Решение № 14544 от 9.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11150/2011 г.

Решение № 14544 от 9.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 11150/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. С решение № 9221 от 24.06.2011 г., постановено по адм. д. № 8193/10 г. Върховният административен съд, пето отделение, е обявил нищожността на Заповед № РД-26-259 от 25.05.2010 г. на Министъра на отбраната и е осъдил Министерство на отбраната да заплати на Елена Василева Цолова разноски по делото в размер на 300 лв. Срещу така постановеното решение е подадена касационна жалба от Илияна Благоева в качеството й на пълномощник на министъра на отбраната. В същата се прави оплакване, че решението на тричленния състав на Върховния административен съд, пето отделение, е неправилно поради нарушение на материалния закон - отменителна основание по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение на Върховният административен съд, пето отделение, като неправилно и незаконосъобразно и вместо него да постанови друго такова, с което да отхвърли жалбата. Ответницата по касационната жалба Елена Василева Цолова чрез своя процесуален представител взема становище за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е процесуално допустима, а по същество е не основателна и следва да бъде оставена без уважение. Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е не основателна. С решението си тричленният състав на Върховният административен съд, пето отделение, е обявил нищожността на Заповед № РД-26-259 от 25.05.2010 г. на Министъра на отбраната, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. е прекратено служебното правоотношение с Елена Василева Цолова за длъжността "старши експерт" в сектор Центрове за индивидуално социално обслужване - Смолян, Териториална дирекция Пловдив, главна дирекция "Управление на социалните дейности" при изпълнителна агенция "Социални дейности" на министерство на отбраната. . Тричленният състав е описал подробно установената фактическа обстановка по спора, събраните по делото доказателства и прочие, след което е пристъпил към изграждане на своите изводи. Направен е извод, че оспорената заповед е нищожна, тъй като е издадена от некомпетентен орган. Посочено е, че съгласно чл. 108, ал. 1 от ЗДСл. служебното правоотношение се прекратява от органа по назначаването, а издалият заповедта министър на отбраната не притежава това качество. В подкрепа на този извод съдът е направил анализ на формирането, структурата и задачите на Изпълнителна агенция "Социални дейности на Министерство на отбраната", качеството на юридическо лице на същата по смисъла на чл. 2, ал. 1 от устройствения й правилник, поради което орган по назначаването се явява нейният изпълнителен директор - чл. 7, т. 7 от устройствения правилник/. Подобни изводи са направени и по отношение на преобразуваната изпълнителна агенция "Военни клубове и военно-почивно дело", като при преобразуването на агенцията служебните правоотношения с държавните служители следва да се запазят по аргумент от чл. 87а от ЗДСл. и § 4, ал. 2 от ПЗР на ПМС № 54/2010 г., а служителите следва да преминат към новите структури съобразно разпределението на дейностите във връзка с организацията на социалната, културно-масова и военно-патриотична дейност и отдиха на военнослужещите. Прието е, че дейностите, осъществявани от жалбоподателката/сега ответник по касация/, преминават към ИА "Военни клубове и военно почивно дело", от което следва, че последващите длъжностни промени, предвидени в длъжностното разписание и свързаните с това съкращения на длъжности, следва да бъдат извършени от органа по назначаването на изпълнителната агенция. На база на изложеното е направен извод, че министърът на отбраната няма качеството на орган по назначаването по отношение на изпълнителната агенция и не е компетентен да прекратява служебните правоотношения на служителите в нея, в това число и с жалбоподателката. Тричленният състав е изложил и мотиви защо приема, че обстоятелството, че функциите по адаптация на освободените от кадрова военна служба служители преминава към Министерство на отбраната /чл. 2, ал. 3, т. 1 от ПМС № 54/2010 г./ не може да обоснове обратния извод. Посочено е, че тази функция не е определяща за длъжността, изпълнявана от жалбоподателката /всички основни компетенции са свързани с организиране отдиха, социалните и културно-масовите мероприятия на военнослужещите/ и не изразява същността на изпълняваните от нея служебни задължения, а е само едно от правомощията, включени в системата от функции. Така постановеното решение е правилно и законосъобразно. Основното оплакване, което се поддържа в касационната жалба е за допуснато нарушение на материалния закон. Навеждат се доводи, че в противоречие с материалния закон тричленният състав е приел, че министърът на отбраната не е компетентен да издаде процесната заповед. Посочва се, че след преобразуването на ИА "Социални дейности на министерство на отбраната" в ИА "Военни клубове и военно почивно дело" дейността, изпълнявала от г-жа Цолова е преминала към министерство на отбраната, а не е останала в изпълнителната агенция, каквито мотиви е развил първоинстанционния съд. Направените оплаквания са неоснователни. По делото няма спор за факти и същите правилно са възприети от първоинстанционния съд. Спорният въпрос е досежно това дали министърът на отбраната има качеството на орган по назначаването по смисъла на чл. 108 от ЗДСл., респективно има ли правомощия да издаде процесната заповед за прекратяване на служебното правоотношение със служителката Елена Цолова. Даденият отрицателен отговор на този въпрос е логически обоснован и намира подкрепа във фактите по делото и закона. Съгласно ПМС № 54/2010 г. към Министерство на отбраната преминават следните дейности от реорганизираната ЕА"Социални дейности към МО"- връзки с военно-патриотичните съюзи и организации, осъществяване дейността по социалната адаптация на личния състав, освободен от военна служба, координирането и осъществяване на дейности по подпомагане на военнослужещите, цивилните служители, военноинвалидите, военнопострадалите и пенсионираните военнослужещи. От доказателствата по делото, в това число и от заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-кадрова експертиза, се установява, че функциите и задълженията на длъжността, заемана от Елена Цолова, не се включват като служебни задължения в правомощията на дирекция "Човешки ресурси" към Министерство на отбраната, а същите в значителна степен, с добавени нови задължения, се включват в длъжността характеристика на длъжността "главен експерт" и "главен специалист" във Военен клуб - Смолян, отдел "Централен" на дирекция "Управление на военните клубове и военно почивно дело"на ИА "Военни клубове и военно-почивно дело". При това положение първоинстанционният съд обосновано е приел, че извършваните структурни промени в длъжностното разписание на изпълнителната агенция и свързаните с това съкращения на длъжности следва да се извършват от органа по назначаването на агенцията, какъвто по силата на устройствения й правилник се явява изпълнителният й директор /чл. 10, т. 7 от правилника/, а не министърът на отбраната. След като министърът на отбраната няма качеството на орган по назначаването, то същият не е компетентен да издаде процесната заповед № РД-26-259 от 25.05.2010 г., поради което същата се явява нищожна и правилно е прогласена за такава от тричленния състав. По изложените съображения следва да бъде прието, че обжалваното решение на тричленния състав на ВАС е правилно и законосъобразно и не страда от пороците, сочени в касационната жалба и следва да бъде оставено в сила при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, петчленен състав на втора колегия,