Решение № 3441 от 5.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9148/2019 г.

Решение № 3441 от 5.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 9148/2019 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от К. Калчев срещу решение № 250 - І от 03.07.2019 г. по административно дело № 316/2019 г. на Административен съд С. З., с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 8121 к-7678/26.03.2019 г. на Министъра на вътрешните работи за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебното му правоотношение на държавен служител в МВР. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено при неправилно приложение на закона и необоснованост се иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба – Министърът на вътрешните работи, чрез процесуален представител оспорва същата и моли съда да постанови решение, с което да я отхвърли като неоснователна и му присъди юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на Пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Обжалваното решение е валидно и допустимо – постановено е от компетентен съд след надлежно сезиране с жалба против административен акт от лице, чийто интереси са засегнати с него. Административен съд С. З. изяснява спора по същество, но въз основа на правилно установени факти са направени неправилни изводи. Въпреки многословно описание на случилото се през периода от 19, 30 часа на 14.07.2018 г. до 02, 40 часа на 15.07.2018 г. от съдържанието на заповедта се установява, че с оспорената пред АС С. З. дисциплинарната отговорност на служителя е ангажирана за това, че към 19, 22 и към 23, 24 часа на 14.07.2018 г. е управлявал лек автомобил след употреба на алкохол, чиято концентрация, измерена с А. Д. 4510 в 1, 39 минути на 15.07.2018 г. от служител на "пътна полиция" е отчетена като 0, 58 ‰, а при извършеното изследване на кръвна проба в 02, 40 часа на 15.07.2018 г. е отчетена 0, 54‰ концентрация на алкохол в кръвта. От доказателствата по делото не се установява по безспорен и еднозначен начин, Калчев да е управлявал моторно превозно средство (МПС) след употреба на алкохол, към момента на установяване на описаните по-горе факти. Този извод е обоснован въз основа на записи на камери за видеонаблюдение, намиращи се на бул. "България" в гр. С. Загора, направени в периода за времето от 19, 00 до 24, 00 часа на 14.07.2018 г., от прегледа на които дисциплинарнонаказващия орган е установил, че автомобилът на Калчев – "Фолксваген" с рег. [рег. номер на МПС] е "засечен да излиза от града в 19, 22 часа и да влиза в града в 23, 24 часа. " При това макар в заповедта да е посочено, че именно Калчев управлява автомобила, този неоспорен от служителя факт не установява по никакъв начин, че същият е управлявал описаното МПС след употреба на алкохол. Наличието на алкохол в кръвта на служителя е установено повече от два часа след установеното от записите управление на МПС. Л. убедителни аргументи, поради които не са кредитирани обясненията му, че същият е употребил алкохол едва след прибирането у дома си – т. е след като е преустановил управлението на МПС. Ф., че към 01,40 часа на следващия ден служителят се е намирал в автомобила си, но без да управлява същия – служителите установяват, че автомобила е бил паркиран пред дома му, не обосновава извода на ДНО, че Калчев е управлявал същия след употреба на алкохол. В тази насока както от ДНО, така и от съда са кредитирани само обясненията, дадени от лицата, за които безспорно е установено, че са били в конфликт с Калчев, който факт, макар и подробно описан в заповедта не е съобразен при направената оценка на доказателствата. При липсата на конкретно и безспорно установени време и място на управление на МПС след употреба на алкохол от страна на служителя неправилно в заповедта и в съдебното решение е прието, че служителят е извършил нарушението на служебната дисциплина, за което му наложено най-тежкото дисциплинарно наказание. При това, като е приел, че заповедта е материално законосъобразна съдът е постановил незаконосъобразно и необосновано решение. На следващо място от съдържанието на заповедта се установява, че в същата липсва конкретно описание на времето и мястото на управление на МПС след употреба на алкохол от служителя, доколкото записите от камерите установяват единствено преминаване на автомобила в участъка, в който камерите са записвали, при което неправилно съдът приема, че заповедта е постановена в съответствие с изискванията за нейната форма, посочени в разпоредбата на чл. 210, ал. 1 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР). Неправилен е и изводът на Административен съд С. З., че заповедта е постановена при спазване на предвидените в закона административнопроизводствени правила. От писмо рег. № 8121 р-5119/18.03.2019 г. на директора на дирекция "Правно-нормативна дейност" в МВР в отговор на писмо рег. № 8121 р-4810/13.03.2019 г. на директора на дирекция "Човешки ресурси" - МВР е изпратен проект на заповед за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебното правоотношение с Калчев с положен съгласувателен подпис от дирекцията. Дисциплинарната преписка е изпратена на ДНО на 26.03.2019 г. с докладна записка рег. № 8121 р-5603/26.03.2019 г. на директора на дирекция "Човешки ресурси", но същият видно от поставените резолюции ДНО се е запознал с материалите на 25.03.2019 г. – т. е. ден преди да му бъдат изпратени. Освен така установения факт на преждевременно запознаване буди недоумение поставената резолюция "съгласен" от ДНО върху докладната на директора на дирекция "Човешки ресурси" предвид факта, че издадената от министъра заповед по съдържание е идентична с посочената докладна. При това следва еднозначен извод, че заповедта е постановена в нарушение на разпоредбата на чл. 206, ал. 4 ЗМВР задължаващ ДНО да събере и оцени всички доказателства, включително събраните при одити или други проверки, както и доказателствата, посочени от държавния служител, които действия в случая са извършени от лице, което няма абсолютно никакви правомощия в тази насока, предвидено в ЗМВР. Обстоятелството, че в разпоредбите на чл. 55 от Инструкция № 8121 з-470 от 27.04.2015 г. за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните работи е предвидено, че материалите от дисциплинарното производство се докладват на органа по чл. 207, ал. 1 ЗМВР чрез директора на дирекция "Човешки ресурси" или чрез съответното звено "Човешки ресурси" не обосновава извод за правомощия на същия по отношение на въпросите, които са от компетентност на ДНО, още повече, че в цитирания текст правомощията на дирекцията са конкретизирани във второто изречение на цитираната разпоредба, а именно да се подредят документите в дисциплинарното производство по образец. Допуснатите нарушения на административнопроизводствените правила, според настоящия състав са тежки, доколкото обосновават извод, че преценката за налагане на дисциплинарното наказание, неговият вид и размер не е извършена от посоченото в закона длъжностно лице, а от лице, което няма правомощия в това производство, освен тези свързани с подреждане на преписката и отразяване на настъпилите факти, свързани с дисциплинарни производства в досиетата на служителите в МВР. Предвид така установеното настоящият състав намира, че обжалваното решение е неправилно като необосновано и постановено при неправилно приложение на закона, следва да бъде отменено, вместо което постановено ново по същество, с което обжалваната от Калчев заповед бъде отменена като незаконосъобразна – постановена в нарушение на изискванията за форма, при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалноправните разпоредби - основания по чл. 146, т. т. 2, 3 и 4 АПК. При този изход на делото и на основание чл. 143, ал. 1 АПК администрацията при ответника следва да бъде осъдена да възстанови на Калчев направените и своевременно поискани деловодни разноски пред първоинстанционния съд в размер на 600 лв., представляващи хонорар за един адвокат. Направените пред настоящата инстанция разноски от касационния жалбодател не са претендирани. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение