Решение № 5442 от 20.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1762/2026 г.

Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. Х. С. от [населено място], общ. Кърджали чрез адв. Милушева, против решение № 2450 от 29.12.2025 г., постановено по адм. д. № 319/2025 г. по описа на Административен съд-Кърджали, с което е отхвърлена жалбата й против заповед №521 /15.04.2025 г., издадена от кмета на Община Кърджали, с която е наредено да бъде премахнат незаконен строеж „гаражна клетка”. С доводи за необоснованост и неправилност на решението поради противоречие с материалния закон и допуснати нарушения на съдопроизводствените правила - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК се претендира неговата отмяна със законните последици и присъждане на разноски. Ответникът кмет на Община Кърджали, чрез юрк. Иванов, в писмен отговор излага доводи за обоснованост и законосъобразност на решението и моли за оставянето му в сила. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага решението да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд – Кърджали е отхвърлил жалбата на Н. С. против заповед №521 от 15.04.2025 г., издадена от кмета на Община Кърджали, с която на основание чл.44, ал.2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация /ЗМСМА/, чл.225а, ал.1, във връзка с чл.225, ал.2, т.2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/, във връзка с чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ и констативен акт №81/24.03.2025 г., е наредено на С. да премахне незаконен строеж „Гаражна клетка”, изградена от метал и дърво, с покрив от керемиди и отвор за врата, трайно закрепена върху бетонов фундамент над 10 см, с размери 6.50 м./3.60 м., височина 2.40 м., находящ се в неурегулиран поземлен имот, находящ се в урбанизираната територия на [населено място], община Кърджали. За да постанови този резултат съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и същата е в съответствие с материалния закон, поради което прави извод за нейната законосъобразност. Приема, че от събраните доказателства безспорно е установен извършен строеж по смисъла на § 5 т. 38 ДР ЗУТ без изискуемите строителни книжа. Обжалваното решение е постановено в съответствие с материалния закон,. Законосъобразен е изводът на съда, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган съгласно изискването на чл. 225а, ал. 1 ЗУТ, а именно кметът на общината, тъй като процесният строеж е пета категория по смисъла на чл. 137, ал. 1, т. 5, б. „в“ ЗУТ. Правилно съдът приема, че заповедта е издадена в предписаната от закона форма, като същата съдържа фактически и правни основания за издаването й, както и че при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Процесният незаконен строеж е индивидуализиран в достатъчна степен, както в заповедта за премахването му, така и в констативен акт №81/24.03.2025 г., изготвен от длъжностните лица, съобразно изискването на чл. 223, ал. 2 ЗУТ. С констативния акт е установено извършено незаконно строителство на гаражна клетка, изградена от метал и дърво, с покрив от керемиди и отвор за врата, трайно закрепена върху бетонов фундамент над 10 см. и е посочен извършителят на незаконния строеж – Н. С.. Гаражната клетка е с размери 6.50 м./3.60 м., височина 2.40 м. и се намира в неурегулиран поземлен имот, собственост на С., находящ се в урбанизираната територия на [населено място], община Кърджали, като за строежа няма одобрени проекти и разрешение за строеж, с което е нарушен чл. 148, ал. 1 и чл. 137, ал. 3 ЗУТ. Констативният акт е съобщен по реда на § 4, ал. 1 ДР на ЗУТ със съобщение от 24.03.2025 г., залепено на строежа и поставено на таблото за обявления в сградата на Община Кърджали. В дадения от органа 14-дневен срок /по-дълъг от законоустановения 7-дневен съгл. чл. 225а, ал. 1 ЗУТ/ от Н. С. е депозирано възражение, в което не са изложени конкретни доводи и аргументи и не са представени доказателства, оборващи констатациите в съставения акт. Възражението е разгледано и на същото е отговорено с писмо изх.№94-В4-7-/1/ от 11.04.2025 от кмета на Община Кърджали. Ето защо изводът на съда, че при постановяване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила е правилен. От събраните по делото доказателства е установено, че процесният строеж е реализиран през 2012 г., без одобрени строителни книжа, поради което същият е незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ. С оглед годината на изграждането му същият не е търпим строеж по смисъла на § 16, ал. 1 - 3 ПР ЗУТ и § 127, ал. 1 ПЗР ЗУТ, тъй като крайният момент за изграждане на евентуален търпим строеж е до 2001г. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че процесната гаражна клетка не е строеж, а преместваем обект по смисъла на § 5 т. 80 ДР на ЗУТ. Разпоредбите на чл. 56, ал. 1 и чл. 57, ал. 1 ЗУТ, и § 5 т. 80 ДР на ЗУТ, посочват кои обекти са преместваеми, като чл. 56 и 57 от ЗУТ разграничават преместваемите обекти с оглед тяхното предназначение, а § 5 т. 80 от ДР на ЗУТ с оглед на техните конструктивни особености. В тази връзка на първо място спорният гараж не отговаря на понятието за преместваем обект с оглед неговото предназначение, а именно: не е сред видовете обекти, изброени в посочените разпоредби, тъй като не е нито увеселителен, нито преместваем обект за търговски и други обслужващи дейности, нито елемент на градското обзавеждане. При липсата на това условие настоящият състав приема, че не се касае за преместваем обект, а за строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ. Касационният довод за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила също е неоснователен. Решението е постановено при изяснена фактическа обстановка, въз основа на съвкупен анализ на събраните по делото доказателства и след обсъждане на доводите и възраженията на страните. Съдебният акт отговаря на изискванията на чл. 172а, ал. 2 АПК и съдържа мотиви в подкрепа на изводите по съществото на правния спор. Процесуално обосновано е кредитирано частично заключението на СТЕ само в частта, непротиворечаща на останалите доказателства по делото – чл.202 ГПК във вр. с чл.144 АПК. Предвид изложеното, настоящата инстанция приема, че решението на Административен съд-Кърджали е валидно, допустимо и правилно и не са налице сочените от касатора основания за неговата отмяна, поради което ще следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото и надлежно заявената претенция за разноски от ответника, касаторът дължи разноски в размер на 50 евро, съставляващи юрк. възнаграждение по чл.78, ал.8 ГПК във връзка с чл.37 от ЗПП и чл.24 от Наредба за заплащане на правната помощ. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, второ отделение,