Решение № 10975 от 5.11.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4994/2025 г.

Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от директора на ТП на НОИ - София - град чрез процесуален представител юрисконсулт, против Решение 9633 от 19.03.2025г. на Административен съд - София - град по адм. дело 6022/2024г. С него се отменя Решение 1040-21-170 от 29.03.2024г. на директора на ТП на НОИ- София- град, с което е отхвърлена жалба от представляващ "Яси Асетс" ЕООД срещу задължителни предписания ЗД-1-21-01541267 от 16.02.2024г., издадени от контролен орган в ТП на НОИ - София - град. С тях се предписва заличаване на данните, подадени по реда на чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО на М. Д. Д. за периода от 01.12.2023 до 31.12.2023г. с вид осигурен 01, декларация образец 1 с мотиви, че не е упражнявал трудова дейност, което е основание за осигуряване по реда на чл. 10 от КСО. Поддържат се доводи в касационната жалба, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, като от съдържанието на жалбата се извеждат като основание и останалите касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска отмяната му. Ответникът, Й. Славов, представляващ дружество "Яси Асетс" ЕООД с ЕИК 207082596, с адрес в гр. София, [адрес] чрез процесуален представител адвокатско съдружие Динев, Мандажиева, Близнакова и Калдамуков гр. София, 1407, бул. "Джеимс Баучер", 103, ет. 5, офис 7, чрез адвокат Калдамуков взема становище за неоснователност на жалбата, по съображения, изложени и в писмен вид. Представителят Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховен административен съд, шесто отделение, като взе предвид касационната жалба с доводите в нея, доводите на ответника, обжалвания съдебен акт, обжалвания административен акт, доказателствата по делото и изискванията на закона констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима и разгледана по същество е основателна, но не по съображенията, изложени в нея. Производството е образувано по жалба на дружеството-осигурител и работодател на М. Д. Д., по отношение на когото се разпорежда заличаване на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО. Мотивите на разпореждането са, че М. Д. Д. не е извършвал трудова дейност, като основание за осигуряване. Този факт е и основния спор между страните в административното и съдебното производство, от който следват осигурителните права и обезщетенията по КСО. В случая обаче, съдът е разгледал жалбата на работодателя и осигурител без участието на осигуреното лице М. Д.. По отношение на него следват пряко последиците от заличаване на данните по чл. 5, ал. 4 КСО, а всъщност той не е участник в административното и съдебно производство. За него съществува възможността по чл. 162 АПК да му бъде съобщен административния акт- задължителните предписания и преценката за участието му в процеса. Същият е бил допуснат до разпит като свидетел, чиито показания са ценени в негова полза, макар и заинтересован от изхода на делото. Той има интерес да участва в процеса в качеството на страна, поради което решението на съда да има действие спрямо него, каквото има спрямо работодател - осигурител и ТП на НОИ- чл. 177 АПК. В случая административният акт е отменен и този резултат е в полза на осигуреното лице, но М. Д. има правен интерес да установи, че е извършвал трудова дейност на общо основание, а не да изчаква нова проверка от контролните органи. В настоящият случай мотивите на съда са с указания, че при действителен трудов договор, ако не е предприето действие по обявяването му за недействителен, не може да се издават задължителни предписания. Тези мотиви задължават органа ТП на НОИ да инициира установяване на действителните отношения между работника и работодателя /трудови правоотношения/, които мотиви не се споделят от настоящата инстанция. Трудовото правоотношение може да е налице и без трудов договор, когато се извършва трудова дейност, но да не е документирано с трудов договор, което се установява от инспекцията по труда. Осигурителното отношение възниква от упражняване на трудова дейност, която може да не е налице, въпреки че има валидно подписан трудов договор, поради което едното правоотношение не винаги предполага и другото. Предвид изложеното решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд при спазване на указанията в мотивите към настоящето решение. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2 АПК Върховен административен съд, шесто отделение