Решение № 12036 от 13.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11026/2014 г.

Решение № 12036 от 13.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11026/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Весела Павлова Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административно - процесуален кодекс /АПК/. Образувано е по искане с вх. № 10124 от 12.06.2014 г. по описа на Върховен административен съд, подадена от "Химем" ЕООД, чрез управителя Емил Минев, за отмяна на влязло в сила определение № 6202 от 10.05.2014 г. по адм. дело № 1992/2014 г. по описа на Върховен административен съд, Първо отделение. В искането се твърди, че определението противоречи на определение № 11924 от 27.09.2011 г. по адм. дело № 9929/2011 г. по описа на Върховен административен съд, както и че същото се явява нищожно. Иска се отмяната на акта и да бъде разпоредено издаването на изпълнителен лист въз основа на влязлото в сила определение № 11924 от 27.09.2011 г. по адм. дело № 9929/2011 г. по описа на Върховен административен съд. Ответната страна - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно- осигурителна практика" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, не се представлява и не изразява становище по молбата за отмяна. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа Колегия, като обсъди събраните доказателства по делото и доводите на страните, намира за установено следното: Съгласно чл. 240, ал. 1 от АПК отмяна може да се иска в едногодишен срок от възникването на основанието за отмяна, а когато то предхожда решението, чиято отмяна се иска - от влизането в сила на решението. Според ал. 2 на цитираната разпоредба искането не може да бъде подадено по-късно от три месеца от узнаване на основанието за отмяна, а в случаите по чл. 239, т. 5 от узнаване на решението. С оглед на данните по делото следва да се приеме, че молбата е подадена от надлежна страна и в срок, поради която се явява допустима и следва да бъде разгледана по същество. Същата е неоснователна. С процесното определение № 6202 от 10.05.2014 г. по адм. дело № 1992/2014 г. по описа на Върховен административен съд, Първо отделение, чиято отмяна се иска, е оставено в сила разпореждане от 09.01.2014 г. по адм. дело № 472/2011 г. по описа на Административен съд Велико Търново. С последното разпореждане е оставена без разглеждане като недопустима молбата на "Химем" ЕООД за издаване на изпълнителен лист по влязло в сила определение № 11924 от 27.09.2011 г. по адм. дело № 9929/2011 г. по описа на Върховен административен съд и производството по делото е прекратено. АС Велико Търново е приел, че по молбата на "Химем" ЕООД е постановен предходен акт - разпореждане от 07.10.2011 г. по адм. дело № 472/2011 г. по АС Велико Търново, с което е отказано издаването на изпълнителен лист в полза на дружеството въз основа на влязло в сила определение по адм. дело № 9929/2011 г. На първо място, с настоящото искане молителят твърди, че определение № 6202 от 10.05.2014 г. по адм. дело № 1992/2014 г. по описа на Върховен административен съд, Първо отделение е нищожно. Така направеното искане не може да бъде разглеждано в настоящото производство - производство за отмяна на влезли в сила съдебни актове. Отмяната по реда на чл. 237 и сл. от АПК съставлява извънреден способ за контрол на влезли в сила съдебни решения и преграждащи хода определения и разпореждания, като предмет могат да бъдат само решения, постановени от административните съдилища, респ. Върховен административен съд, с които спорът е решен по същество, т. е. тези, които се ползват със сила на пресъдено нещо и съответно, преграждащи развитието на производството определения и разпореждания. Въпросът за това дали даден съдебен акт е допустим, респ. е валиден не може да бъде разглеждан в рамките на настоящото съдебно производство. За молителя съществува друг ред за защита - с предявяване на иск по чл. 128, ал. 1, т. 7 от АПК. От друга страна, в заглавната част на молбата се сочи и разпоредбата на чл. 270, ал. 3 от ГПК, която се отнася до недопустимост на съдебното решение. В съдебната практика се приема, че недопустимо е решението, което не отговаря на изискванията, при които делото може да се реши по същество. Следователно, такова ще е решението, което е постановено при липсата на право на иск/ жалба или ненадлежното му упражняване, респ. при десезиране на съда. В процесния случай преценката за това дали постановеното определение е допустимо не може да бъде правена от компетентния съд в производството по чл. 237 и сл. от АПК. На второ място, молителят твърди, че определението следва да се отмени на основание чл. 239, т. 2 от АПК. Съгласно цитираната разпоредба актът подлежи на отмяна, когато по надлежния ред се установи неистинност на показанията на свидетелите или заключението на вещите лица, върху които е основан актът или престъпно действие на страната, на нейния представител или на чл. на състава на съда във връзка с решаването на делото. Според молителят съдебният състав не е спазил няколко разпоредби на източниците на правото за изпълнение на влязло в сила съдебно решение за изпълнителното производството и за приложимостта на чл. 299 от ГПК. Така наведеното основание за отмяна не е налице. За да се приложи горецитираната норма, то следва да е налице влязла в сила осъдителна присъда или споразумение, респ. уважен иск по чл. 124, ал. 5 от ГПК. В процесния случай не се твърди, а и не се представя такъв официален документ. На трето място, молителят се позовава на основанието по чл. 239, т. 4 от АПК, но не уточнява на кой конкретен съдебен акт противоречи определение № 6202 от 10.05.2014 г. по адм. дело № 1992/2014 г. по описа на Върховен административен съд, Първо отделение. За да се извърши проверка дали молбата е основателна или не, следва да бъде изтълкувана волята на искателя. Нормата на чл. 239, т. 4 от АПК изисква наличието на пълно обективно и субективно тъждество между двата съдебни акта, които си противоречат. В процесния случай молителят твърди, че не се изпълнява определение № 11924/2011 г. по адм. дело № 9929/2011 г. на ВАС, тричленен състав, като видно от предмета и страните по така цитираното дело то се отличава от предмета и страните по другото дело, приключило с определение, чиято отмяна се иска в настоящото производство. От друга страна, твърдението на лицето, че процесното определение, чиято отмяна се иска, противоречи на влезли предходни съдебни решения, не означава, че съдът служебно следва да издирва наличието на противоречие между различни постановени съдебни актове, отнасящи се до молителя. Освен това от анализа на нормата на чл. 239, т. 4 от АПК е ясно, че отмяна на това основание може да се иска само по отношение на влезли в сила решения, а не и определения. В допълнение следва да се посочи, че за компетентния съд в производството по отмяна на влезли в сила съдебни актове не съществува задължение да изследва всяко едно от основанията за отмяна, изчерпателно изброени в чл. 239 от АПК, а същият е обвързан само с твърдяното от молителя основание. Това означава, че молбата на "Химем" ЕООД за отмяна на определение № 6202 от 10.05.2014 г. по адм. дело № 1992/2014 г. по описа на Върховен административен съд, Първо отделение се явява неоснователна. По изложените съображения и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, настоящият петчленен състав на Върховен административен съд, Първа колегия