Решение № 9105 от 30.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1180/2010 г.

ВАСI отделение30.06.2010 г.докладчик т Виолета Ковачева

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 357 от 03.12.2009 г. на Административния съд - Хасково, постановено по адм. дело № 364 от 2009 г. Решението е окончателно и не може да се обжалва.

Мотиви

Решение № 9105 от 30.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1180/2010 г., I о., докладчик председателят Виолета Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на Митница - Свиленград, срещу решение № 357 от 03.12.2009 г. на Административния съд - Хасково, постановено по адм. дело № 364 от 2009 г., с което е отменено решение № 8000-0600 от 20.05.2009 г. на началника на Митница - Свиленград, потвърдено с решение № 1-8600-0008 от 08.06.2009 г. на директора на РМД - Пловдив. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на съдебното решение поради допуснати нарушения на материалния закон и необоснованост - отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът претендира отмяна на първоинстанционното решение и по същество отхвърляне на жалбата срещу обжалваното решение № 8000-0600 от 20.05.2009 г. на началника на Митница - Свиленград. Ответникът - "К. С. Спед" ЕООД - Харманли, чрез законния си представител - Н. Вълев, в писмено становище излага доводи за неоснователност на жалбата. В писмени бележки пълномощникът на дружеството - адв. Колев, излага подробни съображения досежно правилността на обжалваното решение, като претендира разноски пред настоящата инстанция. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество - за неоснователна. Предмет на обжалване пред административния съд е било решение № 8000-0600 от 20.05.2009 г. на началника на Митница - Свиленград, потвърдено с решение № 1-8600-0008 от 08.06.2009 г. на директора на РМД - Пловдив, с което на -"К. С. Спед" ЕООД - Харманли, е определено на основание чл. 54, ал. 1 вр. чл. 83, ал. 1 и чл. 2, т. 5 от ЗДДС задължение за плащане на ДДС в размер 3191,74 лв. ведно с лихвите, считано от 08.10.2007 г. - датата на вноса по ЕАД № 07ВG003100Н0033210/08.10.2007 г. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел от фактическа страна, че на 08.10.2007 г. в Митница - Свиленград, е регистрирана ЕАД № 07ВG003100Н0033210 от 08.10.2007 г. с декларатор "К. С. Спед" ЕООД за поставяне на стоки (53 рула трикотажни платове от изкуствени влакна) под митнически режим "едновременно допускане за свободно обръщение и крайна употреба на стоки", които са предмет на ДДС, освободена доставка за друга държава - членка на ЕС - ВОД на стоки. Произходът на стоките по процесната ЕАД е от Република Турция, което се установява от представените към декларацията фактура № 700213 от 03.10.2007 г., издадена от "Mayteks" - Турция, като продавач и "К. С. Спед" ЕООД - купувач, за 53 рула платове, и сертификат за движение на стоките - форма А ТR № I 0063286 от 05.10.2007 г.. От приетата по делото фактура № 0000000129 от 08.10.2007 г. съдът е приел, че купувач на стоката е "МАRSON FABRIKS" (LONDON) LTD. За превоза на стоките от Република Турция до Република България и от Република България до Румъния са оформени международни товарителници СМR № К13599 К03602 с изпращач "Mayteks" и получател "К. С. Спед" ЕООД и СМR № К08292 К02276 с изпращач "К. С. Спед" ЕООД и получател "МАRSON FABRIKS" (LONDON) LTD, като в графата "Местоназначение на стоките" в товарителницата е посочено Плоещ, Румъния, а в графата "За уведомяване" - "MEGA FASION GROUP" S. R. L., като графата "Стоките, получени в... място и дата" е заверена с печата на английското дружество "МАRSON FABRIKS" (LONDON) LTD. При извършен последващ контрол въз основа на надлежно възлагане работната група е изготвила доклад вх. № 4400-0456 от 13.04.2009 г., от който митническите органи са приели, че при повторната проверка на оформения ЕАД по посочения митнич ески режим и при посочените доказателства е установено, че доколкото крайният получател на стоките е румънска фирма, а не английското дружество, графа "Стоките приети" на товарителницата е следвало да бъде заверена от румънската фирма "MEGA FASION GROUP" S. R. L., а не от дружество "МАRSON FABRIKS" (LONDON) LTD, поради което е нарушен чл. 13 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки и не е изпълнено изискването на чл. 45, т. 2, б. " а" от ППЗДДС и не е налице освободена ВОД по смисъла на чл. 58, ал. 1, т. 6 от ЗДДС. За стоките, въведени от жалбоподателя, е прието, че възниква задължение за плащане на ДДС в размер на 3191,74 лв. ведно с лихва, считано от датата на декларирането, като същите бъдат оформени на режим внос. От представено и прието по делото писмо от 12.10.2007 г. съдът е приел за установено, че английското дружество е уведомило жалбоподателя, че стоките по фактура № 129 от 08.10.2007 г., СМR К13599 К03602, са получени в склада им в Румъния за разпространение. При така установеното съдът е приел, че обжалваният акт е издаден от компетентен орган с оглед разпоредбата на чл. 56 от ЗДДС, съгласно която компетентни за начисляването на данъка при внос са митническите органи, но е незаконосъобразен. На първо място, съдът е приел, че е спазено изискването на чл. 45, т. 2, б. "а" от ППЗДДС, а митническите органи неправилно са тълкували и приложили разпоредбата на чл. 13 от Конвенция СМR.В тази насока съдът е приел за незаконосъобразен извода на митническите органи, че краен получател на стоката е румънската фирма "MEGA FASION GROUP" S. R. L., тъй като, видно от фактура № 0000000129 от 08.10.2007 г., купувач е английското дружество, а видно от екземпляра на СМR - румънското дружество фигурира като лице за уведомяване. Така съдът е приел, че местоназначението на стоките е Румъния, а адресът на доставка е този на посочената румънска фирма. Обстоятелството, че стоката е получена от "МАRSON FABRIKS" (LONDON) LTD на територията на Република Румъния съдът е приел, че се установява и от писмо от това дружество до "К. С. Спед" ЕООД, с което е потвърдено получаването на стоките по фактурата. На следващо място, съдът е приел, че получаването на стоките по процесните доставки на територията на Република Румъния се установява и от представения отговор по запитване до приходната администрация на Великобритания (формуляр за обмен на информация "SСАС 2004"), видно от който всички получени доставки от "К. С. Спед" ЕООД са осчетоводени и декларирани от "МАRSON FABRIKS" (HOLDING) LTD, в чиято ДДС-регистрация се е вляло "МАRSON FABRIKS" (LONDON) LTD, считано от 01.05.2007 г., като стоката е транспортирана до Румъния. Решението е правилно. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила фактическа обстановка съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. По делото няма спор по фактите. Основният спорен момент е правен и е свързан с наличие на предпоставките по отношение на "К. С. Спед" ЕООД на чл. 58, ал. 1, т. 6 от ЗДДС. Съгласно посочената разпоредба освобождаване от данък при внос е налице за стоки, когато са налице едновременно следните условия: а) вносителят е регистрирано по този закон лице; б) в съпровождащите стоката транспортни документи е указано, че стоката е предназначена за друга държава членка; в) вносителят ще осъществи със стоките последваща вътреобщностна доставка; Първите две предпоставки не са били спорни в хода на повторната проверка. Спорен е въпросът дали вносителят "К. С. Спед" ЕООД ще осъществи със стоките последваща вътреобщностна доставка. За да приемат, че не е налице това изискване, митническите органи са приели, че доколкото крайният получател на стоките е румънска фирма, а не английското дружество, графа "Стоките приети" на товарителницата е следвало да бъде заверена от румънската фирма "MEGA FASION GROUP" S. R. L., а не от дружеството "МАRSON FABRIKS" (LONDON) LTD, поради което е нарушен чл. 13 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки и не е изпълнено изискването на чл. 45, т. 2, б. " а" от ППЗДД, поради което не е налице освободена ВОД по смисъла на чл. 58, ал. 1, т. 6 от ЗДДС и за стоките, въведени от жалбоподателя възниква задължение за плащане на ДДС. Съгласно разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки след пристигането на стоката на предвиденото място за доставяне получателят има право да поиска да му бъде предаден вторият екземпляр от товарителницата и стоката да му бъде предадена срещу подпис. Ако се установи загуба на стоката или ако стоката не е пристигнала до изтичане на срока, предвиден в чл. 19, получателят може да предяви от свое име пред превозвача правата, произтичащи от договора за превоз. От СМR № К08292 К02276 се установява, че изпращач е "К. С. Спед" ЕООД, а получател "МАRSON FABRIKS (LONDON) LTD, като в графата "Местоназначение на стоките" е посочено Плоещ, Румъния, в графата "За уведомяване" - "CASUAL BASICS INTERNATIONAL" S. R. L., а графата "Стоките получени в... място и дата" е заверена с печата на английското дружество"МАRSON FABRIKS" (LONDON) LTD. От писмо с дата 03.07.2007 г. е установено, че английското дружество е уведомило жалбоподателя, че стоките по фактура № 129 от 08.10.2007 г., СМR К13599 К03602, са получени в склада им в Румъния за разпространение, поради което и позоваването на касатора в жалбата на нарушение на посочената разпоредба на конвенцията е неоснователно. Дори да се приеме, че е нарушен редът за оформяне на СМR съгласно конвенцията, то това обстоятелство в конкретния случай не налага извода за липса на ВОД, тъй като от последващото писмо от 12.10.2007 г. безспорно е установен фактът на получаване на стоката от получателя "МАRSON FABRIKS" (LONDON) LTD на територията на Република Румъния. Съгласно разпоредбата на чл. 45, т. 2 от ППЗДДС, на която се позовава касаторът, за доказване на вътреобщностна доставка на стоки доставчикът следва да разполага с документи, доказващи изпращането или транспортирането на стоките от територията на страната до територията на друга държава членка. От анализа на представените доказателства, както и от отговора на приходната администрация на Великобритания по реда на чл. 5 от Регламент ЕС 1798/2003 г. правилно съдът е приел, че по отношение на "К. С. Спед" ЕООД са налице предпоставките на чл. 58, ал. 1, т. 6 от ЗДДС, поради което и незаконосъобразно на основание чл. 54, ал. 1 вр. чл. 83, ал. 1 и чл. 2, т. 5 от ЗДДС е начислен ДДС върху процесните стоки. Предвид изложеното не се констатираха твърдените касационни основания за отмяна на решението, поради което същото следва да бъде оставено в сила. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд - I отделение,

Цитирани разпоредби

1
  • чл. 45, т. 2 ППЗДДС