Решение № 8323 от 20.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1772/2017 г.

Решение № 8323 от 20.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 1772/2017 г., V о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Й. Х. М., чрез пълномощника му адв. В. Б., против решение № 7674 от 05.12.2016 г., постановено по адм. дело № 412/2016 г. по описа на Административен съд - С.-град (АССГ), Второ отделение, 31 състав, с което е отхвърлена жалбата му против решение № 5 от 08.10.2013 г. на Комисията за лицензиране и за дейността на агентите на играчи към Българския футболен съюз (БФС). В касационната жалба са развити доводи за неправилност на решението поради необоснованост на изводите на съда, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва се изводът на съда, че обжалвания акт не е нищожен, като се сочи, че Комисията за лицензиране и за дейността на играчи към БФС не притежава правомощия да разглежда спорове за неизпълнение на договори за футболно представителство и да постановява решения в тази връзка. Същата не притежава правораздавателни функции. С оспореното решение на комисията не се налага административна санкция - глоба, нито се отнема или разрешава предоставянето на лиценз, а се постановява решение за осъждане за неизпълнение на договорно задължение, произтичащо от договорни отношения, с което се осъществяват правораздавателна функция, каквато административния орган не притежава, поради което процесния акт е нищожен, но това не е отчетено от съда. Иска се отмяна на постановеното съдебно решение и да бъде обявена нищожността на оспореното решение. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции. О. К. за лицензиране и за дейността на агентите на играчи към БФС не изразява становище по касационната жалба. Становище за неоснователност на същата е представено от името на Българския футболен съюз, който не е страна в производството. Ответникът - С. В. не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че постановеното решение е валидно, допустимо и правилно и моли да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на пето отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна - участник в производството пред първата инстанция, против подлежащ на оспорване съдебен акт, който е неблагоприятен за него, както и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Преценявайки данните по делото, и осъществявайки служебен контрол за допустимостта на постановеното съдебно решение на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение, приема, че постановеното решение е недопустимо като постановено по недопустима жалбата, насочена против акт, който не подлежи на обжалване по административен ред, тъй като няма характеристиките на индивидуален или друг административен акт. Производството пред АССГ е образувано по жалба, подадена от настоящия касатор Й. Х. М., против решение № 5 от 08.10.2013 г. на Комисията за лицензиране и за дейността на агентите на играчи към Българския футболен съюз, с което е постановено М. да заплати на агента си С. В. сумата общо от 9000 (девет хиляди) лева, в четиринадесетдневен срок от датата на получаване на решението, както и на основание чл. 48, ал. 1, б. "а" му е наложена санкция "порицание" за допуснато нарушение на Правилника за работа с лицензираните агенти и играчи. Решението е потвърдено с решение от 25.05.2014 г. по арбитражно дело № 15/2013 г. на Арбитражния съд при Български футболен съюз. С определение № 640 от 03.02.2016 г., постановено по образуваното административно дело № 412/2016 г. по описа на Административен съд С.-град, съдът е оставил без разглеждане подадената жалба и производството по делото е прекратено. За да постанови този резултат съдът е приел, че обжалваното решение няма характер на индивидуален административен акт, тъй като издателят му не е действал като административен орган или като друг такъв, овластен от закона, съгласно § 1, т. 2 от Допълнителните разпоредби на АПК. Съдът е приел, че БФС е лицензирана спортна федерация и като такава е лицензирана да осъществява спортно правосъдие и спортен арбитраж, съгласно чл. 19, ал. 1, т. 10 от Закона за физическото възпитание и спорта (ЗФВС) но тези правомощия са само за самоуправление и контрол, но не и правомощия на административна власт. Решенията на комисиите и Арбитражния съд при БФС, като негови органи, не подлежат на съдебен контрол и по специалния ред за съдебен контрол върху актовете на органи на сдружения с нестопанска цел, уреден в чл. 25, ал. 6 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ). С определение № 8778 от 13.07.2016 г., постановено по адм. дело № 5240/2016 г., тричленен състав на ВАС е отменил прекратителното определение на АССГ и е върнал делото на съда за продължаване на съдопроизводствените действия. Тричленният състав на ВАС е счел, че съгласно чл. 14 от ЗФВС спортните федерации са доброволни сдружения на спортни клубове по един или сходни видове спорт, които координират развитието, практикуването и администрирането на съответния вид спорт на национално ниво и ги представляват пред държавата и международните спортни организации, като за целта се регистрират като юридически лица с нестопанска цел за осъществяване на общественополезна дейност. БФС е независимо доброволно обединение на футболни клубове и техни сдружения и осъществява своята дейност в съответствие с българското законодателство и правилата на международното спортно сътрудничество и е регистриран като юридическо лице с нестопанска цел за осъществяване на обществено полезна дейност. С оглед разпоредбата на чл. 14 от ЗФВС разполага с правомощието да администрира спорта футбол на национално ниво и е получил спортна лицензия. Това, съгласно § 1, т. 9 от ДР на ЗФВС е официално признание и разрешение за осъществяване на спортна дейност с произтичащите от това права, задължения и отговорности. С получаването на лицензия на основание чл. 19, ал. 1, т. 9 и 10 от ЗФВС, БФС има право да налага санкции в определени случаи, да осъществява спортно правосъдие и спортен арбитраж, както и да приема правила за дейността на арбитражен орган, който се произнася по посочените в чл. 19, ал. 1, т. 10 от ЗФВС въпроси и по спорове, определени в правилниците на федерацията. От анализа на тези разпоредби, съдът е извел извод, че БФС при осъществяване на дейността си действа като орган по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на АПК, доколкото е организация, която по силата на закон е носител на публични субективни права и задължения, и която е овластена въз основа на закон с конкретни правомощия. Съгласно чл. 19, ал. 1, т. 10 от ЗФВС, БФС е овластен сам да определя начина и реда за осъществяване на делегираните му правомощия, като съгласно устава е определил свои органи. По тези съображения, тричленният състав на ВАС е приел, че обжалваното решение подлежи на съдебен контрол, като това следва и от нормите на международните договори, ратифицирани, обнародвани и влезли в сила за Р. Б., свързани с правото на съдебна защита - чл. 14, т. 1 от Международния пакт за гражданските и политическите права, ДВ, бр. 43/1976 г., признаващ "основното право на всяко лице при оспорване на правата и задълженията му в граждански процес на справедливо и публично разглеждане на делото от компетентен, независим и безпристрастен съд, установен със закон", чл. 6, § 1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи, ДВ, бр. 80/1992 г. във връзка с чл. 6, т. 2 и т. 3 от Договора за Европейския съюз, според който "всяко лице при определянето на неговите граждански права и задължения или при наличието на каквото и да е наказателно обвинение срещу него има право на справедливо и публично гледане на неговото дело в разумен срок от независим и безпристрастен съд, създаден в съответствие със закона". Тричленният състав на ВАС е дал указания, след връщане на делото, АССГ да провери дали спорът му е подведомствен, като събере доказателства относно правилата, които БФС е приел за изпълнение на делегираните му по силата на чл. 19, ал. 1, т. 10 ЗФВС правомощия, какви са приетите правила за работа на Лицензионната комисия и Апелативната комисия по лицензирането и на Арбитражния съд при БФС, както и въпросите, по които те са компетентни и съответно вида на актовете, които постановяват, с оглед които да извърши преценка за вида и характера на обжалвания акт, съответно подлежи ли на обжалване и по какъв ред, дали са приложими разпоредбите на АПК, съответно преценка по чл. 135 от АПК. След връщане на делото, с разпореждане от 12.10.2016 г., АССГ се е произнесъл, че жалбата е допустима за разглеждане по реда на АПК, с оглед задължителните указания на тричленния състав на ВАС, че БФС е огран по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на АПК, както и с оглед обстоятелството че в нея се съдържа твърдение за нищожност на акта, което не е ограничено със срок за обжалване. С разпореждането съдът е конституирал страните и е разпределил доказателствената тежест, като е изискал доказателства за установяване на датата на съобщаване на оспореното решение. След приключване на съдебното дирене, съдът подробно е обсъдил събраните доказателства и от фактическа страна е приел за установено, че между С. В. като лицензиран агент на БФС и Й. М. е сключен договор за футболно представителство (посредничество). Й. М. е сключил с ПФК "Л." договор за наемане на професионален футболист, удължен с анекс № 3 до 30.06.2013 г. С жалба № 631 от 28.05.2013 г. С. В. е сезирал БФС и Комисията за лицензиране и за дейността на агентите на играчи, че играчът му дължи по силата на договора за посредничество сумата от 9000 лева и е поискал тя да му бъде изплатена. С оспореното решение на К. М. е осъден да заплати на агента претендираната сума, както и му е наложена санкция "порицание" за допуснато нарушение на Правилника за работа с лицензираните агенти и играчи. Решението е оспорено пред Арбитражния съд пир БФС, като с решение от 23.05.2014 г., по арбитражно дело № 15/2013 г. на Арбитражния съд е потвърдено. При тези данни, от правна страна съдът е приел, че предвид мотивите на отменителното определение на ВАС, тези изложени в разпореждането на АССГ от 12.10.2016 г., разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от Устава на БФС според която ФК членове на БФС, техните членове, футболисти, треньори и други длъжности, служебни и медицински лица и агентите на футболисти не могат да се отнасят за разглеждане пред съдилищата на Р. Б. спорове, произтичащи от взаимоотношенията им в системата на съюза, е в противоречие с чл. 6, § 1 от ЕКПЧОС и следва да се приеме, че жалбата е подадена против подлежащ на оспорване по реда на АПК администативен акт. По оплакванията за унищожаемост жалбата е просрочена, като подадена след изтичане на преклузивния срок по чл. 149 от АПК, но е допустима по оплакванията за нищожност, които не са ограничени със срок. Съдът е приел, че постановения акт е валиден, постановен от компетентен орган, тъй като съгласно чл. 19, ал. 1, т. 9 и 10 от ЗФВС, БФС има право да налага санкции в определени случаи, до осъществява спортно правосъдие и спортен арбитраж, както и да приема правила за арбитражен орган, който се произнася по посочените в чл. 19, ал. 1, т. 10 въпроси и по спорове, определени в правилниците на федерацията. БФС, чрез лицензионната комисия, е упражнила тези правомощия, като съгласно чл. 42, във вр. с чл. 48, ал. 1, б. "а" от Правилника за лицензиране и за дейността на агентите на играчи, за нарушения на същия може да наложи санкция "порицание", а съгласно чл. 40, ал. 1 е компетентна да реши спорове във връзка с дейността на агентите на играчи като първа инстанция, включително и с предмет парични вземания. В този смисъл е и чл. 4, ал. 2, т. 1 от Устава на Арбитражния съд при БФС. С. актът е издаден от компетентен орган, поради което съдът е отхвърлил жалбата на М.. Така постановеното решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено. Изложените от тричленния състав на ВАС мотиви в отменителното му определение № 8778 от 13.07.2016 г., постановено по адм. дело № 5240/2016 г., по описа на ВАС относно обжалваемостта на процесното решение на Комисията за лицензиране и за дейността на агентите на играчи към Българския футболен съюз не са задължителни за настоящия състав и не се споделят от него. Обжалваното решение на Комисията за лицензиране и за дейността на агентите на играчи към Българския футболен съюз няма характер на административен акт и не подлежи на съдебен контрол по реда на АПК. Комисията е орган на БФС, определен с Устава на БФС, който в раздел VII "Спортно правосъдие" определя дисциплинарните органи, които следва да се занимават и решават споровете в системата на БФС, в съответствие с Устава и вътрешните актове на съюза, с оглед предоставените с тези вътрешни правила компетенции, по определения в тях ред. Такъв вътрешен акт, приет от БФС е и приетия Правилник за лицензиране и за дейността на агентите на играчи, на основание чл. 40, ал. 1 и чл. 48, ал. 1 от който Комисията се е произнесла, както и Правилника на Арбитражния съд при БФС. БФС е сдружение на граждани за участие във физическо възпитание, спорт и туризъм, с характер на спортна организация по смисъла на чл. 3, ал. 3 и чл. 5 от ЗФВС, която е регистрирана като спортна федерация - юридическо лице с нестопанска цел, по предвидения в закона начин. Уставът на федерацията е един многостранен договор, чрез които участниците определят дейността си, органите, чрез които ще се осъществява същата, реда и правилата поради което с него не могат да бъдат предоставени властнически, административни правомощия по смисъла на § 1, т. 1 и т. 2, във вр. с чл. 21, ал. 1 от АПК. ЗФВС е направил много ясно разграничение между държавните органи за управление на физическото възпитание и спорта, визирани в глава втора и спортните организация, съответно техните органи на самоуправление по глава трета. БФС като спортна организация по чл. 14, ал. 1 от ЗФВС е федерация, на която е възложено да координира развитието, практикуването и администрирането на съответния вид спорт на територията на страната, което също е израз на основния принцип на самоуправление. Съгласно чл. 19, ал. 1, т. 10 от ЗФВС федерацията, която не се спори, че е получила спортна лицензия, е натоварена да осъществява спортно правосъдие и спортен арбитраж, да приема правила за дейността на свой арбитражен орган, който се произнася по възникването, спирането, отнемането и прекратяването на състезателни права и по спорове, определени в правилниците й, което също е израз по принципа за самоуправление. В този смисъл нито БФС, нито органите, чрез които федерацията осъществява цитираните дейности има характер на организация по смисъла на § 1, т. 2, във вр. с чл. 21, ал. 1 от АПК. Законът не овластява федерацията или органите й с административни правомощия, същите произтичат от Устава, т. е. следват от договор, поради което редът на контрол по АПК е неприложим. Правното й положение и дейностите, с които са натоварени спортните организации, в случая федерацията, изключва приеманите от нея и органите й актове да бъдат квалифицирани като административни актове, за които е приложим редът за контрол по АПК. Предвидения в устава арбитраж, също има характер на доброволен, извънсъдебен орган за правораздаване, като съгласно трайната практика на ВКС актовете му не са подведомствени на общите съдилища. Няма основание да бъде прието, че са подведомствени и на административните съдилища, тъй като актовете му не са административни. В този смисъл, чрез актовете на този юрисдикционен орган се удовлетворяват и изискванията за право на лицата на справедлив процес, по смисъла на нормата на чл. 6, § 1 от ЕКПЧОС, във вр. с Договора за Европейския съюз. По тези съображения, постановеното от АССГ решение, като постановено по недопустима жалба, насочена против акт, който няма характер на индивидуален административен акт, по чл. 21 от АПК е недопустимо и следва да бъде обезсилено и производството по делото на АССГ следва да бъде прекратено. С оглед изхода на делото разноски не следва да бъдат присъждани. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,