Решение № 4300 от 2.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 555/2021 г.

Решение № 4300 от 2.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 555/2021 г., VII о., докладчик съдията Мирослава Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на "Ди Ел Ем Консултинг" АД, гр. София, чрез адв. Б., срещу решение № 7306/26.11.2019 година на Административен съд – София-град по адм. д. № 7478/2019 година, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение №BG05M00P001-1. 003-1300/5/07.06.2019 година на заместник-министъра на министерство на труда и социалната политика и ръководител на управляващия орган на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" 2014 – 2020 година в частта по т. 3 от решението.

Съдебното решение е поправено с решение № 2403/05.05.2020 година на АССГ по номера на същото дело.

С оспорения пред АССГ административен акт, на основание чл. 62, ал. 1, във връзка с ал. 3 и проведена процедура по чл. 63, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) във връзка с чл. 73, ал. 2 от същия нормативен акт, е отказана верификация на сумата от 79230, 00 лева по бюджетно перо 6 "Разходи за закупуване на работно облекло, лични предпазни средства, оборудване и обзавеждане, ДНА и стопански инвентар, в това число и разходи за оборудване на работни места на хора с увреждания, пряко свързани с финансираните дейности и необходими за постигане на поставените цели, както и подробно мотивирани в проектното предложение", за закупуване на автобус по фактура № 3110300180/08.06.2017 година, с издател "Булавто България" АД, поради неизпълнение на изискването на чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕСИФ за допустимост на разходите.

Касаторът, преименуван на "Зейтуна Бей" ЕАД, релевира касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК – допуснати съществени процесуални нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Съдът не обсъдил всичките му възражения, в това число и това за смесване в административното производството на процедурата по верификация и тази по определяне на финансова корекция, при вписване на основанията по чл. 62, ал. 1 във връзка с ал. 3 от ЗУСЕСИФ паралелно с това по чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ. По делото били представени доказателства за относимост на разхода към проектните дейности, спазване на процедурата по външно възлагане на доставката на процесния автобус и действително извършване на разходите пред периода на допустимост (Протокол – "Лист за извършена проверка на място" от Ръководителя на управляващия орган (РУО) на 17.05.2019 година). Това предполагало допустимост на разхода. Неправилен бил изводът на органа, възприет механично от първоинстанционния съд, за нецелесъобразност на същия разход. "Ди Ел Ем Консултинг" АД извършвало специализирана услуга по управление на Апарт хотел "Казабланка". По проекта на бенефициера за нуждите на Апарт хотел "Казабланка" били назначени лица на длъжностите: "камериер", "готвач", "мияч съдове", "работник поддръжка на сгради", "помощник готвач", "сервитьор", "барман", "майстор, производство на хлебни изделия", "пиколо", "администратор хотел", "отговорник/специалист, техническа поддръжка", "счетоводител". Транспортирането на назначените лица от и до работното им място било извършено със закупения по проекта автобус. Автобусът бил управляван от служител на хотела – К. К., тъй като за разкритата позиция "шофьор", въпреки положените усилия за назначаването на такъв по проекта, липсвала кандидатура. Прави искане за отмяна на обжалваното съдебно решение и постановяване на друго, с което да се отмени като незаконосъобразно решение №BG05M00P001-1. 003-1300/5/7.06.2019 година на заместник-министъра на министерство на труда и социалната политика и ръководител на управляващия орган на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" 2014 – 2020 година в частта по т. 3 от решението. Претендира разноски по делото.

Ответникът, ръководителят на управляващия орган на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" 2014 – 2020 година, чрез главен експерт с юридическа правоспособност Д. Д., оспорва касационната жалба като неоснователна.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

При извършена служебна проверка за допустимост на касационната жалба, съдебният състав на седмо отделение на Върховния административен съд приема, че същата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна с правен интерес.

Производството пред Административен съд – София-град е образувано по жалба на "Ди Ел Ем Консултинг" АД, преименувано на "Зейтуна Бей" ЕАД, срещу решение №BG05M00P001-1. 003-1300/5/7.06.2019 година на заместник-министъра на министерство на труда и социалната политика и ръководител на управляващия орган на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" 2014 – 2020 година в частта по т. 3 от решението.

За да отхвърли жалбата срещу решението, съдът е приел, че актът е издаден от компетентен орган, във валидна писмена форма, при спазване на процедурата по издаването му и правилно приложение на материалния закон. Разходите за закупения автобус били нецелесъобразни в нарушение на чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕСИФ, тъй като оборудването не обезпечавало описаното проектно предложение.

При извършена служебна проверка на основанията по чл. 218, ал. 2 от АПК, съдебният състав приема, че обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо.

Касаторът прави общи възражения за допуснати от първоинстанционния съд съществени процесуални нарушения. При приложение на чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната инстанция не следи служебно за този порок, поради което и общото възражение се явява неоснователно.

Досежно правилното приложение на материалния закон:

Предмет на контрол за законосъобразност пред АССГ е решение № BG05M00P001-1. 003-1300/5/07.06.2019 година на заместник-министъра на министерство на труда и социалната политика и ръководител на управляващия орган на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" 2014 – 2020 година в частта по т. 3 от решението.

С последното, на основание чл. 62, ал. 1, във връзка с ал. 3 и проведена процедура по чл. 63, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) във връзка с чл. 73, ал. 2 от същия нормативен акт, е отказана верификация на сумата от 79230, 00 лева по бюджетно перо 6 "Разходи за закупуване на работно облекло, лични предпазни средства, оборудване и обзавеждане, ДНА и стопански инвентар, в това число и разходи за оборудване на работни места на хора с увреждания, пряко свързани с финансираните дейности и необходими за постигане на поставените цели, както и подробно мотивирани в проектното предложение", за закупуване на автобус по фактура № 3110300180/08.06.2017 година, с издател "Булавто България" АД, поради неизпълнение на изискването на чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕСИФ за допустимост на разходите.

Решението е неправилно, при следните съображения от правна страна:

1. Оспореният акт представлява решение за верификация на постъпило искане за окончателно плащане. На национално ниво процедурата по верификация на разходвани средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЕСИФ) по смисъла на чл. 1, ал. 2 от ЗУСЕСИФ, е разписана в раздел втори от глава пета на същия нормативен акт. Чл. 62, ал. 1 от ЗУСЕСИФ във връзка с ал. 3 от същия нормативен акт предоставя компетентност на ръководителите на управляващите органи по програмите да верифицират разходването на средствата по тях, представляващи средства от ЕСИФ, след проверка на документите, представени към искането за плащане, и на проверки на място, когато това е приложимо, и извод за допустимост на същите. Предпоставките за допустимост на разходите при условията на кумулативност са разписани в чл. 57, ал. 1 от ЗУСЕСИФ. Възможността за изискване на допълнителни документи към исканията за верификация е разписана в чл. 63 от ЗУСЕСИФ.

Основателно е възражението на касатора за неприложимост на процедурата по чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ в рамките на тази по верификация на средства от ЕСИФ. По принцип, няма обективна пречка, както твърди експерт Д. в отговора на касационната жалба, в рамките на един материален носител да бъдат обективирани паралелно волеизявления на органа по две различни процедури, по верификация и по определяне на финансова корекция. Изписването в случая обаче, като правното основание за издаване на акта на чл. 63, ал. 1 от ЗУСЕСИФ във връзка с чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ по никакъв начин не обосновава извода за твърдяното от експерта Д. паралелно вписване на две воли. Напротив, разпоредба от раздел трети на глава пета от ЗУСЕСИФ в частта досежно процедурата по определяне на финансова корекция напълно неправилно е привързана към такава от раздел втори на глава пета от ЗУСЕСИФ досежно процедура по верификация. Подобно привързване ("във връзка") не мотивира извод за обективиране на две самостоятелни волеизявления в рамките на две независимо извършващи се една от друга проверки, дори и на един материален носител. Налага се извод за незаконосъобразно привързване на правни норми от различни процедури, което нарушава правото на защита на бенефициера. Първоинстанционният съд не е обсъдил това възражение на бенефициера – жалбоподател и неправилно е мотивирал законосъобразност на административен акт издаден на относимо и валидно правно основание.

2. Материалноправното основание за недопустимост на разхода, изписано от РУО, е това на чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕСИФ. Първоинстанционният съд е направил извод за относимост на правното основание към доказаната по спора фактическа обстановка, без такава да е изяснена в пълнота, както и без пряка обвързаност и относимост на конкретни факти към сочената правна норма.

Според мотивите на административния акт, разходите за закупеното по проекта оборудване не обезпечават работно място, поради което същите са нецелесъобразни и недопустими. Първоинстанционният съд споделя извода като относим към фактите. Установена фактическа обстановка по спора обаче липсва.

Хипотезата на чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕСИФ изисква разходите да попадат в разходите по документите по чл. 26, ал. 1 от ЗУСЕСИФ и в разходите по одобрения проект, като категория разходи.

Анализ досежно процесните разходи с оглед хипотезата на изписаната в акта правна норма липсва.

По делото е представен и приет като доказателство т. нар. "Лист от извършване на проверка на място от УО" с дата 17.05.2019 година. Видно от същия обаче, извършените разходи към проектните дейности са относими към същите, така както са описани в договора; същите са действително извършени и платени през периода на допустимост и отразени в счетоводната и данъчна документация на бенефициера.

Отнасяйки извода на проверяващите за относимост на разходите към проектните дейности, така както са описани в договора, обективиран в този лист (част от преписката и проверката на място в процедурата по верификация), към мотивите за недопустимост на разхода по т. 3 от решението на основание чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕСИФ, се формира извод за противоречивост на волята на органа, при липса на изяснена фактическа обстановка и фактическа обосновка на извода в частта по приложената правна квалификация. Чл. 57, ал. 1, т. 2 от ЗУСЕСИФ изисква разходите, предмет на верификация да попадат сред допустимите съгласно Насоките за кандидатстване по проекта и одобрения от РУО проект на бенефициера. Заключението на РУО в посочения лист за относимост на разходите по дейности съгласно договора с бенефициера противоречи на извода по т. 3 в обжалвания акт за недопустимост на посоченото основание. Това противоречие не е констатирано от първоинстанционния съд, който без анализ на фактите във връзка с направеното от РУО заключение, е приел последното за съответстващо на фактическата обстановка и приложеното право.

Горното обосновава извод за неправилно приложение на закона от първоинстанционния съд. Решението му следва да бъде отменено. Вместо него следва да се постанови друго, с което да се отмени решение № BG05M00P001-1. 003-1300/5/07.06.2019 година на заместник-министъра на министерство на труда и социалната политика и ръководител на управляващия орган на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси" 2014 – 2020 година в частта по т. 3 от решението и преписката да се върне на РУО по програмата за процедиране на искане за плащане № 2 на "Зейтуна Бей" ЕАД по проект № BG05M00P001-1. 003-1300-С01 в частта по т. 3 за сумата от 79230 лева по бюджетно перо 6 (с наименование на юридическото лице към момента на подаване на заявлението по проекта "Ди Ел Ем Консултинг" АД).

Предвид изхода на спора, на касатора се дължат разноски за две съдебни инстанции в размер на 2584, 60 лева по представен списък, от които 1000 лева заплатено адвокатско възнаграждение за касационна инстанция и от по 792, 30 лева държавна такса за всяка съдебна инстанция.

Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс, съставът на седмо отделение на Върховния административен съд