Решение № 215 от 11.05.2012 г. на ВКС по н. д. № 1742/2011 г.

ВКСIII наказателно отделение11.05.2012 г.докладчик Вероника Имова

Диспозитив

ВЪЗОБНОВЯВА производството по НОХД № 180/11 г. на ОС гр. Кюстендил и ОТМЕНЯВА постановеното по него определение от 20.04.2011 г. С КОЕТО е одобрено споразумение по чл. 381 и сл. НПК, САМО В ЧАСТТА, относно приложението на чл. 242, ал. 8 НК за отнемането в полза на държавата на средството на престъплението -л. а."У.", с рег. №, собственост на Въоръжените сили на Република У. И ПОСТАНОВЯВА лекият автомобил "У.", С рег. №, собственост на Въоръжените сили на Република У. ДА СЕ ВЪРНЕ от българските власти на собственика - Въоръжените сили на Република У. Решението не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 215 от 11.05.2012 г. на ВКС по н. д. № 1742/2011 г., III н. о., НК, докладчик съдията Вероника Имова Производството пред ВКС е ОБРАЗУВАНО по реда на чл. 420, ал. 1, вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК по искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 180/2011 г. по описа на Окръжен съд - гр. Кюстендил и отмяна на постановеното определение в частта, в която на основание чл. 242, ал. 8 НК е отнет в полза на държавата лек автомобил "У.", с рег. №, собственост на Въоръжените сили на Република У., както и да бъде постановено връщане на автомобила на собственика и да бъде прекратено производството в тази част. По чл. 420, ал. 3 НПК е спряно изпълнението на споразумението по горепосоченото дело в частта за отнемането в полза на държавата на процесния лек автомобил. В искането се изтъкват доводи за допуснато съществено нарушение на материалния закон по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, тъй като предметът на контрабандата е превозван с л. а "У.", с рег. №, който е собственост на въоръжените сили на Р У. Действащите международни споразумения, уреждащи правоотношенията между Р България и Р У. при транзитно преминаване през територията на Р България от въоръжените сили на Р У., участващи в многонационалните сили за поддържане на мира - КФОР, забраняват отнемането на служебните транспортни средства, принадлежащи на съответната въоръжена сила. ПРЕДСТАВИТЕЛЯТ НА ВКП в съдебно заседание поддържа искането по изложените в него съображения. ОСЪДЕНИТЕ ЛИЦА Е. Г. И М. Н. - и двамата украински граждани, са редовно призовани по делото, чрез изпълнена съдебна поръчка. Видно от върнатите книжа, преписи от искането на Главния прокурор в превод от български на украински език и обратно, ведно с призовките за съдебното заседание на днешната дата, са връчени лично на всеки един от двамата осъдени. Уведомени са за правата им в производството по възобновяване на делото. В съдебните книжа са отразени волеизявленията им, че няма да упражнят правото си на лично участие по делото и искането им да се даде ход на делото без присъствието им и без да ползват услугите на адвокат на съдебното заседание пред ВКС. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, СЛЕД КАТО ОБСЪДИ ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ И ИЗВЪРШИ ПРОВЕРКА ЗА НАЛИЧИЕТО НА ОСНОВАНИЯТА ЗА ВЪЗОБНОВЯВАНЕ, НАМЕРИ СЛЕДНОТО: Искането за възобновяване, депозирано от Главния прокурор, е процесуално допустимо. Разгледано по същество е основателно. С определение от 20.04.2011 г. по НОХД № 180/2011 г. на Окръжен съд гр. Кюстендил съдът е одобрил споразумение по реда на чл. 381 и следващи НПК между участващия в делото прокурор от ОП- гр. Кюстендил и защитниците на подсъдимите Е. Г. и М. Н., съгласно което двамата подсъдими са признати за виновни в това, че на 01.04.2011 г. на ГКПП-Г., при предварителен сговор като съизвършители, са пренесли през границата на страната от Република М. за Република България стоки за търговски цели в големи размери - 481 стека /4810 кутии/ цигари марка "Партнер", на обща стойност 36 075 лв., укрити в управлявания от украинския гражданин Е. Г. лек автомобил марка "У.", с рег. №, собственост на Въоръжените сили на Република У., на стойност 14 400 лв., без знанието и разрешението на митниците, поради което и на основание чл. 242, ал. 1, б. "д" и "е", във вр. чл. 20, ал. 2 НК и вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 НК, всеки от подсъдимите е осъден на "лишаване от свобода" за срок от две години, чието изтърпяване, на основание чл. 66, ал. 1 НК, е отложено за срок от четири години, считано от влизане в сила на определението за одобряване на споразумението. Съгласно чл. 242, ал. 7 НК предметът на контрабандата - 4810 кутии цигари, на стойност 36 075 лв., е отнет в полза на държавата. Приложен е и чл. 242, ал. 8 НК като превозното средство, послужило за превозване на цигарите - л. а."У.", с рег. №, собственост на Въоръжените сили на Р У., е отнето в полза на държавата. Определението не е подлежало на обжалване и е влязло в сила на 20.04.2011 г., и не е проверявано по касационен ред. ВКС намери, че определението на съда е постановено при съществено нарушение на закона - чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК. При прилагане на гражданско-правната санкция - отнемането на превозното средство, послужило за извършване на контрабандата, в полза на държавата съдът неправилно е приложил местното право, което е в противоречие с международните договори, уреждащи отношенията във връзка със статута на средството на контрабандата или на митническото нарушение. В случая държавите България и У. са участници в многонационалните сили за поддържане на мира - КФОР в К. И двете държави са подписали "Споразумение относно условията и реда за транзитно преминаване през територията на Р. България на въоръжените сили на Р. У., участващи в многонационалните сили за поддържане на мира /КФОР/., ратифицирано със закон, приет от 39-то НС на 22.01.2003 г., обнародвано и влязло в сила на 26.02.2003 г., поради което е станало част от националното право на РБ. Съдът е следвало да приложи нормативните изисквания на този международен договор, съгласно който превозните средства, принадлежащи на сухопътните сили на У. са част от нейните въоръжени сили и да не прибягва към отнемането им. Още повече, защото в споразумението е предвидена препращаща норма за неуредените случаи между двете договарящи държави относно приложимото право в "Споразумението между страните -членки на НАТО и страните партньори, участващи в "Партньорство за мир", относно статута на техните въоръжени сили", което също е част от националното ни право, тъй като е ратифицирано, обнародвано и влязло в сила (обн. В ДВ. бр. 121/19.12.97 г.). Съгласно чл. ХIII, т. 4 от този договор, служебните транспортни средства, принадлежащи на въоръжената сила, задържани от властите на приемащата държава във връзка с нарушения на митническите или данъчните закони се предават на съответните власти на заинтересованата държава. Нормата има пряко приложение към фактологията по процесния случай. По делото е прието са установено, че цигарите, предмет на контрабандата по НОХД № 180/2011 г. на Окръжен съд гр. Кюстендил са превозвани с л. а "У.", с рег. № - собственост на въоръжените сили на Република У., което е средство за осъществява изпълнителното деяние на престъплението, извършено от осъдените двамата украински граждани и принадлежи на въоръжените сили на У. . Българските власти, които са го задължали са били задължени да го предадат на властите на държавата на чиито въоръжени сили принадлежи. ВКС изцяло споделя аргументите в искането за възобновяване, че горепосочените международни договори, които са част от националното ни обективно право, имат приоритетно приложение спрямо нормите на същото, когато им противоречат ( съгл. чл. 5, ал. 4 от Конституцията на Р България). Като не е приложил нормата, която е следвало да бъде приложена, КОС съществено е нарушил закона. По смисъла на чл. 348, ал. 1. т. 1, вр. с ал. 2 НПК допуснатото касационно основание е и основание за възобновяване по чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК и за отмяна на атакуваното определението в частта по приложението на чл. 242, ал. 8 НПК на процесния автомобил. Налице е основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, поради което ВКС уважава искането и възобновява наказателното производство по отношение на частта от определението от 20.04.2011 г. по НОХД № 180/2011 г. на Окръжен съд гр. Кюстендил относно постановеното отнемане на средството на престъплението. Отменява атакуваната част от определението и прилага материалното право - съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията и чл. III, т. 4 от "Споразумението между страните - членки на НАТО и страните партньори, участващи в "Партньорство за мир", относно статута на техните въоръжени сили" служебното транспортно средство л. а "У. ", с рег. № като средство на извършеното престъпление по чл. 242, ал. 1, б. "д" и "е", вр. чл. 20, ал. 2 НК и вр. чл. 55, ал. 1, т. 1 и ал. 3 НК по нохд№ 180/2011 г. на Окръжен съд гр. Кюстендил не подлежи на отнемане в полза на българската държава по правилото на чл. 242, ал. 8 НК. Поради особеният си статут на вещ, която е част от въоръжените сили на Република У., същата подлежи на връщане на въоръжените сили на Република У. Предвид горното и на основание чл. 422, ал. 1, т. 5, вр. чл. 348, ал. 1, т. 1 и чл. 425, ал. 1, т. 2 НПК, съставът на ВКС, III н. о.

Цитирани разпоредби

1
  • чл. 242, ал. 7