Решение № 7442 от 8.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3994/2009 г.

Решение № 7442 от 8.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3994/2009 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Пенка Гетова Съдебното производство по чл. 238, ал. 1 във вр. с чл. 239, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по молба на Петър Илиев Георгиев от гр. Берковица, с направено искане за отмяна на влязло в сила решение, постановено по адм. д. № 4861/2007 г. на Върховния административен съд, първо отделение. В молбата се поддържа, че след постановяването на съдебното решение молителят е открил нови обстоятелства, които са от съществено значение по делото и които при решаването му не са могли да бъдат известни на молителя. Посочва, че новите обстоятелства са влезли в сила данъчни актове за прихващане и връщане (ДАПВ) за месеците януари, март, юни и ноември 2000 г., които се отнасят към ревизирания период и в тях се съдържат релевантни за делото факти, относно облагането на молителя по реда на ЗОДФЛ (отм.). Молителят не е представил към молбата си писмени доказателства за влезли в сила ДАПВ. Ответната страна - директорът на дирекция "ОУИ" - Велико Търново в писмен отговор изразява становище за неоснователност на молбата за отмяна. Върховният административен съд, петчленен състав, като прецени допустимостта и основателността на молбата за отмяна намира, че е подадена от надлежна страна в срока по чл. 240, ал. 2 АПК и разгледана по същество е неоснователно по следните съображения: С решение № 11915 от 28.11.2007 г. по адм. д. № 4861/2007 г. на ВАС - I отделение, в производство по чл. 208 АПК, образувано по жалба на Петър Илиев Георгиев, съдът е оставил в сила решение № 558/16.03.2007 г. по адм. д. № 704/2005 г. на окръжен съд - Велико Търново. С това решение окръжният съд е отхвърлил жалбата на Петър Георгиев срещу ДРА № 250/8.07.2005 г. за определени задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ за 2000 г. - 2002 г. вкл., за доходите, произтичащи от дейността му като ЕТ "Металик - Петър Георгиев", вследствие на преобразуване на финансовия му резултат за ревизираните периоди с непризнати разходи по фактури, издадени от "Гама Инвест" ЕООД. Отказът на данъчния орган да признае разходите по фактурите е мотивиран с констатация от насрещна проверка, при която доставчикът не може да бъде открит на данъчния си адрес и не е представил исканите с уведомяване по реда на чл. 50 от ДПК доказателства за материална и техническа обезпеченост за осъществяване на доставки на стоките, отразени в оспорените данъчни фактури. Делото е решено от съда, без да се представят допълнително от жалбоподателя нови счетоводни първични доказателства. Пред касационната инстанция молителят като касационен жалбоподател също не е представил на основание чл. 219, ал. 1 АПК писмени доказателства за установяване на касационните основания за отмяна на съдебното решение. Молителят не е установил с надлежни за това доказателства, че доставките по спорните фактури са реално осъществени. При тези установени обстоятелства за процесуалното поведение на молителя и за изискването на чл. 37, т. 5 ДОПК за пълно и всестранно изясняване на фактическата обстановка съдилищата са приели за установено, че фактическите констатации в обжалвания ревизионен акт се основават на действителни факти, установени по реда на ДОПК. Тези съображения съдът излага, за да обоснове правния си извод, че в искането си молителят поддържа основания за отмяна на решението, поради съществено нарушение на процесуални правила - неправилно прилагане на процедурата по ДОПК и за нарушение на приложимия закон, които доводи са предмет на касационното обжалване по реда на чл. 209, т. 3 АПК, което обжалване е реализирано от молителя. Молбата на молителя Георгиев за отмяна на посоченото съдебно решение е неоснователна, тъй като посочените в нея факти нямат характера на нови обстоятелства, които да обосновават искането за отмяна на постановеното от Върховния административен съд решение. В разпоредбата на чл. 239, т. 1 от АПК е посочено, че актът подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Тази непълнота на доказателствения материал не трябва да се дължи на виновно поведение на страната спрямо собствения й интерес, нито пък да е резултат от порочни действия на съда, които са основания за касационно обжалване. Твърденията за наличие на издадени на молителя ДАПВ (без цитирани номер и дата на издаване) за данъчни периоди месец януари, март, юни и ноември 2000 г., не представляват нови обстоятелства, съответно нови писмени доказателства, които да не са могли да бъдат установени от лицето или неговия процесуален представител при обикновеното преглеждане на материалите по делото, съответно чрез ангажиране на съответните доказателствени средства в хода на съдебното производство или да са възникнали след постановяване и влизане в сила на съдебното решение. Ако молителя е имал възражения по допуснати процесуални нарушения (изложените от него твърдения за недоокомплектоване на административната преписка с издадени ДАПВ за данъчни периоди м. 01, м. 03, м. 06 и м. 11.2000 г.) по обжалване на ДРА № 250/8.07.2005 г., предмет на разглеждане по адм. д. № 4861/2007 г., по което е постановено разглежданото в настоящото производство решение № 11915/28.11.2007 г. на ВАС, той е могъл да ги изтъкне по време на административното, първоинстанционното и касационното производство по делото и да направи съответните доказателствени искания. Тези факти и обстоятелства не са нови за него, тъй като той е имал възможност да се запознае с всички доказателства, събрани и приложени към делото. Това че не го е сторил се дължи на неговото бездействие и липса на дължима грижа за собствените му интереси, което не е и не може да бъде основание за отмяна на горецитираното съдебно решение. Основание за отмяна по реда на чл. 237 и сл. от АПК са само доказателствата, които са нови, т. е. не са могли да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото при полагане на дължимата грижа от страната, искаща отмяната, до момента, в който най-късно е могла да стори това - момента на приключване на устните състезания в последната инстанция по същество. В молбата е посочено като единствено основание за отмяна - чл. 239, т. 1 от АПК, но от съдържанието на същата може да се направи извод, че искането за отмяна е направено и на основание чл. 239, т. 4 от АПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК. Това е така, тъй като в молбата е цитирано друго съдебно решение № 12461/19.11.2008 г. по адм. д. № 8008/2008 г. по описа на ВАС, за което се твърди, че разрешава същия правен въпрос между същите страни по различен начин. Следва да се има предвид обстоятелството, че съдебното решение няма характер на ново писмено доказателство от съществено значение за делото, тъй като то представлява съдебен акт, с който се разрешава конкретен правен спор, възникнал между определени страни и по конкретен въпрос, като целта на страните е неговото разрешаване в съответствие със закона. По изложените съображения искането е неоснователно и не следва да се допусне отмяна на влязлото в сила решение, постановено по адм. д. № 4861/2007 г. на ВАС - първо отделение. Водим от горното, Върховният административен съд - петчленен състав на основание чл. 244, ал. 1 АПК