Решение № 3669 от 18.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6704/2012 г.

Решение № 3669 от 18.03.2013 г. на ВАС по адм. д. № 6704/2012 г., V о., докладчик председателят Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на 09 РУП - СДВР против решение № 1664 от 28.03.2012 г., постановено по адм. д. № 6912/2011 г. по описа на Административен съд София - град. Жалбоподателят навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост- отменителни основания съгласно чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което жалбата срещу оспорената заповед бъде отхвърлена. Ответникът - Никола Маринов Михайлов, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил заповед № 204/23.06.2011 г. на началника на 09 РУП - СДВР, с която на Никола Маринов Михайлов е наложено дисциплинарно наказание "порицание" за срок от една година. За да постанови този резултат Административен съд София - град е приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но същата е издадена в нарушение на предписаната от закона форма и в противоречие с материалноправните норми на закона. По тези съображения съдът е направил извод за незаконосъобразност на обжалвания административен акт. Решението е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Законосъобразен и съответен на събраните по делото доказателства е изводът, че оспорената заповед е издадена в нарушение на предписаната от закона форма и на материалния закон. Същата не съдържа реквизитите съгласно изискванията на чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР. В нея не са посочени обстоятелствата, при които е извършено нарушението, разпоредбите, които са нарушени от държавния служител и доказателствата, въз основа на които е установено нарушението. Жалбоподателят е наказан за неизпълнение на служебни задължения и на заповед, без да е конкретизирано какво служителят е бил длъжен да направи и съответно какво не е направил. Не е посочено кои законови задължения, респективно задължения по длъжностната характеристика не са изпълнени, съответно са нарушени. Позоваването в заповедта на Инструкция № Iз-1373/2010 г. е общо, без да са посочени кои разпоредби от нея са нарушени, поради което не може да се направи извод, какво е бил длъжен да изпълни служителя и какво е нарушил. Постановяването на заповедта в нарушение на предписаната от закона форма е основание за нейната незаконосъобразност. В случая не може да намери приложение и разпоредбата на чл. 224, ал. 2, т. 1 от ЗМВР, посочена в оспорената заповед, съгласно която дисциплинарни нарушения са неизпълнение на разпоредбите на този закон и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, на заповедите и разпорежданията на министъра на вътрешните работи, заместник-министрите и главния секретар на МВР и на преките ръководители, тъй като цитираната норма съдържа няколко хипотези, които са общи и не са конкретизирани в оспорената заповед, а не са представени и доказателства, установяващи, че началникът на сектор "ПКП" е пряк ръководител на жалбоподателя, който заема длъжността "разузнавач" V степен, 02 група, сектор "Противодействие на икономическата престъпност" за да се предположи, че е налице последната хипотеза на чл. 224, ал. 2, т. 1 от ЗМВР. Следователно изложените общи фактически основания за налагане на дисциплинарното наказание, липсата на посочване на конкретни задължения и норми, които са нарушени не обосновават извършване на конкретно нарушение. Ето защо като е направил извод, че оспорената заповед е издадена в нарушение на предписаната от закона форма, първоинстанционният съд е постановил решение, което е в съответствие с материалния закон и е обосновано. Изложените в касационната жалба обстоятелства по своята същност не представляват касационни доводи, а с тях се цели мотивиране на оспорената пред първоинстанционния съд заповед. Доколкото това е недопустимо, то сочените доводи не следва да бъдат обсъждани. С оглед на изложеното обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,