Решение № 13197 от 1.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 727/2017 г.

Решение № 13197 от 1.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 727/2017 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на М. Б. К. срещу Решение № 2432/30.11.2016 г., постановено по адм. дело № 1585/2016 г. по описа на Административен съд В. От касационната жалба се извеждат доводи за неправилността му, като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Претендира отмяната му, като вместо него се постанови друго, с което се уважат предявените от него искове. Ответникът - Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" /ГД "ИН"/ гр. С., чрез процесуалния си представител взема писмено становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Претендира разноски по делото - юрисконсултско възнаграждение за осъществената защита от юрисконсулт. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в законоустановения срок от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Производството пред Административен съд В. е образувано по исковата молба на М. К. против ГД "ИН" С., с която на основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/ е предявил искания за присъждане на обезщетение за причинени неимуществени вреди, произтичащи от твърдяни незаконосъобразни бездействия на затворническата администрация в З. В., в периода 25.07.2013 г. до 31.07.2013 г. Претенциите се основават на твърдяното настаняване в килия, с размер под минималния размер от 4 кв. м. и липса на тоалетна в килията. С оглед обстоятелствата, изложени в исковата молба, становищата и исканията на страните в хода на делото, от съда е дадена възможност да се ангажират доказателства, като са събрани посочените от тях, относими към предмета на спора. Със събирането им решаващият съд е изяснил фактическата обстановка, обсъдил ги е, както и доводите и възраженията на страните и въз основа на това е направил своите правни изводи. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил предявените от Крумов искове за присъждане на обезщетение в общ размер от 10 000 лева, за претърпени неимуществени вреди - страх, незащитеност, малоценност, флустрация, погнуса, отвращение и унижено човешко достойнство, вследствие на незаконосъобразни действия и бездействия на ответника, изразяващи се в неизпълнение на задълженията на администрацията в З. В. от настаняването на ищеца в килия с размер под минималния от 4 кв. м. по първия иск и липсата на тоалетна в килията по втория иск. За да постанови този резултат съдът е приел, че не са установени всички кумулативно дадени от закона предпоставки на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ по въведените обстоятелства от ищеца. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. За да възникне законовата отговорност, следва да бъде установена както незаконосъобразността на действията и бездействията, на които се основава иска, така и наличието на реално причинена вреда, произтичаща от тях, в пряка причинна връзка. Правилно е прието в обжалваното решение, че в случая по делото не са установени и доказани елементите на фактическия състав на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, при което не е налице изведената от ищеца отговорност на ответника за обезщетяване на твърдяните за причинени му неимуществени вреди, произтичащи от незаконосъобразното бездействие на администрацията в З. В. Доводите на касационния жалбоподател за необоснованост на обжалваното решение са неоснователни. Първоинстанционният съд е обсъдил всички въведени от ищеца обстоятелства, на които се основава предявените искове. Дал е подробен, ясен и конкретен отговор кои приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства. В обжалваното решение е налице изложение относно установените по делото фактически положения, релевантни за спора. Посочено е въз основа на кои доказателства са приети за установени фактическите положения, кои доказателства съдът кредитира и защо. Настоящата инстанция споделя изложените мотиви и не следва ги преповтаря в своя съдебен акт. Следва да се отбележи, че размера на килията, в която е настанен при престоя си в З. В. касационния жалбоподател е надлежно установен по делото и същия съответства на този, посочен в исковата молба. При надлежно установената фактическа обстановка административният съд е извел единствено правилния извод за неоснователност на предявените искове. Не е налице твърдяната от касационния жалбоподател неправилност на обжалваното решение, основана на нарушение на приложимия материален закона. Въз основа на събраните по делото доказателства в обжалваното решение е изведен обоснован и логичен извод, че ако и килията да не е със самостоятелен санитарен възел, то характера и степента на въздействието на този факт върху ищеца, при преценка на цялостните условия при които в процесния период е осъществен престоят му в З. В. не основават наличие на причинени вреди, подлежащи на обезщетяване. Съгласно разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, като сочената от закона справедливост визира не само размера на следващото се обезщетение, а и всичко, което е свързано с обезщетяването. На обезщетяване подлежат и вътрешните, душевни състояния но тогава, когато справедливостта налага същите да бъдат възмездени. Не всяко неприятно усещане и душевно страдание дава основание за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди. В случая не би могло да се счете за справедливо присъждането на обезщетение за преживени страдания, с оглед тяхното естество и характер, при положение, че се касае до негативни емоции за един изключително кратък период, които съобразно цялостния начин на осъществяване на престоя в З. В., установен по делото и подробно обсъден от първоинстанционния съд не сочат на отношение, уронващо човешкото достойнство до степен, основаваща обезщетяване по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Обжалваното решение е неправилно в частта му, с която ищецът е осъден да заплати разноски по делото. Не са представени доказателства ответникът да е направил разноски по производството, каквито разноски се дължат по относимата в случая разпоредба на чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ, която не предвижда дължимост на юрисконсултско възнаграждение. Не се доказват сторени по делото разноски от тази страна и пред настоящата инстанция. С оглед изложените съображения обжалваното решението следва да се отмени като неправилно в частта му, с която е осъден М. К. да заплати разноски по делото в размер на 830 лева и се остави без уважение искането на ответника за присъждане на такива и пред двете инстанции. В останалата му част обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение