Решение № 13088 от 2.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 918/2016 г.

Решение № 13088 от 2.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 918/2016 г., VI о., докладчик съдията Георги Георгиев Производство по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 8в от ЗСПД. Образувано е по касационна жалба от М. А. И. чрез процесуален представител адвокат срещу решение № 2620 от 9 декември 2015 г. на Административен съд В. по адм дело № 2858/2015 г. С него се отхвърля жалбата й срещу заповед № СЗ-Д-ВН-05-1-5/1439/10.08.2015 г. на директора на дирекция "Социално подпомагане" В. с която е отказано изплащане на еднократна помощ по чл. 8в от Закона за семейни помощи за деца /ЗСПД/. Оддържат се доводи за неправилност на решението вследствие нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК поради което се иска отмяната му. Ответникът, директорът на Д"СП" В. взема становище в писмен вид за неоснователност на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд шесто отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и разгледана по същество за основателна по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на касатора срещу цитираната заповед с която се отказва изплащането на еднократна социална помощ по чл. 8в от ЗСПД. Съдът е разгледал по същество жалбата която е приел за неоснователна. Установено е от фактическа страна, че молбата декларация за отпускане на помощта е подадена на 20.07.2015 г. с която са представени всички необходими документи във връзка с наличието на материалните предпоставки и отсъствието на пречките за отпускане на социалната помощ по чл. 8в от ЗСПД. След изменението на чл. 8в ЗСПД в сила от 28.07.2015 г. е налице още една материална предпоставка с която административният орган се е съобразил при издаването на заповедта на 10.08.2015 г. на основание чл. 142, ал. 1 АПК. Съдът е приел за правилно приложението на уредбата след законодателната промяна. При този фактически и правен извод жалбата е отхвърлена като неоснователна. Решението е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Фактическият състав на възникването на правото по чл. 8в от ЗСПД е определен в хипотезата на нормата на цитираната разпоредба. К. Д. 20.07.2015 г. юридическите факти са налице и са били декларирани и установени/установими/ и правото възникнало въз основа на тях е заявено/осъществено/ от жалбоподателката. Това право е възниква по силата на закона. Между момента на заявяването му и реализирането му с получаваното на средствата е действието на административния орган, което се изразява в издаване на административен акт като преди това и към момента на издаването му се проверяват изискванията на закона и юридическите факти от което материалното право възниква. Административният акт в случая установява, констатира наличието на материални предпоставки за възникване на правото и самото право към момента на упражняването му, поради което отпуска, разрешава изплащането на паричната сума. Въпросът с изменението на закона в периода между заявяването на правото и произнасянето от административния орган е въпрос за действието на материалния закон по време. Правилото е, че материалната норма действа занапред и ще отчете всички юридически факти възникнали по време на нейното действие. Случаите на обратно действие на материалната норма е по силата на самия закон, което се изразява в уреждането на юридическите факти, възникнали преди изменението на закона с хипотезата на нормата след изменението му. При липсата на такава изрична уредба към фактите възникнали преди изменението на закона следва да намери приложение старата редакция. В настоящият случай фактите и заявеното право са преди изменението на материалната норма. Приложението на новата редакция в случая се обосновава с разпоредбата на чл. 142 АПК която предвижда, че съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му. И без тази разпоредба противоречието на административния акт с материалния закон е основание за отмяната му по чл. 146, т. 4 АПК поради което разпоредбата на чл. 142, ал. 1 АПК е проявна форма на принципно положение за законност на административните актове, но не и че е налице отделно основание за издаване и проверка на акта за неговата законосъобразност. Съответствието на материалния закон с административният акт при издаването му е налице и тогава когато се приложи материален закон съобразен към момента на упражняване на материалното право и когато са се проявили всички юридически факти от значение за това право какъвто е настоящият случай. Предвид изложеното решението като неправилно следва да бъде отменено и вместо него следва да бъде постановено друго, по съществото на спора с което обжалваната заповед бъде отменена като незаконосъобразна и делото изпратено като преписка на органа за разрешаване на въпроса по същество. При този изход на делото разноските пред двете инстанции, заявени своевременно и доказани в размер на 710 лева следва да бъдат присъдени в полза на жалбоподателя. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК ВАС шесто отделение