Решение № 16118 от 7.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6897/2011 г.

Решение № 16118 от 7.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6897/2011 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Блага Георгиева Джорова, от гр. Благоевград против решение № 403/28.03.2011 г. по административно дело № 87/2011 г. на Административен съд - Благоевград, с което съдът е отхвърлил оспорването на решение № 002/7.01.2011 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" - Благоевград. Поддържат се оплаквания за неправилност поради необоснованост и нарушение на материалния закон във връзка с прилагането на чл. 53, ал. 3 и ал. 4 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната по жалбата страна, директорът на Районно управление "Социално осигуряване" - Благоевград не изразява становище. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното оспорване. Касационната жалба е подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК е неоснователна. За да отхвърли оспорването, съдът е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, след спазване на административнопроизводствените правила, при точно прилагане на материалноправните разпоредби и в съответствие с целта на закона. Релевантните по спора факти сочат, че Блага Георгиева Джорова е майка на детето Васил Александров Джоров, родено на хх.хх.хххх г. Същата е ползвала отпуск по чл. 164, ал. 1 от Кодекса на труда (КТ) по трудовото си правоотношение с ЕТ "Георги Крушовски - 97" - гр. Гоце Делчев, считано от 31.12.2007 г. до 20.03.2009 г., за който период е получила съответстващото се парично обезщетение. На 2.09.2008 г. е настанила детето в ОДЗ № 2 гр. Благоевград и не е прекратила това фактическо състояние за периода, през който е получавала обезщетения по чл. 53 от КСО. С молба - декларация за изплащане на парично обезщетение за отглеждане на малко дете от 31.12.2007 г., подадена в Районно управление "Социално осигуряване" - Благоевград майката е декларирала, че детето не е настанено в детско заведение и, че в случай на промяна на декларираните обстоятелства се задължава да представи на работодателя си декларация за промяната. Това свое задължение тя не е изпълнила за периода от 2.09.2008 г. до 21.03.2009 г., твърдейки, че въпреки посещенията на нейното дете в ОДЗ не е настаняване по смисъла на чл. 53 от КСО. За процесния период размерът на изплатените обезщетения възлиза на сумата от 1509,52 лева главница. Настоящият състав на Върховния административен съд намира наведените с касационната жалба доводи за неточно приложение на материалния закон и невярна преценка на фактите по делото за неоснователни. Настанено в детско заведение по смисъла на чл. 53, ал. 4 КСО е това дете, което е прието в детската ясла и не е отписано. В случая се касае за обединено детско заведение по чл. 27, ал. 4 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета (детска градина с яслена група), приема, в което се подчинява на два режима - този по чл. 28, ал. 1 ППЗНП за детската градина и този по чл. 19 и чл. 20, ал. 1 от Наредба № 26 от 18.11.2008 г. за устройството и дейността на детските ясли и детските кухни и здравните изисквания към тях за приема в яслената група. Според посочените разпоредби от Наредба № 26 децата се приемат в детските ясли от директора на яслата, за което родителите представят молба, придружена от документите, изброени в чл. 20, ал. 1. В случая родителите са подали необходимата молба за приемането на детето в яслената група и между страните не се спори, че тя е била придружена с необходимите документи. Детето е записано в дневника на яслената група и е започнало своите посещения. Твърденията, че това е не е било за целия период, за който се изисква връщане на получените обезщетения не игнорират факта на настаняването. По делото липсват доказателства за прекратено настаняване на детето за процесния период. Настанено в детско заведение по смисъла на чл. 53, ал. 4 КСО е това дете, което е прието и в детската ясла и не е отписано. С въведената промяна в текста ДВ, бр. 100/2010 г. е извършено уточнение, посочвайки като детско заведение и детските ясли, който смисъл до този момент се извличаше по тълкувателен път от визираната разпоредба и във връзка с чл. 27, ал. 4 от Правилника за прилагане на Закона за народната просвета. (В този смисъл решение № 7821/11.06.2010 г. по адм. дело № 5637/2010 г. на Върховния административен съд, VI отделение; решение № 14321/25.11.2010 г. по адм. дело № 8556/2010 г. на Върховния административен съд, VI отделение; решение № 3864/23.03.2010 г. по адм. дело № 13788/2009 г. на Върховния административен съд, VI отделение). Паричното обезщетение по чл. 53, ал. 1 КСО се изплаща на майката в случаите когато отглежданото дете не е настанено в детско заведение, т. е. настаняването в детско заведение е правоизключващ юридически факт. Следователно, щом като детето Васил Александров Джоров е настанено в детско заведение, правото на майката Блага Георгиева Джорова да получава парично обезщетение по чл. 53, ал. 1 КСО е прекратено от датата на настаняването. Фактът на недеклариране пред своя работодател ЕТ "Георги Крушовски - 97" - гр. Гоце Делчев и пред органите на НОИ на новонастъпили обстоятелства от значение за отпуснатото обезщетението по чл. 53 от КСО, за което касационната жалбоподателка се е задължила със заявлението - декларация, не подкрепя развитата от нея теза за добросъвестност при получаването му. При тези съображения и след служебна проверка на съдебното решение настоящата инстанция не констатира пороци, съставляващи касационни основания за отмяната му и като правилно същото следва да бъде потвърдено. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,