Решение № 2781 от 2.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13002/2016 г.

Решение № 2781 от 2.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13002/2016 г., VII о., докладчик съдията Юлия Раева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на П. П. Х. от гр. В. срещу Решение № 130 от 14.10.2016 г., постановено по адм. д. № 161 по описа за 2016 г. на Административен съд - В., с което съдът е отхвърлил жалбата му срещу Заповед № 16-0953-000267 от 04.02.2016 г. на началника на сектор "Пътна полиция" при Областна дирекция на МВР-В. за прилагане на принудителна административна мярка изземване на свидетелство за управление на моторно превозно средство (СУМПС) на основание чл. 171, т. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) по отношение на П. П. Х.. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон. Касационният жалбоподател счита, че по отношение на него е приложима разпоредбата на чл. 158, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и отнетите му контролни точки са възстановени служебно. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново за отмяна на административния акт. От ответника - началника на сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР - В., чрез юрк. Т. е постъпил писмен отговор по касационната жалба, в който се обосновава нейната неоснователност. Претендира присъждане на разноски - юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба поради нарушение на чл. 158, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Върховният административен съд, като обсъди доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 от АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на оспорване пред административния съд е Заповед № 16-0953-000267 от 04.02.2016 г. на началника на сектор "Пътна полиция" при Областна дирекция на МВР-В., с която на П. П. Х. е приложена принудителна административна мярка "изземване на свидетелство за управление на моторно превозно средство" на основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП. За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че към датата на издаването й са били отнети всички контролни точки на водача, поради което за него е възникнало задължение по чл. 157, ал. 4 ЗДвП за връщане на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС), което той не е изпълнил. Приел е за неоснователни възраженията на жалбоподателя, че отнетите му точки е следвало да бъдат възстановени служебно до максималния размер. Въз основа на събраните по делото доказателства решаващият съд е направил извод, че оспорената заповед е издадена при наличие на соченото в нея правно основание по чл. 171, т. 4 от ЗДвП. Решението е правилно. По делото е безспорно установено, че към датата на издаване на заповедта са отнети всички контролни точки на П. Х.. Съдът е обсъдил представените по делото наказателни постановления и е достигнал до верни изводи относно броя на отнетите с тях контролни точки, както и кои от тях са влезли в сила към датата на издаване на заповедта. От събраните писмени доказателства е несъмнено установено, че към момента на издаване на заповедта са били налице материалноправните предпоставки по чл. 171, т. 4 от ЗДвП - на водача са били отнети всички контролни точки и той не е изпълнил задължението си по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП да върне СУМПС. Неоснователно е оплакването, че едно от посочените в административния акт наказателни постановления не съществува. Става въпрос за Наказателно постановление № 444 от 24.04.2013 г., с което са отнети 6 контролни точки и е влязло в сила на 27.08.2013 г. Посоченото наказателно постановление е представено с административната преписка и е прието като доказателство по делото от първоинстанционния съд. Действително в обстоятелствената част на заповедта неправилно е посочена годината на издаването му - 2014 г. вместо 2013 г., но така допуснатата очевидна фактическа грешка не опорочава законосъобразността на заповедта. Неоснователно е оплакването на касационния жалбоподател за неправилно приложение на чл. 158, ал. 1, т. 2 от ЗДвП в редакцията от ДВ, бр. 51 от 2007 г., съгласно която броят на точките за потвърждаване валидността на свидетелството се възстановява служебно, до максималния размер, след изтичане на две години, считано от датата, на която е влязло в сила последното наказателно постановление, с което на водача са отнети контролни точки. След като на касационния жалбоподател са отнети всички контролни точки, съгласно чл. 157, ал. 4 ЗДвП същият губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление. Съгласно чл. 157, ал. 5 ЗДвП лице, загубило правоспособността си да управлява МПС по реда на ал. 4, след като е върнало свидетелството за управление има право да бъде допуснато до изпит за придобиване на правоспособност при условията на тази разпоредба. В тези случаи се явява неприложима разпоредбата на чл. 158, ал. 1, т. 2 ЗДвП, тъй като същата регламентира служебно възстановяване на контролните точки само при частичното им отнемане до пълния им размер. Този извод следва от граматичното и систематично тълкуване на разпоредбите на чл. 157, ал. 5 и чл. 158, ал. 1 ЗДвП. Целта на служебното възстановяване на точките е да се стимулират водачите да не допускат нарушения на правилата за движение, докато в случаите на чл. 157, ал. 4 ЗДвП се изгубва правоспособността и с ал. 5 изрично е регламентиран единственият начин за придобиването й (в този смисъл Решение № 3660 от 19.03.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15288/2008 г., VII о. и Решение № 5733 от 23.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 10291/2011 г., VII о.). В случая по безспорен начин е установено неизпълнението на задължението по чл. 157, ал. 4 от ЗДвП и изводът на първоинстанционния съд за материална законосъобразност на заповедта е правилен. По изложените съображения не са налице касационни основания за отмяна на обжалваното решение и то следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и на основание чл. 143, ал. 4, вр. чл. 228 от АПК касационният жалбоподател следва да заплати в полза на Областна дирекция на МВР-В. юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., определен по реда на чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр. чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение