 1 /преди редакцията от ДВ бр. 51 от 2019 г./ на вземанията на Разплащателната агенция, възникнали от административен акт /а в действащата редакция и от административен договор/ придава качеството публични държавни вземания и препраща за събирането им към реда по ДОПК. В случая фондът действа като Разплащателна агенция. Изпълнителният директор на фонда е и изпълнителен директор на Разплащателната агенция /чл. 20а, ал. 1 ЗПЗП/, той е и ръководител на администрацията на РА /арг. чл. 20а, ал. 2 ЗПЗП/. По хипотеза, освен ако не е определен в съответния закон, ръководителят на администрацията не е органът компетентен да установи публичното вземане. Затова и не може да делегира компетентност, която не притежава. По действащото право със създаването на чл. 20а, ал. 4 и ал. 5 ЗПЗП е създадена компетентност на изпълнителния директор на ДФЗ за издаване на АУПДВ по реда на ДОПК и тази му компетентност е делегируема. Макар да е далеч от прецизността, заповед № 03-РД/286 от 01.02.2017 г. на изпълнителен директор на фонда овластява директорите на областни дирекции с правомощието за издаване и подписване на АУПДВ. Осъществени са материалните предпоставки на разпоредената с АУПДВ правна промяна. Обвързващи за касационния съдебен състав са констатациите на първостепенния съд за непредставено от ползвателя на помощта със заявката за второ плащане копие от договор за контрол по чл. 18 от Закона за прилагане на Общата организация на пазарите на земеделски продукти на Европейския съюз с контролиращо лице. Представянето на този документ е задължение на ползвателя на помощта, установено с чл. 34, ал. 1 от Наредба № 14 във вр. с Приложение № 7 от нея /частта "Специфични документи" от приложението/. По бизнес плана на бенефициера отглеждането на зайкини-майки през стопанската 2017-2018 г. е следвало да се извърши по биологичен начин. В таблица 8 от бизнес-плана към договора с ДФЗ е включена цел "Преминаване към биологично отглеждане на животните" и ползвателят е получил приоритет по критериите във връзка с планирано увеличение на стандартния производствен обем на стопанството изцяло с култури и/или животни отглеждани по биологичен начин. Непредставянето на съпътстващ заявката за второ плащане документ е установен с разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 1 от Наредба № 14 правоизключващ юридически факт за правото на второ плащане и правопораждащ за задължението на ползвателя да върне полученото първо плащане заедно със законната лихва. Причините за неизпълнението на задължението на ползвателя са ирелевантни, освен ако не сочат на непреодолима сила или на извънредни обстоятелства. Не се твърди и не се установява съществуването на такива обстоятелства /липсва уведомление по чл. 38, ал. 5 от Наредбата/, а и наличието им не преодолява ограничението за второ плащане /вж. чл. 38, ал. 4 от Наредба № 14/, освен ако неизпълнението при тези обстоятелства не следва извършването на второто плащане /чл. 38, ал. 6 от Наредбата/. Грешката в правото на търсещия финансова помощ заради ограничения обхват на сертифицирането на биологичното производство при заявеното с бизнес плана намерение да отглежда зайкини-майки по биологичен начин не е извинителна /ignorantia juris neminem excusat/. Затова и не е от категорията на "неочевидните" грешки по чл. 7, § 3 от Регламент за изпълнение /ЕС/ № 809/2014 та Комисията, чието наличие да изключи задължението за възстановяване на полученото от бенефициера неправомерно плащане по чл. 7, § 1 от Регламента. Проектът на кандидата е оценяван и е получил предимство по критерия за подбор по чл. 13, ал. 1, т. 3 от Наредба № 14 при заявено намерение за преход към биологично производство. Щом видът на дейността на кандидата изключва сертифицирането на произведените от него продукти като биологични по смисъла на Регламент (ЕО) № 834/2007, а оценяването на проекта е сторено по критериите за подбор на чл. 13, ал. 1, т. 3 от Наредбата, то липсва предмет на договора по чл. 28, ал. 5 от Наредбата /чл. 26, ал. 2 ЗЗД, доколкото договорът не е административен – срвн. редакцията на чл. 12, ал. 7 ЗПЗП преди и след ДВ бр. 2 от 2018 г./, който е непреодолим по реда на чл. 26, ал. 4 ЗЗД /сделката не би била сключена без частта за прехода към биологично производство/. Имущественото разместване по нищожния договор е лишено от основание и се дължи връщането на полученото /чл. 34 ЗЗД и чл. 7, § 1 от цитирания Регламент за изпълнение/. Дори да се приеме, че договорът с ДФЗ е валиден, то намерението на кандидата за преход към биологично производство представлява условие, чието изпълнение не може да се удостовери в съответствие с чл. 13, ал. 4 от Наредба № 14 и може да се възприеме като създаване на изкуствени условия за получаване на предимство при получаване на помощта, което изключва правото на второ плащане и обуславя връщането на полученото първо с лихвите /чл. 38, ал. 1, т. 7 от Наредбата/. Дължима е отмяна на първоинстанционното решение и отхвърляне на оспорването срещу АУПДВ. При този изход на спора на касатора се дължат деловодни разноски за двете съдебни инстанции в общ размер 591, 16 лева, които включват платена държавна такса за касационното съдебно производство в размер 391, 16 лева и 200 лева юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 143, ал. 4 АПК във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното, Върховният административен съд, Първо отделение