Решение № 204 от 1.4.2024 г. на ВКС по г.д. № 20228002103627/2022 г.

Производството по делото е по реда на чл. 290 от ГПК. Образувано е по подадена касационна жалба от ищеца В. Л. Р., чрез адв. Д. И. срещу решение № 140/28.04.2022 г. по в.гр.дело № 152/2022 г. на Окръжен съд Русе, с което е отменено решение 260656/17.12.2021 г. по гр.дело № 6660/2019 г. на Районен съд Русе, с което е отхвърлен искът на В. Л. Р. за изменение на установения със споразумение, утвърдено с решение от 02.08.2018 г. по гр.дело № 5287/2018 г. на Районен съд Русе режим на лични отношения между майката Р. А. Т. и дъщеря й М. В. Т. в частта само за периода от първите три месеца след влизане на въззивното решение в сила и вместо това е определен режим на лични отношения между майката Р. А. Т. и детето М. В. Т. за период от три месеца след влизане на решението в сила всяка първа и трета събота от месеца от 10 часа до 17 часа без присъствие на бащата, като срещите се осъществяват под контрола на социален работник от Д”СП” Русе или на определено от същата социална служба място в общността, където може да се извършва наблюдение от съответен специалист/социален работник, педагог и/или психолог, включително и чрез предоставяне на социална услуга на страните и детето/ на контактите на детето с майката. В посочения тримесечен период детето ще бъде предавано на майката от бащата В. Л. Р. в присъствие на служител на Д”СП” Русе и на определено от същата социална служба място в общността, а майката ще връща детето в дома на бащата. Касационната жалба е подадена срещу въззивното решение на Окръжен съд Русе и в частта с която е потвърдено решението по гр.дело № 6660/2019 г. на Районен съд Русе в частта, с която е отхвърлен предявеният от В. Л. Р. иск за изменение на установения със споразумение, утвърдено с решение от 02.08.2018 г. по гр.дело № 5287/2018 г. на Районен съд Русе режим на лични отношения между майката Р. А. Т. и детето М. В. Т. за периода след изтичане на три месеца от влизане на въззивното решение в сила. Поддържаните основания за неправилност на решението по чл.281, т.3 ГПК са нарушение на материалния закон, съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Искането е да се отмени въззивното решение и се постанови друго, с което да се изменят мерките, определени с решение от 02.08.2018 г. по гр.дело № 5287/2018 г. на РРС в частта на определения режим на лични отношения между майката и детето, като се определи същата да осъществява срещи с детето всяка втора и четвърта събота от месеца от 10 до 18 часа в присъствие на бащата В. Л. Р., както и всяка първа и трета сряда от месеца от 17 до 19 часа в присъствие на бащата В. Л. Р.. Ответницата по касационната жалба Р. А. Т., чрез адв. Л. П. в писмен отговор е изразила мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба по същество. С определение № 1437/05.06.2023 г. постановено по настоящото дело е допуснато касационно обжалване по въпроса за преценка най-добрия интерес на детето М. В. Т. и с оглед определения режим на лични отношения между майката Р. А. Т. и детето М. В. Т. за период от три месеца след влизане на решението в законна сила. Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение, като взе предвид изложените основания и след проверка на обжалваното решение по реда на чл.290, ал.1 и чл.293 от ГПК констатира следното: Въззивният съд се е произнесъл по предявен иск с правно основание чл.59, ал.9 СК. От фактическа страна по делото е установено следното: Страните по делото ищецът В. Л. Р. и ответницата Р. А. Т. са родители на детето М. В. Т., [дата на раждане] С решение от 02.08.2018 г. по гр.дело № 5287/2018 г. на Районен съд Русе са изменени мерките относно местоживеенето, упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на детето М. В. Т., постановени с решение № 1493/20.10.2014 г. по гр.дело № 4790/2014 г. на Районен съд Русе, като е утвърдено постигнато споразумение между родителите – сега страни по делото. Съгласно постигнатото споразумение съдът е постановил малолетната М. Т. да живее при своя баща В. Р., на когото е предоставено упражняването на родителските права. Със споразумението съдът е определил режим на лични отношения на майката Р. Т. с М. Т. всяка събота от 8 часа до неделя в 18 часа /с преспиване/, един месец през лятото по време, когато бащата не е в платен отпуск, първата половина на Коледната ваканция и втората половина на Великденската Ваканция. Според посоченото решение Р. Т. е осъдена да заплаща на детето М. Т., чрез нейния баща и законен представител В. Р. месечна издръжка в размер на 150 лв., считано от 01.09.2018 г., ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до настъпване на обстоятелства, водещи да изменение или прекратяване на издръжката. От заключението на вещото лице по назначената от първоинстанционния съд съдебно- психологична експертиза се установява, че детето М. Т. поведенчески и вербално изразява привързаност и по-силна емоционална близост към баща си. Към майката е налице емоционална ангажираност, но с известна дистанцираност. Въпреки всичко, според вещото лице, детето се стреми да запази балансирано отношение към родителите си и включва майка си в целосттта на семейство. Обективните данни от проведеното изследване на взаимоотношенията между детето и неговите родители не показват синдром на родителско отчуждение към нито един от тях. Според вещото лице проведеното психологична изследване показва Р. Т. като личност, която не притежава агресивни нагласи и не е опасна физически за обкръжението си. Към настоящия момент липсват обективни данни тя да е опасна в емоционален план за дъщеря си. От заключението се установява, че детето М. Т. е общително, неагресивно и има добре установено понятие за граници. Налична е средна степен на тревожност, чиято тенденция при наличните семейни обстоятелства би била прогресивна. Предвид факта, че детето желае майката да е също основен фактор в семейството му, едно ограничаване на контактите с нея би било допълнителен стресогенен фактор и ще засили тревожността му. Според експерта- психолог необходими са пълноценни контакти с майката. Поради проблемните взаимоотношения между родителите е необходима системна психотерапевтична работа в посока нормализирането им до степен да не рефлектират върху детето. Като свидетели от първоинстанционния съд са разпитани Л. М. и П. А.. Същите са изложили твърдения относно злоупотреба на ответницата с алкохол и относно родителските й качества. Показанията се отнасят за период отпреди постановяване на съдебното решение от 02.08.2018 г., чието изменение е поискано с исковата молба. Поради това съдът не ги обсъжда и преценява същите за неотносими към предмета на делото. По същите съображения са неотносими към предмета на делото и показанията на свидетелката Е. Е.. Относими към предмета на спора са показанията на посочената свидетелка само в частта й, с която твърди, че миналата година – т.е. 2019 г. е видяла ответницата да излиза тихомълком от дома си във видимо нетрезво състояние, но баща й излязъл и я прибрал. Свидетелката е заявила, че избягва да се среща с Р. Т., че я вижда само отдалеч и по нейна преценка тя се облича и държи неприлично. Според показанията на свидетелката на ищеца Д. К., която понастоящем живее с него на семейни начала бащата се грижи безупречно за детето, не препятства срещите му с ответницата и често и сам ги инициира. Свидетелката твърди, че знае от детето, че когато е било при майка си тя го е запознавала с различни мъже - нейни партньори. Не дошла на първия учебен ден на детето, нито на родителските срещи преди това, независимо, че я уведомили. Излага твърдения за конфликт на ответницата с класната ръководителка на детето, поради това, че нарушила учебния процес на децата. Свидетелката твърди, че когато с ищеца взели от дома на Р. багажа на детето /след промяната на местоживеенето му/ открили в компютъра достъпни порнографски снимки на ответницата и други хора. Изнася данни, че М. често се връща от срещите с майка си неизкъпана, мръсна, гладна, несресана, болна. Веднъж се върнала със синина от паднал буркан върху нея, веднъж нахапана ог бълхи, а друг път със счупен зъб ог вратата. Излага твърдения, че веднъж ищецът си изпуснал нервите и дръпнал ухото на детето, но тя лично не присъствала. Било й споделено от него, че това било провокирано от безотговорното и незаинтересовано поведение на детето към домашните му. Други такива случаи нямало. Според свидетелката, М. прекарвала времето при майка си в забавления и без отговорност. От показанията на свидетелката на ответницата Д. И. се установява, че същата знае, че ответницата в миналото е имала проблеми с алкохола и храненето, наложили влизането й в психодиспансера, но е заявила, че към настоящия момент няма такива слабости. Р. била психически здрава и в състояние да обгрижва детето си. Според показанията на свидетелката И., майката и дъщерята имали специални отношения, общували с лекота. Говорели си за сериозни неща със закачка, забавлявали се и учели заедно. В дома на Р. имало снимки на тримата, подредени в детската стая. Майката говорела хубави неща пред М. за баща й, не го нагрубявала. Твърди, че детето е в сигурни ръце, когато е с майка си, тъй като тя е разумна, умерена и уверена, всеотдайна и грижовна и М. се отнасяла с обич към нея. От показанията на свидетелката на ответницата В. К. се установява между майката и детето има силна връзка, че детето обожава майка си, че времето за срещите им никога не им стигало. Момиченцето жадувало да е с майка си. Според свидетелката М. е щастливо дете, със силен характер, което обожавало ответницата, но според нея било потиснато. Свидетелства, че е кръстница на детето и го познава от едногодишна възраст. Според свидетелката, М. се чувствала потисната от това, че баща й ще се сърди, ще й се кара и не се чувствала добре. Дава показания, че имало случаи, когато бащата отказвал да даде детето на ответницата. Свидетелства, че тя била психически стабилна, не употребявала алкохол към настоящия момент. От показанията на свидетеля А. Т. - баща на ответницата се установява, че дъщеря му имала булимия и проблеми поради невъзможността да разгражда алкохол, заради които лежала 4 пъти в психодиспансера, но от 5.03.2019 г. започнала работа и се чувствала добре. Тези проблеми били вследствие на психическия тормоз, на който била подложена от ищеца. След раздялата им в началото на 2018 г. била стабилна, започнала да качва килограми, не употребявала алкохол. Свидетелства, че взаимоотношенията между дъщеря му и внучката му са чудесни. Детето било щастливо, когато е при тях. Никога не говорили нищо лошо пред детето за баща му. Свидетелят установява и факти, които касаят период, неотносим към настоящото производство, поради което съдът не ги обсъжда. От първия приет по делото социален доклад, изготвен на 17.01.2020 г. се установява, че е проведена среща на 16.01.2020 г. с детето М., което пожелало и бащата да присъства. Детето е споделило, че се чувства добре, както в дома на баща си, така и по време на гостуванията си в дома на майка си. Според социалния доклад след постановяване на решението на районен съд Русе от август 2018 г., съгласно което родителските права по отношение на детето са предоставени на бащата, последният полага грижи за детето. Същото е записано в пациентската листа на д-р В. Н. в [населено място]. Посочено е, че ищецът, заедно със съжителката му К., с детето на ищеца и с детето на съжителката живеят в двустаен апартамент в [населено място], [улица]. Една от стаите е обзаведена с две единични легла, голям гардероб и телевизор, с обособен кът за учене с бюро и компютър за децата, че те разполагат с много играчки. В доклада е отразено, че втората стая е с обособен кухненски кът, че жилището е с добри хигиенно битови условия. Посочено е, че ответницата Р. Т. заедно със родителите си живее в къща, семейна собственост, находяща се в [населено място], [улица]. Жилището се състои от антре, вестибюл, три стаи, кухня със столова. Първите две стаи се обитават от майката и дядото по майчина линия, а третата стая е обособена за детето. В стаята има легло, гардероб, малка секция и скрин. Обособен е кът за учене с бюро и офис стол. Детето разполага с много играчки и книги за четене и рисуване, съобразени с нейните интереси и възраст. Жилището е водоснабдено и електрифицирано, с много добри хигиенно-битови условия. Съжителката на ищеца Д. К. има дете от предишно съжителство П. П. Ф.. Според социалния доклад ищецът и съжителката му полагат грижи за децата и не съобщават за проблеми. В доклада е отразено, че детето М. познава и контактува пълноценно с роднините си по майчина линия. Очаква срещите с майка си, дядо си, баба си и прабаба си по майчина линия. Споделяли общи екскурзии до морето, както и до различни забележителности в България, разходки, занимания с настолни и образователни игри. Детето гостувало и в къщата им в [населено място]. По първоинстанционното дело е приет и актуален социален доклад от 16.11.2021 г., изготвен от Дирекция „Социално подпомагане” Русе. В същият е посочено, че на 14.11.2019 г. е получен сигнал от Р. Т., в който е изразено съмнение за грижата, която се полага за дъщеря й М. Т. от бащата В. Р.. На 14.02.2020 г. спрямо детето е предприета мярка за закрила в семейна среда по чл.23, т.2 ЗЗДет. Посочено е, че към момента момичето и двамата родители са подкрепени чрез предоставяне на социална услуга „Семейно консултиране и подкрепа” към ЦОП към КСУДС Русе. За периода на предоставяне на социалната услуга периодично са провеждани срещи за преглед на плана за действие и плана за предоставяне на социалната услуга. В провежданите индивидуални социални и психологически консултации с родителите те са насърчавани да поддържат конструктивен диалог помежду си, за да не поставят детето в позицията на посредник между тях. За периода на предоставяне на социалната услуга с В. Р. и Р. Т. е проведена една съвместна консултация, на която и двамата са положили усилие да спазват предварителните договорености помежду им. Към момента, взаимоотношенията между родителите отново са влошени и невъзможността да постигнат консенсус е довело до преустановяване на гостуванията на М. в дома на майка й. Момичето е подкрепяно от екипа на ЦОП, като му е предоставено пространство за споделяне на емоциите и възможност за дискутиране по тези, важни за него. Двамата родители заявили своето желание М. да продължи да ползва социалната услуга за работа със социален работник и психолог с цел споделяне на силни чувства и емоции. В социалния доклад е отразено, че след постановяване на решение от Районен съд Русе от месец август 2018 г. детето живее при бащата, който полага грижи за отглеждането и възпитанието му. Бащата В. Р. съжителства на семейни начала с Д. К. и заедно отглеждат М. и детето на К. от друг партньор П.. Посочено е, че детето, заедно с баща си В. Р., съжителката му Д. К. и седемгодишната й дъщеря П. живеят в къща на адрес [населено място], [жк], [улица], № 5. Къщата е двуетажна, като по информация на Р. и К. първият етаж е в процес на ремонт. Към момента на изготвяне на доклада семейството обитава само втория етаж, който е след извършен цялостен ремонт. Състои се от коридор, антре, три стаи, вътрешна баня с тоалетна. Първата стая е обособена като всекидневна с кухненски кът. Втората стоя е обособена за двете момичета. Обзаведена е с две единични легла, голям гардероб, телевизор, обособен е кът за учене с бюро, два офис стола и електронни устройства за всяко от децата. Децата М. и П. разполагат с много играчки. Втората стая е обособена като родителска спалня. Жилището е водоснабдено и електрифицирано, с добри хигиенно-битови условия. Отоплението е посредством локално парно на твърдо гориво. Относно жилищните условия в жилището, което обитава ответницата Р. Т. в доклада са посочени данни, идентични с първоначалния социален доклад. В социалния доклад е посочено, че бащата В. Р. е собственик на търговско дружество „В. Б. К. Е.” ЕООД с основна дейност на автомобили. Към момента на изготвяне на доклада майката Р. Т. работи по трудов договор като рецепционист към дентална клиника „Св.А.” Русе. В доклада е отразено, че към момента родителите не контактуват по въпроси, свързани с отглеждането и възпитание на детето М.. Момичето познава и контактува с членовете на разширеното семейство както по бащина, така и по майчина линия. В социалния доклад е посочено, че през учебната 2021/2022 г. М. е ученичка в трети”В” клас на Средно училище „Възраждане”-Русе. По информация на класния ръководител М. се справя много добре с усвояването на учебния материал. Обича рисуването и други творчески дейности. Има приятели в класа си, сприятелява се лесно и е добре приета от останалите деца. В периода на онлайн обучението детето се включвало редовно. По наблюдение на екипа от ЦОП към КСУДС Русе родителите показват загриженост към образователното развитие на дъщеря си. Хвалят я за постиженията й, насърчават я и се гордеят с успехите й. През периода майката не е имала възможност да оказва подкрепа на М. при подготовка на поставените за домашна работа задачи, тъй като не са осъществявани гостувания на детето в дома й. В доклада е отразено, че от месец октомври 2020 г. и към момента режимът на лични отношения между детето и майката не се спазва. Във връзка с влошените взаимоотношения между родителите със съдействието на екипа на социалната услуга в КСУДС Русе през месец декември 2020 г. е осъществена среща между майката и момичето, а през месец юни 2021 г. между М. и нейната прабаба по майчина линия. През месец април, чрез екипа на ЦОП към КСУДС Русе майката е предоставила подаръци за детето, което се превърнало в повод за инцииран от момичето разговор с нея. Посочено е, че Р. и съжителката му са заявили, че не желаят да разрушават емоционалната връзка майка-дете. Бащата заявил, че не разговаря с детето си относно общуването с Р. Т., тъй като не желае да влияе за отношенията им. В социалния доклад е отразено, че в провежданите социални и психологически консултации Р. и Т. са обяснили отказа на детето на общува редовно с майка си по коренно различни начини. Според бащата от една страна това е свързано със споделеното пред него притеснение на М. да остане насаме с майка си, желанието й двете да се виждат в негово присъствие, а от друга разочарованието на момичето от поведението на Т., което я е провокирало да си спомни и да споделя за минали негативни събития, свързани със съвместния им живот. Т. е споделила, че продължава да търси контакт с дъщеря си, звъни й по телефона, пише й съобщения по вайбър, но детето рядко отговаря. Свързва отказа на дъщеря си да общува редовно с нея с това, че тя е настройвана от баща си и близките му против нея. Добавила е, че не се притеснява да се срещне с детето в присъствието на бащата, но ако това ще се отрази негативно на М. няма да го направи. Майката е споделила, че за нея най-важно е М. да е спокойна и да се чувства добре, което я мотивира да не бъде твърде настоятелна да общува с нея, за да не я поставя в конфликт на лоялност. В социалния доклад е посочено, че по време на индивидуалните социални и психологически консултации с детето то е споделило пред специалистите в ЦОП към КСУДС Русе, че се притеснява от майка си, но не посочва конкретни причини. Казало, че желае да се вижда с нея, но не и насаме. Относно отказите й за телефонен разговор с майката или отговор на съобщенията й по вайбър, момичето оправдало с факта, че те са инициирани във време, когато то е заето. Относно родителското сътрудничество и желание за активна родителска връзка е посочено, че М., бащата Р. и неговата съжителка Д. К. сътрудничат на социалните работници от ОЗД Русе по време на социалното проучване. Във връзка с отсъствието на Р.Т. с нея е проведен телефонен разговор. В заключителната част на доклада е посочено, че към настоящия момент основните потребности на М. от дом, уют, здравеопазване се задоволяват адекватно от бащата, който проявява отговорност към грижите за детето. Към момента режима на лични отношения между детето и майката не се спазва. Продължава подкрепата за родителите и детето, чрез предоставяне на социална услуга”семейно консултиране и подкрепа” в ЦОП към КСУДС Русе в посока поддържане на положителния образ на другия, възстановяване на комуникацията помежду им и спазване на общи правила, граници в общуването и по въпроси, свързани с отглеждането и възпитанието на момичето. Това ще позволи момичето да общува с двамата си родители, да прекарва достатъчно време с всеки от тях. Социалната и психологическа работа с М. е насочена към изграждане на положителен Аз образ, подобряване на уменията за споделяне на силни емоции и чувства, взаимодействие и комуникация с връстници. Пред въззивната инстанция са изслушани и двамата родители по реда на чл. 59, ал. 6 СК. Ищецът е потвърдил изнесеното в актуалния социален доклад, че детето не се е виждало с майка си от година и половина. Заявил, че не препятства тези контакти, а те били нежелани от детето, защото било разочаровано от майка си и роднините си майчина линия. Неколкократно заявил категоричното си нежелание да се прекъсва връзката между ответницата и момиченцето им. Твърди, че тъй като той отглежда детето към настоящия момент, е запознат с неговите чувства, нужди и как то възприемало ситуацията. Изразил е готовност да помогне за това ответницата да се сближи с дъщеря им, двете да имат комуникация, за да бъдат защитени интересът и нуждите на М.. Целта му била те да имат правилни отношения, до които да стигнат постепенно, но според него това следва да стане чрез неговото посредничество. Поради това заявил, че настоява срещите между двете да се осъществяват в негово присъствие, за да може той да насочва и да допринесе за правилната им комуникация. Ответницата Р. Т. е изразила категоричното си нежелание да осъществява режима си лични контакти с М. в присъствието на бившия си съпруг. Заявява, че е загрижена за детето си майка. Според нея получилото се дистанциране между нея и дъщеря й е в резултат от поведението на бащата. Разяснила е, че действително при настъпване на Ковид епидемията умишлено не вземала детето при себе си, тъй като майка й работела като лекар в Ковид отделение и се опасявала да не зарази детето. Според ответницата този период бил използван от бащата, за да настрои М. срещу нея. Потвърждава, че е ходила впоследствие да иска да осъществи режима си на лични отношения с нея със свидетели, приятели, с баща си, вкл. и с полиция, но като видяла колко се стресирало детето престанала. Решила, че е по- добре да изчака да се поуспокоят нещата, в т. ч. и детето, но така и не стигнала до възможност да се видят. Единствените им срещи били чрез социалните работници. Имала желание да го заведе на психолог, но бащата бил против. Споделя, че двете с М. били близки до момента, в който баща й не ги разделил. Относно откритите на ползвания от детето компютър снимки обяснява, че били направени от бившия й съпруг. Според нея влошеното й психическо и здравословно състояние се дължало на оказвания от него психически тормоз. Поради това и през 2018 г. се лекувала. След като той обаче излязъл от живота й, вече се чувствала добре, нямала никакви проблеми. По делото от първоинстанционния съд са приети фотокопия на проведен чат във вайбър, ведно със снимков материал. В съдебно заседание пред първоинстанционния съд на 08.06.2020 г. съдът е взел предвид обстоятелствената част на изготвената съдебно психологична експертиза, в която е посочено, че в случай, че от представената от ищеца онлайн писмена комуникация между Р. Т. и мъж, в която тя се съгласява да покаже негови голи снимки на дъщеря им, не е манипулирана и участието на майката е истинно, то възниква въпросът за моралните норми и ценностната система, които притежава тя. Подобно поведение би застрашило М., тъй като говорил за опити за ранна сексуализация на детето. Съдът е взел и предвид приложени снимков материал и е приел, че са налице предпоставките на чл.229, ал.1, т.5 ГПК – при разглеждане на гражданското дело са се разкрили престъпни обстоятелства, от установяването на които зависи изхода на гражданския спор. На основание чл.229, ал.1, т.5 ГПК производството по първоинстанционното дело е спряно и същото е изпратено по компетентност на Районна прокуратура Русе. От приложените по делото писмени доказателства се установява, че по изпратения сигнал от Районен съд [населено място], който е изпратил материалите по гр.дело № 6660/2019 г. е образувана преписка № 3228/2020 г. на Районна прокуратура Русе за извършени престъпления от общ характер – чл.155а, чл.155б и чл.155в НК. С постановление от 03.09.2021 г. на Районна прокуратура Русе по пр.преписка № 3228/2020 г. е отказано да се образува досъдебно наказателно производство и е прекратена преписка № 3228/2020 г. на РРП. След постановяване на посоченото постановление на РП Русе производството по първоинстанционното дело е възобновено. По правния въпрос: По въпроса, по който е допуснато касационно обжалване съдът приема, че най-добрият интерес на детето се определя в съответствие с легалната дефиниция по § 1, т. 5 от ДР на Закона за закрила на детето, която по същността си отразява елементите, подлежащи на преценка при оценяването и определянето на най-добрите интереси на детето, посочени от Комитета за правата на детето в Общ коментар № 14 (2013 г.) към Конвенцията за правата на детето: възгледите на детето, идентичността на детето, запазване на семейната среда и поддържане на взаимоотношенията, грижа за детето и неговата закрила и безопасност, уязвимо положение, право на детето на здравеопазване, право на детето на образование. Най-добрият интерес на детето е приоритетен при преценката кой да упражнява родителските права, при кого да живее детето, какъв да бъде режимът на лични отношения между детето и родителите му, както и при заместването на съгласието на единия родител за пътуване на детето в чужбина по реда на чл. 127а, ал. 2 СК. Винаги, когато трябва да се вземе решение, което ще засегне конкретно дете, е задължително предварително да се оцени възможното въздействие (положително или отрицателно), което решението ще има върху това дете. Решението на съда трябва да вземе предвид в конкретната фактическа обстановка по случая кои елементи имат отношение към оценката на най-добрия интерес на детето и да се определи тежестта на всеки един от тях спрямо останалите, като е възможно не всички елементи да имат отношение към всеки индивидуален случай, и различните елементи могат да се разглеждат по различни начини в различните случаи и да имат различна важност в цялостната оценка. Съдебното решение следва изрично да посочва всички фактически обстоятелства относно детето, елементите, които са счетени за имащи отношение към оценката на най-добрия му интерес, съдържанието на елементите в конкретния случай и как те са претеглени, за да се определи най-добрия интерес на детето. При тази преценка освен положението на конкретното дете се съобразява и дали твърдението за неговия най-добър интерес от страна на родителите не се основава на собствените им интереси в споровете, свързани с грижите за детето. Като взема предвид отговора на правния въпрос, събраните по делото доказателства и доводите на всяка от страните съдът намира, че касационната жалба е частично основателна по следните съображения: В исковата молба ищецът В. Р. твърди, че е налице изменение на обстоятелствата по смисъла на чл.59, ал.9 СК, при които е определен с постигнато споразумение, утвърдено с решение от 02.08.2018 г. по гр.дело № 5287/2018 г. на Районен съд Русе режим на лични отношения на детето М. Т. и майката Р. Т.. Твърдяните факти в исковата молба са, че ответницата Р. Т. няколко пъти била настанявана за лечение в Отделението по зависимости към ЦПЗ Русе. По време на едно от тях в ищеца бил телефона на ответницата. Ищецът проверил кореспонденцията й по телефона и установил, че ответницата предоставила на участник във форум за хора с алтернативна сексуална насоченост снимки на дъщеря им и този участник в чат й споделил фантазиите си за сексуални изживявания с детето им. Това го провокирало да провери и компютъра на детето, до който ответницата имала достъп, докато М. била при нея. Установил, че в него са съхраняват снимки с порнографско съдържание, като не бил сигурен дали детето ги било видяло, тъй като били лесно достъпни. Ищецът твърди, че с неморалното си и разкрепостено поведение ответницата поставя в риск детето им. Независимо от това не ограничавал срещите им, но майката не се възползвала пълноценно от възможността да вижда детето.В исковата молба са изложени твърдения за непристойно поведение на ответницата във вайбър групата на родителите на децата от класа на детето. Твърди, че ответницата неглижира подготовката на М. за училище, безотговорна е към училищните й занимания. Не й помага за домашните, нито следи дали са написани, когато осъществява режима си на лични отношения. Връщала детето в недобър външен вид, гладно и изморено. Приоритет за ответницата бил личният й живот, а не на дъщеря им. Поради това, за да бъде защитен интересът на детето иска изменение на режима на лични отношения на ответницата с детето, определен с предходно решение, като същият следва да се осъществява в негово присъствие. Съгласно практиката на ВКС под "изменение на обстоятелствата" се разбират, както новите обстоятелства, които влошават положението на детето при родителя, при когото то е оставено за отглеждане и възпитание, така и обстоятелствата, с които би се подобрило положението му при ново разрешение. Във всички случаи съдът е длъжен да обсъжда дали обстоятелствата се отразяват на положението на детето и на ефикасността на по-рано взетите мерки. За да се счете, че е налице изменение на обстоятелствата по смисъла на чл. 59, ал. 9, във връзка с чл. 127, ал. 2 от СК, не е достатъчно да се осъществи промяна в обстоятелствата, които са съществували към момента на определянето на режима на упражняване на личните отношения или да са се осъществили изцяло нови такива, а е необходимо това да се отразява на положението на детето, като новите обстоятелства влошават положението на детето при родителя, който упражнява родителските права, или биха се подобрило положението му, ако родителските права се предоставят на другия родител. Тази практика на ВКС е приложима и при предявен иск за изменение на определен режим на лични отношения на дете с родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права. В настоящият случай от събраните по делото доказателства не се установява изменение на обстоятелствата по смисъла на чл.59, ал.9 СК, което да се е отразило на положението на детето и на ефикасността на определения режим на лични контакти на детето с майката, която не упражнява родителските права с решение от 02.08.2018 г. по гр.дело № 5287/2018 г. на Районен съд Русе. Правилен е изводът на въззивния съд, че в случая не са установени твърдяните факти в исковата молба от ищеца, че ответницата има поведение, което поставя в риск детето и, че не полага грижи за него, когато то пребивава при нея. От показанията на разпитаните по делото свидетели, посочени от ищеца Л. М. и П. А. се установяват факти за период от време преди постановяване на решението на Районен съд Русе от 02.08.2018 г., с което е определен режим на лични контакти между детето М. и ответницата. Настоящият съдебен състав не кредитира показанията на свидетелката Д. К., тъй като същата фактически съжителства с ищеца и е заинтересована от изхода на делото. Показанията на свидетелката се опровергават от показанията на разпитаните по делото свидетели Д. И., В. К. и А. Т. – баща на ответницата. Свидетелките И. и К. възпроизвеждат възприятия на очевидци относно поведението на ответницата Т. и общуването с детето М. при контактите им през периода от време след 02.08.2018 г. до предявяване на иска, който е релевантния период. Показанията на свидетеля А. Т. – баща на ответницата са в съответствие с показанията на свидетелките И. и К., в какъвто смисъл са и изводите на въззивния съд в обжалваното решение. По отношение показанията на свидетелката Е. Е. съдът не възприема същите, тъй като в едната част установяват факти, които не касаят периода от време след постановяване на съдебното решение, изменение на определения режим на лични контакти, на което се иска – т.е. след 02.08.2018 г., а в другата си част, представляват преценка на поведението на ответницата, като за един от случаите през 2019 г. се твърди, че свидетелката видяла ответницата отдалече, но словесен контакт между двете не е имало. От събраните по делото доказателства не се установяват твърденията на ищеца за неморално поведение на ответницата, че същата предоставила на участник във форум за хора с алтернативна сексуална насоченост снимки на дъщеря им и този участник в чат й споделил фантазиите си за сексуални изживявания с детето им, че в компютъра на детето, до който ответницата имала достъп, докато М. била при нея се съхраняват снимки с порнографско съдържание, които били лесно достъпни. Не са налице доказателства по делото, от които да се установи по несъмнен начин, че снимковия материал, приложен по делото, изхожда от ответницата и, че твърдяната онлайн комуникация е осъществена от ответницата. Както се посочи по-горе съдът не възприема показанията на разпитаната свидетелка Д. К., която съжителства на съпружески начала с ищеца. Освен това по делото се установи, че първоинстанционният съд е спрял производството по делото на основание чл.229, ал.1, т.5 ГПК и материалите по делото са изпратени на Районна прокуратура [населено място]. По сигнала на Районен съд Русе е образувана преписка в Районна прокуратура Русе и с постановление от 03.09.2021 г. на Районен прокурор от РРП е отказано да се образува досъдебно наказателно производство и е прекратена преписка № 3228/2020 г. по описа на същата прокуратура. В заключението на вещото лице по назначената съдебно психологическа експертиза е изразено становище, в случай, че предоставената от ищеца онлайн писмена комуникация между Р. Т. и мъж, в която тя се съгласява да покаже негови голи снимки на дъщеря им не е манипулирана и участието на майката е истинно възниква въпросът за моралните норми и ценностната система, които притежава тя, че подобно поведение би застрашило М., тъй като говори за опити за ранна сексуализация на детето. Както се посочи от всички събрани по делото доказателства не се установява предоставената от ищеца онлайн писмена комуникация да изхожда от ответницата Р. Т.. С оглед на това съдът не възприема заключението на вещото лице в тази му част, тъй като то е дадено под условие. Съдът преценява, че в настоящият случай е установено, че ответницата е имала проблеми, свързани с прием на алкохол и булимия, като е постъпвала в психиатрично заведение няколко пъти. От показанията на разпитаните по делото свидетели Д. И., В. К. и А. Т., които съдът възприема и приложените писмени доказателства се установява, че за периода от време след 02.08.2018 г. ищцата е емоционално стабилна, няма поведение, което да поставя в риск детето М.. Установи се по делото, че същата от 05.03.2019 г. работи по трудов договор като рецепционист към дентална клиника „Св.А.” Русе. От заключението на вещото лице по назначената съдебно-психологическа експертиза се установи, че ответницата Т. като личност не притежава агресивни нагласи и не е опасна физически за обкръжението си, че липсват обективни данни, тя да е опасна в емоционален план за дъщеря си. От събраните по делото доказателства се установи, че за период от месец октомври 2020 г. до провеждане на устните състезания пред въззивния съд на 08.04.2022 г. – т.е. за период от около една година и половина майката не е осъществявала режима на лични отношения с детето и двете са имали контакт, според социалния доклад от 16.11.2021 г. веднъж през месец декември 2020 г. със съдействието на екипа за социална услуга в КСУДС Русе и веднъж през месец април 2021 г., чрез екипа на ЦОП към КСУДС Русе майката е предоставила подаръци за детето, което се превърнало в повод за иницииран от момичето разговор с нея. Правилно въззивният съд е приел, че при установените конкретни обстоятелства по делото: влошени отношения между родителите, продължителният период, през който детето не е имало контакти с майката с произтичащия от това риск за настъпване на родителско отчуждение, както и предвид най-добрия интерес интерес на детето от контакти с неотглеждащия го родител и задължението на съда служебно да следи за защита интересите на детето, е необходимо при условията на чл. 59, ал. 9 СК във връзка с чл. 59, ал. 8, т. 1 и 2 СК да се вземат защитни мерки за осъществяване на контактите на детето с майката с оглед възстановяване на доверителните и близки отношения помежду им и нормалната им комуникация. Правилно е прието, че е целесъобразно определянето на преходен период от три месеца, считано от влизане в сила на решението за осъществяване на личните отношения между майката и детето, като им се окаже помощ от социалните служби и психологическа подкрепа. Въззивният съд е приел, че защитните мерки в така определения тримесечен срок следва да бъдат осъществяване на контакти всяка първа и трета събота от месеца от 10: 00 ч до 17: 00 ч в присъствието на социален работник от компетентната ДСП по местоживеенето на детето или на определено от същата социална служба място в общността, където може да се извършва наблюдение от съответни специалисти (социални работници, педагози и/или психолози, вкл. и чрез предоставяне на съответна социална услуга на страните и детето) на контактите на детето с майката. Въззивният съд е намерил за нецелесъобразно контактите на майката с детето по време на защитните мерки да се осъществяват в присъствието на бащата. Прието е, че напрежението и конфликтът между родителите биха могли да повлияят негативно или да осуетят осъществяването на пълноценен контакт между детето и майката и възстановяването и надграждането на емоционалната връзка между тях. Отчетено е, че периодът от три месеца, в който контактите на детето с майката се осъществяват под контрола на социалните служби, е достатъчен за преодоляване на тревожността на детето от промяната в изградения стереотип на живот без контакти с майката и на създаване на близост помежду им. Съдът е съобразил, че детето е контактувало и преспивало в дома на майката преди влошаване отношенията между родителите, че тя е участвала активно в отглеждането му преди раздялата на родителите. Настоящият съдебен състав преценява за неправилен изводът на въззивния съд, че след изтичане на този преходен тримесечен период ще се възстанови доверителната връзка между майката и детето, и ответницата би могла да реализира самостоятелни контакти с дъщеря си в обема, определен с решението от 2.08.2018 г., постановено по гр.дело № 5287/2018 г. на РРС Съдът приема, че освен този тримесечен период следва да се определи период от време от още два месеца, през който ответницата да взема детето М. всяка първа и трета събота от месеца от 10: 00 ч до 17: 00 ч. – без преспиване. След изтичане на този период от време съдът намира, че ответницата би могла да реализира режима на лични контакти с детето, така както е определен с решението от 02.08.2018 г. по гр.дело № 5287/2018 г. на РРС. За да направи този извод съдът взема предвид влошените отношения между страните по делото, което според актуалния социалния доклад е довело до преустановяване гостуванията на детето в дома на майката, периода от време, през който не е осъществяван контакт между майката и детето, който е с начален момент месец октомври 2020 година и преценката за най-добрия интерес на детето, което се нуждае от пълноценен контакт с майката. Като взема предвид изложеното съдът намира, че обжалваното решение следва да се отмени само в частта, с която е потвърдено решението по гр.дело № 6660/2019 г. на Районен съд Русе в частта, с която е отхвърлен предявения иск от В. Р. за изменение на установения със споразумението, утвърдено с решение от 02.08.2018 г. по гр.дело № 5287/2018 г. на РРС режим на лични отношения между майката Р. Т. и детето М. Т. за период от два месеца, с начален момент, считано от изтичане на три месеца, през който е определен с въззивното решение режим на лични отношения между майката и детето всяка първа и трета събота от месеца от 10 часа до 17 часа без присъствието на бащата, като срещите се осъществяват под контрола на социален работник от Д”СП” Русе или на определено от същата социална служба място в общността. Вместо отменената част за период от време от още два месеца, с посочен начален момент следва да се определи режим на лични отношения между майката Р. Т. и детето М. всяка първа и трета събота от месеца от 10 часа до 17 часа без присъствие на бащата. В останалата обжалвана част решението следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото не следва да се присъждат разноски, като съдът съобразява характера на производството по делото и, че съдебното решение ползва и двамата родители. Поради това всяка от страните следва да понесе разноските, които е направила. Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение